Решение № 265845 от 23.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............................ гр. София,

23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Кристина

Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 10981 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 428047 от 12.06.2018 г., постановено по гр. д. № 29406 по описа за 2017 г. на СРС, 49 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД против М.К.К., че ответникът дължи на ищеца сумата от 4199.47 лева /главница/, стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2016г. и дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 631.89 лева - лихви за забава върху стойността на топлинната енергия и лихви за забава върху дяловото разпределение. С решението си СРС отхвърлил претенциите на ищеца за разликата над уважените до пълните предявени размери и съобразно изхода от спора разпределил отговорността за разноски между страните по делото.

Решението е постановено при участието на „Т.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в производството М.К.К.. Със същата са наведени оплаквания за формалност, неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната от ответника част. Жалбоподателят се позовава на новонастъпило обстоятелство – с решение на ВАС от 13.04.2018 г. била отменена методиката за дялово разпределение, което означавало, че до този момент начисляването на топлинна енергия било погрешно. Ищецът не установил в производството ответникът да е приел наследството и да е наследник на другия съсобственик на имота. Твърди се, че съдът допуснал нарушение, като обсъждал единствено разпоредби от ЗЕ, но не и относимите законови норми от ЗЗП – чл. 62 ЗЗП и чл. 147а ЗЗП, като погрешно решаващият състав достигнал до извод за приложимост на общите условия, както и за тяхната правна природа. Като процесуално нарушение, допуснато от първия съд, се сочи и безкритичното приемане и позоваване на заключението на СТЕ от страна на съда. Ищецът освен това не доказал наличието на облигационно правоотношение между страните /липсвала подадена от ответника молба декларация/, реалната доставка на топлинна енергия, изправността на уредите за отчитане на консумацията и техния реален отчет, с оглед което и исковете неправилно били уважени. В обобщение на заявените оплаквания до въззивния съд е отправено искане да отмени решението в обжалваната от ответника част и да отхърли исковете за сумите, уважени със същото.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице помагач не е заявило становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество и с оглед заявените в жалбата доводи, въззивният съд намира, че решението на СРС следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

С оглед правната квалификация на предявените искове и възраженията на насрещната страна, направени с отговора на исковата молба, правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният е оспорил да е налице валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

След така направените принципни разяснения съдът намира следното:

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са представени и са приети писмени доказателства, като анализирани в съвкупност същите обуславят извода, че ответникът се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот, като считано от 10.12.2008 г. е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху същия. Такова право на ползване е запазила и Т.И.К./съпруга на ответника/, като видно от съдържанието на нотариалния акт нотариусът е удостоверил, че при изповядване на сделката му е представено удостоверение за сключен между прехвърлителите граждански брак.

Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от разстояние между ответника и ищцовото дружество, че не е подадена молба декларация от страна на ответника не означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях, каквито доводи са наведени с отговора на исковата молба и са поддържани отговора на въззивната жалба, подадени от ответника. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.

Като носител на ограниченото вещно право на ползване върху недвижимия имот, за който по делото е установено, че е топлофициран /същият се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа/, настоящият състав приема, че дарителят /запазил си вещно право на ползване/ има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, доколкото по делото не е установено това вещно право да е било погасено.

Обстоятелството, че и съпругата на ответника е била титуляр на правото на ползване върху отопляемия обект е ирелевантно за конкретната материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове, доколкото носителят на вещното право на ползване упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/, а отговорността на съпрузите е солидарна и от волята на кредитора зависи към кой от длъжниците ще насочи претенцията си. Ето защо неоснователни са доводите на въззивника за липса на облигационно правоотношение между него и ищеца, както и че не било установено по делото да е наследник на друго лице и да е приел наследството на последния.

По доводите на въззивника за приложимите към договора общи условия въззивният състав приема следното:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

С решение № 35 от

21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото му на ползване върху процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване за наличието на индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Неоснователни са доводите, наведени с отговора на исковата молба, че в дадения казус е нарушена забраната по чл.62 ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.