Решение № 11876 от 16.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11876

Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР МИХОВ

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА канд № 20267050702194 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Заместник-кмета на Община Варна срещу Решение № 794/29.06.2026 г., постановено по АНД № 20253110204628 по описа на Варненски районен съд /ВРС/ за 2025 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 433/27.06.2025 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, на Д. Д. Л. е наложено административно наказание в размер на 50 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение като се твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретно се сочи, че в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно от фактическа и правна страна, като същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере в извършването на какво противоправно деяние е обвинено и да организира защитата си. Сочи се, че са посочени всички съставомерни признаци на нарушението и относимите към тях факти. Твърди се, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не е явно незначителна. Навеждат се доводи за доказаност на административнонаказателното обвинение, както и за правилно определяне на нарушената и на санкционната правни норми. Сочи се, че размерът на наложеното административно наказание е определен във фиксирания в чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП размер. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа изцяло чрез процесуален представител, като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д. Д. Л., в депозирано писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне и за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба от Д. Д. Л. срещу НП № 433/27.06.2025 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, му е наложено административно наказание в размер на 50 лева.

От въззивния съд е приета следната фактическа обстановка:

На 14.06.2025 г., около 17:10 часа, от служители на Общинска полиция – Варна е установено, че в гр. Варна, [улица], зад вх. В, е паркиран лек автомобил „Нисан“ с рег. № [рег. номер], на платното за движение до друг паркиран автомобил от страната на движението, с което се създава пречка за останалите участници в движението. За констатираното срещу собственика на автомобила Д. Д. Л. е съставен АУАН в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът е връчен лично на Л., който вписва, че има възражения, които ще входира в законоустановения срок, но писмени такива не са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ издава обжалваното пред ВРС наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидените в ЗАНН срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които ограничават правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Изложени са мотиви, че в обстоятелствената част на НП липсва пълно, точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното нарушение. Според първостепенния съд от АНО е направен само правен извод, че Д. Л. е паркирал автомобила си по описания в НП начин и на посоченото място, както и че това паркиране създава пречка за останалите участници в движението, но липсват каквито и да било факти в тази насока. Счетено е, че липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, и непълното му описание нарушават правото на защита на лицето и препятстват осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Поради това е прието, че нарушението не е доказано по категоричен и безсъмнен начин, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, жалбата е основателна.

Касационната инстанция намира, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 2, предл. първо и ал. 3, т. 2, предл. първо от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Настоящият тричленен състав не споделя достигнатия от районния съд извод за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на яснота относно нарушението, за което е санкциониран касационният ответник. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, логично и последователно са изложени фактите, относими към съставомерността на осъщественото от Д. Л. деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление. Посочено е, че се касае за паркиране на пътно превозно средство, индивидуализирано чрез марка и рег. номер, описани са датата, мястото и начинът, по който е паркиран автомобилът /на платното за движение до друго паркирано ППС от страната на движението/, като е направен извод за създадена пречка за останалите участници в движението. Описано е, че автомобилът е собственост на Л., което обстоятелство не е спорно по делото. Следователно от внимателния прочит на акта и на НП се установява, че същите съдържат достатъчно данни за нарушителя и за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е ограничено. В подкрепа на горния извод е и фактът, че Л. е подписал акта, вписвайки че има възражения срещу констатациите в него, което сочи, че същият е разбрал в извършването на какво деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства. Освен това с обжалването на издаденото НП по съдебен ред правото на защита срещу същото е реализирано в пълна степен от наказаното лице.

В обобщение на гореизложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице съществени процесуални нарушения в ход на административнонаказателното производство, доколкото от съдържането на АУАН и на издаденото въз основа на него НП нарушителят е в състояние да разбере в какво противоправно деяние е обвинен и да упражни правото си на защита, което право, както бе посочено, е реализирано в пълна степен от наказаното лице. Достигайки до противоположен правен извод, въззивният съд постановява решението си в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, предл. първо от НПК, поради което същото следва да бъде отменено.

От първоинстанционния съд не са изложени мотиви по съществото на спора, с което е допуснато нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК. В касираното решение се съдържа единствено описание на фактическите обстоятелства и на събраните по делото доказателства, но същите не са анализирани и вследствие на тях не са изложени правни доводи и аргументи. От въззивния съд не е извършена проверка на фактическата обстановка, посочена от АНО в обжалваното НП, не са обсъдени събраните доказателства с оглед проверка и преценка налице ли е вмененото нарушение, не е извършена преценка на доказателствата по делото и не са обсъдени възраженията на наказаното лице, поради което касационната инстанция е в обективна невъзможност да извърши преценка относно законосъобразността на постановения съдебен акт.

Предвид изложеното настоящият тричленен съдебен състав намира, че на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав, при което въззивната инстанция следва въз основа на установените факти да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, както и за съставомерността на деянието, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, касационният състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 794/29.06.2026 г., постановено по АНД № 20253110204628 по описа на Варненски районен съд за 2025 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