Определение № 2972 от 27.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2972 гр. Бургас, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501145 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр.

Пловдив против Определение № 2533 от 26.04.2023г., постановено по частно гр. дело № 7268/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е обезсилена Заповед за изпълнение с № 3477/11.11.022г., издадена по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд - Бургас.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното определение е получено от страната на 11.05.2023г., а жалбата е изпратена чрез куриер в съда на 16.05.2023г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Росица Илиева разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 5 от въззивното производство).

В жалбата се посочва, че с атакуваното определение Районен съд Бургас е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение като по този начин е оставил без уважение молбата на дружеството-заявител да бъде издаден изпълнителен лист относно присъдените в заповедта съдебни разноски. Посочва се, че на 10.11.2022г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК за вземанията си от М. Л. Ф. и е образувано частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, а на 23.01.2023г., след издаването на заповедта за изпълнение, длъжницата е изплатила изцяло претендираните от дружеството главница и лихва, като непогасени са 1 останали само разноските, сторени в заповедното производство.

В жалбата се излага становище, че при наличие на доброволно плащане от страна на длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжницата Ф. е дала повод за образуване на настоящото производство и следва да заплати направените от дружеството в тази връзка разноски. Сочи се, че определението е неправилно, постановено в противоречие с т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 4/201Зг. по описа на ВКС на РБ и установената съдебна практика.

Претендира се от съда атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист да бъде уважена.

Ответната страна по депозираната частна жалба - М. Л. Ф. е депозирала становище по основателността на жалбата, но извън предоставения й едноседмичен срок – същата е получила препис от частната жалба на 07.06.2023г., а е депозирала писмен отговор на 20.06.2023г. Сочи, че е заплатила сумите по банков път на 14.11.2022г. и поради това дружеството не е имало основание да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че поведението й е причина за иницииране на съдебно производство.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против М. Л. Ф. за вземане за доставена електрическа енергия в размер на 162, 17 лева, ведно с 8, 96 лева, представляваща неустойка с обезщетителен характер за периода от 16.09.2021г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата – всички суми, дължими за обект, находящ се в гр.Б., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, маг.

В отговор на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 3477 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.11.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът М. Л. Ф., с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, ЕИК 123526430 и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 следните суми:

- сумата от 162, 17 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2022г.;

- сумата от 8, 96 лева, представляваща мораторна лихва за периода 2 от 16.09.2021г. до 09.11.2022г.,

- законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.11.2022г. до окончателното плащане на вземането, както и - сумата от 75 лева – деловодни разноски, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

В така постановената заповед изрично е посочено, че вземането произтича от индивидуален Договор за продажба на електрическа енергия, сключен между страните на 27.09.202г. - клиентски номер ***, ИТН ***, по който длъжникът, в качеството му на потребител не е заплатил стойността на доставената му от заявителя електроенергия за процесния период.

От представените по делото доказателства се установява, че постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3477/11.11.2022г., постановена по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд - Бургас не е връчена на длъжника на посочения адрес – гр. Б., ж.к. Л., бл. *, вх. *, ет. *, тъй като първоначално съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не може да бъде открито на посочения адрес. По делото се установява, че е извършено ново връчване на постановената заповед след нарочно Разпореждане от 09.01.2023г. на съда с указание да бъдат събрани данни от съседи дали лицето живее на адреса. В изпълнение на цитираното разпореждане по делото е извършено ново връчване на адреса на длъжника, като е отразено, че лицето живее в Ш. и на 11.01.2023г. е залепено уведомление за съобщението, което следва да бъде връчено.

От представените по делото доказателства се установява, че на 16.01.2023г. на електронната поща на съда е получено електронно писмо от лице, посочено като М. Ф. с пояснения, че същата пребивава в Ш. и е узнала от съседи за воденото срещу нея дело. В отговор на това писмо, съдът с Разпореждане от 17.01.2023г. е постановил да се уведоми длъжника от какво произтича вземането на заявителя, както и да бъде указана възможността на длъжника да бъде депозирано възражение срещу така постановената заповед.

По делото се установява, че на 29.01.2023г. на електронната поща на съда е депозирано възражение от М. Л. Ф., с което на основание чл. 414 от ГПК същата е посочила, че не дължи изпълнение по издадената заповед.

