Решение № 23241 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23241 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110165819 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на “Т.С.” ЕАД против Т. В. Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 153 ЗЕ, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С определение № 21548/ 23.05.2024г. е прекратено производството по гр. дело № 65819/ 2021г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която против В. А. К. са предявени обективно кумулативно съединени искове за сумата 1693,56 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес: ж.к. "М.", бл *** вх.

*******, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., за сумата 267,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г., за сумата 5,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., за сумата 1,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 01.12.2018г.- 22.10.2021г.; против А.

А. К. са предявени обективно кумулативно съединени искове за сумата 1693,56 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес: ж.к.

"М.", бл *** вх. *******, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., за сумата 267,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г., за сумата 5,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., за сумата 1,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 01.12.2018г.1 22.10.2021г.; против М. В. Й. са предявени обективно кумулативно съединени искове за сумата 1693,56 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес: ж.к. "М.", бл *** вх. *******, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., за сумата 267,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г., за сумата 5,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., за сумата 1,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 01.12.2018г.- 22.10.2021г., поради оттегляне на исковете, на основание чл. 232 ГПК.

Със същото определение е допуснато изменение на предявените против Т. В. Й. обективно кумулативно съединени искове, по отношение размера на същите, като искът за цена на топлинна енергия се счита предявен за сумата 7774,24 лева, за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва се счита предявен за сумата 1068,54 лева, за цена на услугата дялово разпределение се счита предявен за сумата 23,16 лева, за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение се счита предявен за сумата 4,68 лева.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2018г.- м. април 2020г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, ж.к. ”М.” бл. *** вх. ***********, с абонатен № ********, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т. В. Й. за сумата 6774,24 лева, 2 представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.

”М.” бл. *** вх. ***********, с абонатен № ********, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 1068,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г.; сумата 23,16 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г- .м. април 2020г., сумата 4,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018г.22.10.2021г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете.

Ответникът оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение.

Същият навежда доводи, че не е приел наследството по реда на чл. 51 Закона за наследството (ЗН). В отговора се оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Ответникът развива съображения, че няма разрешение за ползване на абонатната станция и акт за готовност за пускане в експлоатация на инсталацията за отопление на абонатната станция. Оспорва, че общият топломер представлява средство за търговско измерване.

В отговора е релевирано възражение за погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за наследници се установява, че Т. И. Й. е починала на 04.01.1990г. и е оставила наследници по закон низходящите Ц. П. Й. и В. П. Й.. Ц. П. Й. е починала на 14.04.2022г. и е оставила наследници по закон В. А. К. и А. А. К.. В. П. Й. е починал на 23.11.2020г. и е оставил наследници по закон низходящите Т. В. Й. и М. В. Й..

С решение от 25.10.1990г. по гр. дело № 856/ 1990г. по описа на Шести районен съд е допусната делба между Ц. П. Й. и В. П. Й. на недвижим имот, представляващ апартамент № 32, с административен адрес: гр. София, ж.к. ”М.” бл. *** вх. Б, ет. 4. С решение от 11.02.1991г.. по гр. дело № 856/ 1990г. по описа на Шести районен съд. посоченият имот е поставен в дял на В. П. Й..

На 15.10.2002г. между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. “М.”, бл. *** вх. 1 и вх. 2 и “Техем сървисис” ЕООД е сключен договор, по силата на който етажните собственици са възложили извършването на дялово разпределение в сградата на “техем сървисис” ЕООД. Договорът е сключен въз основа на решение на етажните собственици от 26.09.2002г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 0106411663/ 31.07.2019г. за отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 3326,11 лева. От представената обща фактура № 1005609256/ 31.07.2020г. се установява, че за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 3500 лева.

3

Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която през отчетния период 2018г.- 2020г. в имота е имало четири радиатора без разпределители. В имота няма водомер за топла вода. През отчетния период за имота е начислявана служебно топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за БГВ.

Съгласно констатациите на експерта, абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. е в размер на сумата 6518,07 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че с решението за извършване на делбата процесният имот е поставен в дял на В. П.

Й.. Решението за извършване на делбата има прехвърлителен ефект. С влизане в сила на решението за извършване на делбата съсобствеността се счита прекратена. Имотите, които са придобити при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, стават изключителна собственост на съделителите, на които са разпределени. Следователно същият е придобил правото на собственост върху процесния имот. Конкретиката на случая сочи, че В. П. Й. е починал на 23.11.2020г. и е оставил наследници по закон низходящите Т. В. Й. и М. В. Й..

Установява се, че М. В. Й. се е отказала от наследството на В. П. Й., поради което нейният дял уголемява дела на останалите наследници- чл. 53 ЗН. Следователно ответникът е 4 придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство.

Неоснователно е възражението, че за да придобие правото на собственост,- ответникът трябва да приеме наследството по реда на чл. 51 ЗН. Нормата на чл. 48 от ЗН е законова презумпция, по силата на която законните наследници, призовани към наследяване, носят отговорността по чл. 60 от ЗН. Когато се оспори приемането на наследството в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането и поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая няма направено оспорване на приемането, поради което за ищеца не съществува задължение да доказва, че ответникът е приел наследството, оставено от В. П. Й.. С оглед на това и на основание чл. 48 от ГПК следва да се приеме, че ответникът е приел наследството от момента на открИ.ето му и има качеството на наследник на своята майка.