Определение № 3005 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3005 гр. София, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000503089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – М. А. Г. срещу определение № 14134 от 16.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 1300/2023г., по описа на Софийски градски съд, ІI-В въззивен състав, с което е оставена без разглеждане частната й жалба с вх. № 25008703/07.02.2022г., срещу определение от 24.10.2014г. по гр.д. 32670/2013г. по описа на СРС, с което е върната исковата й молба от 06.04.2012г. и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател/ищецът – М. А. Г. твърди, че с обжалваното определение грубо се нарушавали етичните правила и законите в Република България. Счита, че е налице двоен стандарт от съдиите М. Ш., К. М. и В. Д., които въпреки че са си давали самоотводи десетки пъти по нейни дела, по настоящото дело не са се самоотвели. Счита, че съдия В. В. по дело 10481/2019г. е узаконил кражбата на наследствени имоти, с което е претърпяла загуби за 65 000 000 лева. На последно място твърди, че с обжалваното определение се нарушавало европейското право и е в нарушение на последното решение на Европейския съд по правата на човека. Моли САС да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна/ответникът не участва в това производство и не следва да му се връчва препис от частната жалба, на основание чл. 130 ГПК вр. с чл. 273 от ГПК.

Софийският апелативен съд, след преценка на фактите по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Производството по делото пред СГС е образувано по частна жалба от ищеца – М. А. Г. срещу определение от 24.10.2014г. по гр.д. 32670/2013г. по описа на СРС, с което е върната исковата й молба от 06.04.2012г. и е прекратено производството по делото.

За да постанови прекратяване на производството по частната жалба, въззивният съд е изложил решаващи мотиви, че прекратителното определение от 24.10.2014г. по гр.д.

32670/2014г. по описа на СРС е потвърдено от СГС и не е допуснато до касация от ВКС, поради което е влязло в сила на 19.10.2015г. Приел, че подаването на повторна частна жалба срещу влязло в сила определение за връщане на исковата молба е недопустимо и следва да се е остави без разглеждане.

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното определение е постановено от съдебен състав, който е следвало да се самоотведе.

По делото няма нито едно доказателство, което да обоснове извод за предубеденост на състава на съда постановил обжалваното определение. Още повече, че преценката за самоотвод се извършва от всеки един член на съдебния състава, само по предмета на конкретно дело и при наличието на конкретни обстоятелства по чл. 22 от ГПК.

Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че частната жалба срещу влязъл в сила съдебен акт е недопустима, тъй като правният спор по връщане на исковата молба вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо липсва предмет и правен интерес от повторно обжалване на влязло в сила прекратително определение за връщане на исковата молба.

Ирелевантно за това производство са твърденията в частната жалба, че съдия В. В. по дело 10481/2019г. е узаконил кражбата на наследствени имоти, с което е претърпяла загуби за 65 000 000 лева. Същите касаят евентуални искови претенции по други дела и за обезщетение за вреди, които не са предмет на това производство.

Ирелевантни за производството по частната жалба са твърденията на частния жалбоподател, че е нарушено правото на ЕС и практиката на Европейския съд по правата на човека, които са общи и бланкетни твърдения, нямащи никакво отношение към предмета на частната жалба.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 год. по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС: „Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване“.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14134 от 16.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 1300/2023г., по описа на Софийски градски съд, ІI-В въззивен състав, с което е оставена без 2 разглеждане частна жалба от М. А. Г. с вх. рег. № 25008703/07.02.2022г. по описа на СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3