Определение № 26051 от 18.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26051 гр. София, 18.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110115096 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Л. Т., чрез адв. Х., срещу „Б К Б“ ЕАД.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

I.Обстоятелствата, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че през месец април 2026 г. чрез работодателя си е узнал за образувано срещу него изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ С Я рег. № 844, по което са наложени запори върху банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение. При извършена справка по изпълнителното дело установил, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.12.2012 г., издаден по гр. д. № 33870/2012 г. по описа на СРС, 55 състав, въз основа на влязла в сила на 15.08.2012 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания по договор за заем от 15.12.2010 г. Твърди, че първоначалният взискател е „Б ** П П Ф“ ЕАД, а впоследствие вземането е прехвърлено по договор за цесия от 15.05.2015 г. на ответното дружество „Б К Б“ ЕАД. Поддържа, че въз основа на същия изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело № 202184404001891 по описа на същия ЧСИ, образувано през 2021 г., по което последното валидно изпълнително действие е извършено на 11.10.2021 г., след което производството е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След прекратяването му по молба на взискателя е било образувано новото изпълнително дело № **********, по което през 2025 г. са наложени запори върху банковите сметки на ищеца, а през 2026 г. – и върху трудовото му възнаграждение. Според ищеца към момента на предприемане на първите изпълнителни действия през 2021 г. правото на принудително изпълнение вече е било погасено по давност, тъй като давностният срок е започнал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 15.08.2012 г. и е 1 изтекъл преди образуването на първото изпълнително производство. Поддържа, че извършените след изтичане на давността изпълнителни действия не са могли да доведат до прекъсването й, тъй като погасителната давност вече е била изтекла. Излага и доводи, че влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като счита, че вземането е погасено както при приложението на тригодишната, така и при приложението на петгодишната давност. Обосновава правния си интерес с наличието на висящо изпълнително производство, по което се извършват изпълнителни действия чрез наложени запори, въпреки твърдяното погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Ето защо моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителният лист по гр. д. № 33870/2012 г. по описа на СРС, 55 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ С Я рег. № 844 на КЧСИ, а именно: главница в размер на 1350,76 евро (2641,85 лв.), ведно със законната лихва върху нея, възнаграждение за обслужване на заема в размер на 758,15 евро (1482,81 лв.), мораторна лихва в размер на 184,19 евро (360,25 лв.) и присъдените по заповедното производство разноски в размер на 186,24 евро (364,25 лв.), поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на сключения между ищеца и „Б ** П П Ф“ ЕАД договор за кредит, издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, както и последващото прехвърляне на вземането в негова полза по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г., за което твърди, че длъжникът е бил надлежно уведомен. Поддържа, че още през 2013 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 77/2013 г. по описа на ЧСИ С Я по което са предприемани множество изпълнителни действия, включително налагане на запори върху банкови сметки, искания за извършване на справки, конституиране на новия взискател след извършената цесия, искания за насрочване на опис на движими вещи, както и последващо образуване на изпълнителни дела № 1891/2021 г. и № 228/2025 г., по които също са предприемани изпълнителни действия чрез налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Твърди, че по последното изпълнително дело са постъпили и суми по наложения запор. Ответникът счита, че всички предприети изпълнителни действия представляват годни действия по принудително изпълнение, които многократно са прекъсвали течението на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Поддържа, че за изпълнителното производство, образувано през 2013 г., до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е било приложимо ППВС № 3/1980 г., съгласно което по време на висящото изпълнително производство погасителна давност не е текла, като се позовава и на Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС относно действието във времето на посочените тълкувателни актове. Излага, че след 26.06.2015 г. давността е била многократно прекъсвана чрез извършените изпълнителни действия и отправените от взискателя искания за прилагане на изпълнителни способи.

Поддържа още, че настъпването на перемпция по изпълнителното производство не води до погасяване на вземането и не препятства прекъсването на давността с ново искане за предприемане на изпълнителни действия, като счита, че перемпцията и погасителната давност са различни правни институти с различни правни последици. Ето защо моли съда да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение при условията на евентуалност.

2

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К. Л. Т. не дължи на „Б К Б“ ЕАД чрез принудително изпълнение сумата в общ размер на 2479,34 евро (4849,16 лв.), от които:

1350,76 евро (2641,85 лв.) – главница по договор за кредит от 15.12.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 13.07.2012 г. до изплащане на вземането; 758,15 евро (1482,81 лв.) – възнаграждение за обслужване на заема; 184,19 евро (360,25 лв.) – мораторна лихва за периода от 04.03.2011 г. до 26.06.2012 г., както и 186,24 евро (364,25 лв.) – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.12.2012 г. по ч.гр.д. № 33870/2012 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № ********** по описа на ЧСИ С Я поради погасяването на вземането по давност.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

- между ищеца и „Б ** П П Ф“ ЕАД е бил сключен Договор за кредит № PLUS01538791 от 15.12.2010 г.;

- по заявление на първоначалния кредитор е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по гр. д. № 33870/2012 г. по описа на СРС, 55 състав, въз основа на която на 27.12.2012 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за следните суми: 2641,85 лв. (1 350,76 евро) – главница по договор за заем (кредит) от 15.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането;

1482,81 лв. (758,15 евро) – възнаграждение (печалба) за обслужване на заема; 360,25 лв.

(184,19 евро) – мораторна лихва за периода 04.03.2011 г. – 26.06.2012 г.; 364,25 лв. (186,24 евро) – присъдени разноски по заповедното производство, от които: 89,70 лв. – държавна такса; 274,55 лв. – юрисконсултско възнаграждение;

- с договор за цесия от 15.05.2015 г. вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено от „Б ** П П Ф“ ЕАД на ответното дружество „Б К Б“ ЕАД (с предишно наименование „К И И БГ“ ЕАД);

- въз основа на издадения изпълнителен лист са били образувани изпълнителни производства при ЧСИ С Я рег. № 844, включително изпълнително дело № 77/2013 г., изпълнително дело № 202184404001891 и изпълнително дело № **********.

IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно фактите, които твърди, че имат за последица спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ С Я рег. № 844, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, да представи заверени преписи от изп.д. № 77/2013 г., изп.д. № 202184404001891 и изп.д. № **********. УКАЗВА на ЧСИ С Я че при неизпълнение съдът 3 може да наложи глоба на основание чл. 87 вр. чл. 91 ГПК в размер до 153,39 евро (300 лв.).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от ЧСИ С Я с преписи от изпълнителните дела, тъй като по искане на ответника, чиято е доказателствената тежест, съдът вече е задължил ЧСИ да представи заверени преписи от същите изпълнителни дела НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026 г., от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4