Решение № 164 от 06.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Перник, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело № 20221700100560 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба с вх. № 4803/26.09.2022 г., п.к. 23.09.2022 г., депозирана от Х. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Н. - ***, със съдебен адрес: *** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, с правно основание чл.439, вр. чл. 124, ал. 2 от ГПК - да бъде признато за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника задължения, представляващи остатък от установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 г., а именно: сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от ***, ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2640,27 евро лихва за периода 21.06.2010 г.-05.03.2013 г., поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение.

В исковата молба се излага, че срещу ищеца се води изпълнително дело №20138380406236 на ЧСИ М.Б., което е образувано по молба на първоначалния взискател - „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.04.2013 г., по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС и по силата на който Х. К. А. е осъден да заплати на „Банка Пиреос България“ АД сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от ***, ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1

5233,56 евро за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013 г., както и 1631,60 лева сторени съдебни разноски.

С молба от 20.07.2016 г. ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представило договор за прехвърляне на процесното вземане, като е направено искане за конституирането му като взискател по изпълнително дело №20128380406236.

С исковата молба ищецът по подробно изложени съображения сочи, че вземането е погасено по давност. Твърди, че задълженията, претендирани с изпълнителния лист се явяват погасени по давност, тъй като е изтекла петгодишната давност, през което време взискателят е бездействал и не е предприел действия по принудително събиране на дълга. Сочи, че на 25.11.2016 г. по принудителен ред /удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца/ е постъпила сума в размер на 167 лева, след която дата до 01.02.2022 година не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат петгодишния давностен срок, с оглед на което вземането се явява погасено по давност. Намира, че постъпвалите през годините молби от взискателя за предприемането на последващи действия по принудително изпълнение на вземането са бланкетни и съдебния изпълнител не е извършил реални действия, годни да прекъснат погасителната давност. Твърди, че всички депозирани молби са целяли единствено запазване висящността на делото и прекъсване на законоустановения срок, водещ до прекратяване на изпълнителното производство. В подкрепа на изложените доводи цитира и съдебна практика. Моли да се постанови решение, с което да бъде установено, че Х. К. А. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ процесните суми, поради погасяване на вземането по давност.

Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгл.чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва изцяло. Намира твърдението, че процесното вземане е погасено по давност за неоснователно, тъй като не било съобразено с фактическата обстановка и не кореспондира с данните по изпълнителното дело. Твърди, че в случая е налице процесуална активност на кредитора, като същия поддържа висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. В продължение твърди, че това от своя страна представлява извършване на действия, с които се прекъсва погасителната давност на задължението, като отбелязва, че в този смисъл е и най – новата практика на ВКС, съгласно която всяка редовна молба от взискателя прекъсва давностните срокове.

Моли, в случай на отсъствие на първото редовно открито заседание не се яви представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, делото да се разгледа в негово отсъствие. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на 2 претендираните възнаграждение. от ищеца разноски, включително адвокатското

Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че по отношение на ищеца Х. К. А., сумата в размер на 14 904,47 евро представляваща главница по сключен договор за кредит от ***, ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013 година, представлява остатък и се явява предмет на установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 г. и е образувано изпълнително дело № 20138380406236, по описа на ЧСИ М.Б..

Същото е образувано по молба на първоначалния взискател - „Банка Пиреос България“ АД, като с молба от 20.07.2016 г. ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представило цесионен договор от 30.06.2016 година, за прехвърляне на процесното вземане, като е направено искане за конституирането му като взискател по изпълнително дело № 20138380406236, по описа на ЧСИ М.Б..

Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане се явява погасено по давност, поради факта, че спрямо задълженията, претендирани с изпълнителния лист е изтекла петгодишната давност, през което време взискателят е бездействал и не е предприел действия по принудително събиране на дълга.

Видно от кориците на изпълнителното дело – л.138, на 25.11.2016 година по принудителен ред от трудовото възнаграждение на ищеца е постъпила сума в размер на 167,00 лева.

След тази дата на 30.10.2018 година – л.142 до ЧСИ е постъпила молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи на длъжника Х. А., като на 07.11.2018 година ЧСИ е изпратил запорно съобщение до длъжника, нередовно връчено, като непотърсено от страна на последния.

3

С нова молба от 27.07.2020 година (л.153) взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал от ЧСИ да извърши справки за трудова заетост на длъжника, а с молба от 28.09.2020 година (л.157) – за насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи на длъжника, като по гореописаните молби няма данни по изпълнителното дело да са предприети и извършени конкретни действия от ЧСИ.

Едва на 26.07.2022 година (л.160) от изпълнителното дело е постъпила поредна молба от взискателя – настоящ ответник, с която е поискано от ЧСИ да наложи запор на сметките на длъжника в конкретна банка, като на 02.08.2022 година е отправено запорно съобщение до банка ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи :

По предявения срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск, с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника суми, представляващи остатък от установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 г., а именно: сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от ***, ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г.-05.03.2013 г., поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение по изпълнително дело № 20138380406236, по описа на ЧСИ М.Б., съдът намира следното :

Искът е допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана в определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и определение № 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС, предявяването на отрицателен установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, 4 настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, какъвто безспорно е налице в настоящия казус.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява и основателен.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради което тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено 5 нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар.

„перемпция“).

Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.