Решение № 187 от 21.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Благоевград, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас И. при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20241210100200 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Т. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., против „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

Навежда се в молбата, че ищеца е страна по Договор за паричен заем № 4613159 / 12.10.2022 г. сключен с ответника „ Изи Асет Мениджмънт “ АД. Навежда се, че съгласно Договор за паричен заем № 4613159, ищеца получава заемната сума от 200 лева, и общо дължима сума с лихва 210.12 лева, при ГЦР: 46.49% и ГЩ1: 40.00%, при срок на 1федита 12 вноски. Навежда се, че във връзка с чл. 4 от Договор за паричен заем, ищеца сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4613159 с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 89.88 лева или 7.49 лева за всяка вноска.

Твърди се че ищеца е погасил Договор за паричен заем № 4613159 и Договор за предоставяне на гаранция № 4613159 и е заплатил по тях сумата от 200 лева главница, 10.12 лева лихва и 50 лева възнаграждение по договор за поръчителство.

Прави се довод, че така заплатената от ищеца лихва по Договор за паричен заем № 4613159 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК вр. с Чл.22 от ЗПС, и следва да му бъде върната на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД.

Поддържа се, че така заплатеното от ищеца възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция №4 613159 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД; както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. С чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и следва да му бъде върната на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

1

Навежда се, че договор за паричен заем № 4613159, сключен с ответника „ Изи сет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредата й общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Навежда се, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на вредата, както и възнаградателната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума но договора. Твърди се, че в Договор за паричен заем № 4613159 е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на г одишния процент на разходите по кредита /кой компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разхода по кредата за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разхода, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения Кредит. Прави се довод, че в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разхода, който е следвало да бъдат подробно описани. Поддържа се, че в случая, в договора за кредит яснота относно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредата по начин, различен от законовия, е недопустимо. Твърди се, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Поддържа се, че не става ясно какво се включва в общите разхода за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.

Прави се довод, че не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР , нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Поддържа се, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало на разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Прави се довод, че поради това Договор за паричен заем № 2

4613159 поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Навежда се, че наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа й как е изчислена по отношение на общия ГПР. Поддържа се, че по този начин ищеца е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Поддържа се, че съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи и комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент, от общия размер на предоставения кредит.

Сочи се, съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредити за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони; такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредата е в резултат на прилагането на търговски клаузи, и условия. Поддържа се, че с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по крелита:за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаша от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен, налице е заобикаляне на : разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/ 2014 г..

Навежда се, че при, извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на " Файненпгьл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство се прави довод, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи 3

Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока е й практиката на съдилищата в страната, включително и Районен съд Пловдив: Решение № . 261766 от 1:8.06.2021 г. по гр; д. № 16588 / 2020 г. на XXII състав, на Районен съд - Пловдив, Решение № 260182 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 9759 / 2020 г. на V състав на Районен, съд— Пловдив, Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд ^ Пловдив.

Поддържа се, че наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 , т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП; В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата, в страната: Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 575 / 2021 г. на VII състав на Окръжен съд - Пловдив. Решение № 261152 or 12:04^021г. по го. д. № 5608 / 2020 г. на XIV състав на Районен съд ^ Пловдив. .Решение № 261553 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 14757 / 2019 г. на IX състав на Районен съд - Пловдив,. Решение № 262008 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 15249 / 2020 г. на ХГХ състав на Районен съд - Пловдив. Решение № 261692 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 3782 / 2020 г. на XIV състав на Районен съд - Пловдив.

По отношение на втория осъдителен иск се поддържа, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 4613159 е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от.

ЗЗД, както и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, и заплатената по него сума в размер на 50 лева следва на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да бъде възстановена на ищеца.

Навежда се, че е установено в правната доктрина и съдебна практика, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен, принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/.

Поддържа се, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна 4 за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване, на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.