Решение № 78 от 27.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова К.а като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20221880100695 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Прибалтик пропърти мениджмънт” ООД, ЕИК 205294020, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Хайдушка гора” № 16, ет. 1, ап. 4, чрез адв. Х.

М. – пълномощник на ... Л. Р., против В. К. Г. от с. Ц., общ . С., ул. „.....” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземането си. Искът е положителен установителен и се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК) – 09.02.2022 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 76/2022 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 38 от 10.02.2022 г. за сумата от 674,76 лева – главница, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 505 лева разноски по делото (25 лева заплатена държавна такса и 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение). На основание чл. 418 ГПК съдът е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил е да се издаде изпълнителен лист за горните суми в полза на дружеството, като за издаването му се направи надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение . Вземането произтича от неизпълнено задължение по запис на заповед за общата сума от 711,88 лева, издаден на 05.09.2018 г. от В. К. Г. в полза на „Кредихелп” ООД, ЕИК 201284228, предявен за плащане на издателя на 30.11.2020 г., правата по който са прехвърлени на ищеца „Прибалтик пропърти мениджмънт” ООД с джиро от 28.10.2021 г., като по делото се претендира сумата от 674,76 лева.

1

По издадения и получен изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20229280400458 на ЧСИ М. С., рег. № ... С определение от 10.10.2022 г. по ч.гр.д. № 76/2022 г. съдът е спрял постановеното незабавно изпълнение (прогласил е спирането).

Цената на иска е 674,76 лева – непогасена главница по горепосочения запис на заповед, за която сума се иска от съда да признае за установено, че се дължи от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.02.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.

От страна на ответника В. Г. е подаден писмен отговор, чрез пълномощника му адв. Е. Г.. Предявеният иск се оспорва, както по основание, така и по размер. Посочва се, че записът на заповед не е предявяван на издателя, нито пък е предявяван на 30.11.2020 г., както е отразено в него.

Ответникът твърди, че той не е изписал имената си и датата на предявяване, като не е полагал и подпис върху документа запис на заповед. Поискано е откриване на производство по оспорване истинността на представеното от ищеца писмено доказателство, в горепосочените части, както и допускане на съдебна екпертиза. Освен това в отговора се твърди, че между страните е съществувал договор за кредит, като са наведени и доводи, че джирото не е съобразено с изискванията на раздел II, глава XXX от Търговския закон. С определение от 02.10.2023 г. съдът е открил производство по оспорване на истинността (автентичността) на документа запис на заповед за общата сума от 711,88 лева, издаден на 05.09.2018 г. от В. К. Г. в полза на „Кредихелп” ООД, ЕИК 201284228, предявен за плащане на издателя на 30.11.2020 г., правата по който са прехвърлени на ищеца „Прибалтик пропърти мениджмънт” ООД с джиро от 28.10.2021 г. Оспорването е относно следните обстоятелства : кой е изписал ръкописно имената на ответника и се е подписал за него, както и кой е написал ръкописно датата на предявяване на записа на заповед, като Г. твърди, че това не е той.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от страните и е приложено ч.гр.д. № 76/2022 г. по описа на Районен съд Своге. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна :

На 05.09.2018 г. в гр. Своге ответникът е издал запис на заповед в полза на „Кредихелп” ООД, ЕИК 201284228, за сумата от 711,88 лева. Падежът на задължението е определен на предявяване. От приетата по делото експертиза безспорно се установява, че в записа на заповед имената са изписани ръкописно от В. К. Г. и подписите са положени от него. От приетата по делото експертиза се установява, че той най-вероятно не е изписал ръкописния текст – 30.11.2020 г. Следователно , въз основа на събраните по делото доказателства се установява единствено, че предявяването не е 2 станало на посочената дата в документа, но липсва съмнение относно автентичността на подписа на лицето, подписало се под волеизявлението за предявяване, поради което не е оборена автентичността на изявлението и същото се ползва с формална удостоверителна сила, че волеизявлението, изхожда от лицето, посочено за негов автор. Подписвайки се под текста за предявяването, издателят е признал факта на предявяване. Записът на заповед в оригинал, със съдържащото се в същия документ удостоверяване на предявяването му, е представен на 09.02.2022 г. със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, поради което най-късно към тази дата ценната книга е била предявена на издателя й, с което е настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед.

От страна на пълномощника на ответника е представен индивидуален договор за заем Код : 10029445/05-09-2018 г., сключен между „Кредихелп” ООД и В. Г., по силата на който последния е получил заемната сума от 400 лева. Датата на договора за кредит съвпада с датата, на която е издаден записа на заповед. Задължението по договора, видно от погасителния план, е размер на 400 лева (главница) + 43,31 лева (лихва) + 268,57 лева (неустойка) = 711,88 лева, точно колкото и по записа на заповед. Въз основа на посоченото, напълно обосновано може да се заключи, че в случая чрез записа на заповед се обезпечава изпълнението на задължението по договора за кредит.

В т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

Според чл. 34, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (З ПК), кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед. Джиросването на обезпечителния запис на заповед не трябва да облекчава кредитора, отпуснал потребителски кредит, и да води на практика до заобикаляне на специалните норми на ЗПК.

Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна постановява чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ако джирото ще се използва като търговскоправен способ за заместване на носителя на субективното право по обезпечителен запис на заповед, джирантът трябва да изпълни допълнителните специални изисквания на ЗПК под страх от недействителност. Съдът и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК.

Задължението по чл. 12, ал. 4 от договора, натоварващо потребителя с още 268,57 лева, според съда е именно такова.

Договорът за паричен заем попада в предметния обхват на ЗПК – с оглед стойността му и това, че не са налице изключенията на чл. 4 ЗПК. В чл.

33 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато 3 потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В договора обаче е предвидена неустойка за непредставено обезпечение. Посочената уговорка между страните противоречи на чл. 33 ЗПК, съгласно който кредиторът няма право да договаря изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение на задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от главницата. При така изложеното посочената клауза се явява нищожна, поради противоречие с императивната норма на чл. 33 ЗПК и като такава не поражда права и задължения за страните по правоотношението.

От друга страна неустойката за неосигурено обезпечение по своя характер представляват допълнителни плащания, дължими от ответника, като същите се отразяват и на годишния процент на разходите (ГПР), макар формално да не са включени в него. Налице е нарушение и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. При това тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.

На практика първо се отпуска кредит, а впоследствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта да се предотврати безотговорното кредитиране, залегнала и в Директива 2008/48. Размерът на тази неустойка е 268,57 лева, като тя е повече от шест пъти по-голяма от дължимата лихва за срока на договора (43,31 лева) и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.

В договора е посочен ГПР в размер на 40,97, който обаче не съответства на действително поетите от потребителя задължения, тъй като не включва неустойката. Следователно при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, поради което договорът е изцяло нищожен на основание чл. 22 ЗПК. В такъв случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Джирото е написано върху документа, като няма изискване в него да е посочено задълженото лице по записа на заповед, поради което възражението в тази насока е без основание.

С оглед на така изложените съображения съдът приема, че предявеният 4 иск е частично основателен – за сумата от 400 лева, съответно неоснователен за горницата до целия претендиран размер от 674,76 лева.