Посочила е, че от септември 2000г. не пребивава в Б. и след 15.07.2001г. е уведомила ЕВН текущите сметки за имоти, находящи се в гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. * и в гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх. *, да бъдат изпращани по електронен път, тъй като същите са необитаеми и няма лице, което да ги обслужва. М. Ф. е посочила, че е получавала на електронната си поща фактури за имота, находящ се в гр. Б., ж/к „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за периода 09.09.2021г. – 09.01.2023г., като само на една от тях е отразена сума за плащане – 12, 91 лева – тоест – отчетено е реално потребление. Заявява, че при предприемане на действия за регистрация с клиентски номер с цел заплащане на дължимата сума, е установила задължение към ЕВН в размер на 3

273, 87 лева, за която липсва издадена фактура. Във възражението се посочва, че сумата е заплатена по банков път, за което е представено извлечение за извършен превод с дата на обработване и вальор 14.11.2022г.

Възразява, че не дължи съдебни такси и лихви за забава, а единствено дължи заплащане на реално консумирана електрическа енергия, отчетена и фактурирана по надлежния ред.

С Разпореждане № 1240 от 31.01.2023г. постановено по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, съдът е указал на заявителя, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение и че същият може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Съобщението е валидно получено от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на дата - 14.02.2023г., след което – на дата - 10.03.2023г. е постъпила молба от дружеството – заявител – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в която е отправено искане да бъде издаден изпълнителен лист за направените от дружеството деловодни разноски по посоченото частно гр. дело, тъй като след образуване на делото длъжникът е изплатил изцяло претендираните от дружеството – заявител главница и лихва и са останали единствено направените от заявителя разноски.

По повод на отправеното изявление от страна на дружеството – заявител, съдът на 13.03.2023г. отново е разпоредил да се укаже на заявителя, че срещу издадената заповед е постъпило възражение и че същият може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, за което „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е уведомено на 22.03.2023г.

Видно от представеното първоинстанционно производство – на 18.04.2023г. е депозирано ново становище от заявителя с искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 75 лева, представляваща разноските в заповедното производство. Заявява, че предвид извършеното доброволно плащане от страна на длъжника след образуване на настоящото дело, е налице признание на вземането по издадената заповед, но тъй като длъжникът е дал повод за завеждане на делото, то дължи заплащане на сторените съдебни разноски. Посочва се, че предвид разрешението дадено в т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС на РБ присъдените със заповедта разноски не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск, поради което и кредиторът има право да поиска издаване на изпълнителен лист само за разноските.

Посочена е банкова сметка за доброволно плащане на разноските от страна на длъжника.

С Определение от 19.04.2023г., постановено по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлена молбата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист за сумата от 75 лева, представляваща разноски, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът погрешно е посочил, че това 4 определение е окончателно, тъй като на основание чл. 407 от ГПК същото подлежи на обжалване, тъй като по съществото си представлява отказ да се издаде изпълнителен лист и не е изпратил съобщение на заявителя да го уведоми за постановяването му и по този начин да му даде възможност да го атакува.

Съдът е постановил и Определение № 2533 от 26.04.2023г., постановено по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е обезсилил Заповед № 3477/11.11.2022г., издадена по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В своите мотиви съдът е посочил, че заявителят не е представил доказателства за предявяване на установителен иск за своите вземания по заповедта въпреки двукратно дадените указания.

Следва да се отбележи, че с частната жалба се атакува Определение № 2533 от 26.04.2023г., постановено по частно гр. дело № 7268/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, но в жалбата се съдържа и искане да бъде уважена молбата за издаване на изпълнителен лист за присъдените със заповедта разноски. Предвид обстоятелството, че произнасянето на съда по молбата за издаване на изпълнителен лист е инкорпорирано в определение от 19.04.2023г., в което е посочено, че същото не подлежи на обжалване, съдът намира, че жалбата е насочена и срещу този акт на съда, подлежащ на обжалване съгласно нормата на чл. 407, ал. 1 от ГПК, като в тази й част жалбата също е допустима, тъй като срок за обжалване на постановеното определение от 19.04.2023г. за заявителя не е започнал да тече, тъй като това определение не му е било съобщено.