Решение № 7959 от 22.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... град София, __.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в.гр.д. № 4651 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2888217 от 07.12.2017 г., постановено по гр. д. № 29032/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (І ГО), 128-ти състав, първоинстанционният съдебен състав е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени от В.Г.Н., ЕГН **********, и С.Г.Н., ЕГН **********,***, срещу „Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL от 28.07.2005 г., клаузата на чл. 5, ал. 4 от допълнително споразумение от 10.07.2009 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL, клаузата на чл. 10 от допълнително споразумение от 07.07.2011 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL и клаузата на чл. 10 от допълнително споразумение от 02.08.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL, са нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във връзка с и, респ. чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143 З., като неравноправни, като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за признаване на установено, че са нищожни като неравноправни и противоречащи на закона клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL от 28.07.2005 г., клаузата на на чл. 5, ал.

1 от допълнително споразумение от 10.07.2009 г. към него, клаузата на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение от 07.07.2011 г. към него и клаузата на чл. 4, ал.2 и чл. 5, ал.1 от допълнително споразумение от 02.08.2012 г.

С посоченото съдебно решение районният съд е признал за установено и по исковете предявени исковете предявени от В.Г.Н., ЕГН **********, и С.Г.Н., ЕГН **********,***, срещу „Ю.Б.“ АД, че допълнително споразумение от 14.10.2014 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL /2005 г. и допълнително споразумение от 27.05.2015 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL /2009 г., са нищожни поради противоречие на закона на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 и 20 от З..

Районният съд е отхвърлил исковете на В.Г.Н., ЕГН **********, и С.Г.Н., ЕГН **********,***, за осъждане на „Ю.Б.“ АД да заплати сумата от 21 765.60 лева, представляваща получената от банката без основание възнаградителна лихва за периода от 01.06.2011 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 31.05.2016 г., до окончателното плащане на дължимото, като неоснователни.

Районният съд е осъдил „Ю.Б.“ АД да заплати на В.Г.Н. и С.Г.Н. сумата от 250.00 лв., представляваща направени от ищците разноски по делото съобразно изхода му, както и да заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р.Х.И. сумата от 600.00 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на страната на ищците.

Последните са осъдени да заплатят на банката сумата от 850.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото съобразно изхода му.

Срещу така постановеното решение в указания законоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от В.Г.Н. и С.Г.Н., с която обжалват решението в частта, в която районният съд е отхвърлил предявените от тях срещу „Ю.Б.“ АД искове за признаване на установено, че са нищожни като неравноправни и противоречащи на закона клаузата на чл. 3, ал. 2 от

Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL от 28.07.2005 г., клаузата на на чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение от 10.07.2009 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL, клаузата на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение от 07.07.2011 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 3015 и клаузата на чл. 4, ал.2 и чл. 5, ал.1 от допълнително споразумение от 02.08.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 3015.

Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Излагат се подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Цитира се практика на ВКС, която въззивниците-ищците намират за относима към предмета на делото. Акцентира се, че методологията е съществен елемент на договора за кредит и липсата й води до нищожност на целия договор. В тази връзка се поддържа, че чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗБ (отм.), действащ към датата на подписване на договора, изисква посочване на методология, а не на конкретни стойности. Сочи се, че районният съд не се е произнесъл по всички заявени от тях доводи. Съобразно изложеното се иска първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен в обжалваните части. Претендират се разноски. Депозирани са писмени бележки, с които се поддържа изложеното становище във въззивната жалба.

След обявяване на делото за решаване е направено искане за спиране на производството по съображения, изложени от въззивниците-ищци в молба от 09.10.2019 г. Въззивният съд намира искането за неоснователно, тъй като не се установява да е налице някоя от предпоставките по чл. 229 ГПК.

В указания законоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, с която се обжалва решението в частта, в която районният съд е признал за установено, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL от 28.07.2005 г., клаузата на чл. 5, ал. 4 от допълнително споразумение от 10.07.2009 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL, клаузата на чл. 10 от допълнително споразумение от 07.07.2011 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL и клаузата на чл. 10 от допълнително споразумение от 02.08.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL, са нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във връзка с и, респ. чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143 ЗЗП, като неравноправни. Решението се обжалва и в частта, в която районният съд е признал за установено, че допълнително споразумение от 14.10.2014 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL /2005 г. и допълнително споразумение от 27.05.2015 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL /2009 г., са нищожни поради противоречие на закона на посочени от районния съд основания. Във жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението в обжалваните части, като съобразно изложеното се иска същото да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени. Поддържат се доводи и за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като неправилно е определена, съответно не е събрана, дължимата държавна такса за прогласяване на нищожност на споразуменията от 14.10.2014 г. и 27.05.2015 г. Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните е депозирала отговор на въззивната жалба на насрещната, в която излага доводи, че е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение от въззивния съд.

С определение от 13.12.2017 г., постановено горепосоченото гражданско дело, районният съд осъдил банката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати държавна такса в размер на 300 лв. (по 50 лв. за всеки от уважените общо шест неоценяеми иска). Определението е обжалвано в указания от съда срок, като се иска неговата отмяна по съображения, изложени в частната жалба.

Насрещните страни по спора са депозирали отговор, с който оспорват същата, като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок реда на по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите на въззивника-ответник за недопустимост на същото е необходимо да се посочи, че по аргумент от чл. 128 ГПК представянето на документ за внесена държавна такса е условие за редовност на исковата молба, като неправилното определяне на същата, съответно внасянето й в непълен размер, не рефлектира върху допустимостта на обжалвания съдебен акт. С оглед релевираните във въззивната жалба непреклудирани оплаквания на В.Н. и С.Н., решението е частично неправилно, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожност на клаузи от договор за кредит и допълнителни споразумения към него, описани в исковата молба на ищците, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Не се спори по делото, че на 28.08.2005 г., между В.Г.Н. и С. Г. Н., в качеството на кредитополучатели, и „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Пощенска Банка“ АД), е бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 3015, по силата на който банката предоставила на ищците кредит в размер на 44 820 евро., а последните са се задължили върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, предвидени в договора (за справка: л. 38 и сл. от делото пред СРС)..

Съгласно договора, кредитът е предоставен с цел покупка на описания в чл. 1 от него недвижим имот, като е предвидена солидарна отговорност на кредитополучателите и задължение за вписване на законна ипотека в полза на Банката. Чл. 5 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително на дължимите лихви, е до 31.07.2023 г., а според чл. 6, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, съобразно подписан от страните погасителен план, който подлежи на едностранна промяна през срока на действие на договора при промяна на базовия лихвен процент.

Задължението на ищците е обезпечено с ипотека върху имота, договорът за учредяването на която е предвидено като условие за усвояване на кредита (чл. 2, ал. 1, т.2).

За сключване на договора за кредит, ищците са декларирали пред банката своето имотно състояние и са отправили искане за усвояване от 28.06.2004 г. (л.92-95 от делото).

Не се спори по делото, че сумата по кредита е преведа от банката по посочена от ищците банкова сметка, ***тата пделото съдебно-счетоводна експертиза.

Между страните не е спорно и съдържанието на клаузите от договора, чиято нищожност ищците искат да бъде прогласена, по-конкретно:

Чл. 3, ал. 2 – „За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на БАНКАТА годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 4.8 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева е в размер на 3.5 %".

Чл. 3, ал.

5 пък предвижда, че

"Действащият Базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.".

Базовият лихвен процент, посочен в горните клаузи се е определял по установени едностранно от банката правила, които не са описани в договора за кредит. Те са приети от управителен орган на банката.