Решение № 5249 от 27.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5249 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330105779 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в ****************, против Г. К. М. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, за установяване на паричното притезание, за което е издадена Заповед № 1538/19.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2926/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав, в размер на сумата от 580 лв., представляваща сума за ремонт на асансьори в Сградата в режим на етажна собственост в ****************, взето с Решение на Етажната собственост от 05.04.2023 г., дължимо от ответника в качеството му на собственик на апартамент № **, определено според броя на лицата, ползващи асансьорите от по 116 лв. на човек, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 16.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № **************** в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент № ** с адрес **************** *********, с площ по документ за собственост от 46, 21 кв.м., ведно с прилежащ обект – изба № 1 с площ от 7, 42 кв.м. Ищецът 1 посочва, че съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.04.2023 г. е взето решение да се осъществи ремонт на двата малки асансьора в блока. Сочи, че сумата необходима за ремонта е в размер от 24 000 лв., която сума не било възможно да бъде поета от наличните събрани вноски и е следвало да бъде събрана собствениците до 31.05.2023 г. Твърди, че на същото събрание е прието решение дължимата сума да бъде разпределена на брой живущи във всеки апартамент, а не съобразно идеалните части притежавани от собствениците. Сочи, че след извършено разпределение на сумата спрямо брой живущи е било прието от всеки да бъде събирана сумата от 116 лв., с изключение на живущите на първи и втори етаж, както и по отношение на необитаемите апартаменти, които според взетото решение на общото събрание следвало да заплатят сума в намален размер от 50 %. Сочи, че на събранието е определена крайна дата за събирането на необходимата за ремонта сума - до 31.05.2023 г. Ищецът твърди, че при провеждането на следващото общо събрание на 05.07.2023 г., когато е направен отчет за събраните суми във връзка с ремонта на асансьорите, е установено, че апартамент № **, в който живеят петима души, е бил един от некоректните платци. С оглед броя на обитателите в апартамента дължимата от собственика сума била в размер от 580 лв. Сочи се, че на същото събрание е взето решение незаплатените суми да бъдат събрани по съдебен ред като преди това да бъде даден срок за доброволно изпълнение с крайна дата до 31.07.2023 г. Твърди, че въпреки че дължимите суми не са заплатени от всички собственици на самостоятелни обекти - бил извършен ремонт на стойност 24 000 лв. от поддържащата фирма „Спи Елеватор” ООД, която сума била заплатена на основание издадена фактура. Ищецът моли искът да бъде уважен и претендира присъждането на направените разноски.

Ответникът Г. К. М. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Признава твърдението в исковата молба, че е собственик на апартамент с идентификатор **************** с площ по документ за собственост от 46, 21 кв.м., находящ се на ул. *********.

Оспорва твърдението, че дължи на етажната собственост сумата от 580 лв. за ремонт на асансьор, като твърди, че решението на общото събрание от 05.04.2023 г. е неправилно и незаконосъобразно в частта за разпределението на сумата за ремонт според брой живущи във всеки апартамент, а не съобразно идеалните части, притежавани от собствениците, както и в частта за 2 освобождаване на живущите на първи и втори етаж и по отношение на необитаемите апартаменти, които според взетото решение на общото събрание следвало да заплатят сумата в намален размер от 50 %. Сочи, че събранието е проведено при липса на кворум, като решенията са взети при липса на законоустановено мнозинство. Счита, че асансьорът е обща част и разходите, свързани с неговия ремонт, следва да бъдат разпределяни между всички съсобственици съобразно квотите им - при свикано законно общо събрание и при решение взето с мнозинство на идеалните части от общите части на сградата. Твърди, че решението на общото събрание е взето при липса на кворум и противоречи на закона, защото създава по-големи разходи за една част от живущите и по-малки за останалите. Ответникът счита, че при така установената сума от 116 лв. на човек не би следвало да отговаря за сумата от 580 лв. (сумата за петима живущи), тъй като няма сключен брак с приятелката си, а нейните деца са вече пълнолетни и самостоятелни. Оспорва решението на общото събрание като противоречащо на правните норми на чл.

15 ал. 2 ЗУЕС и чл. 17 ЗУЕС. Твърди, че не му е била предоставена възможност да се запознае с изготвения протокол, като по този начин е лишен от правото си да го оспорва. Счита, че липсва информация относно общия сбор на идеалните части и необходимия по закон кворум, които да са отразени в протокола от събранието. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 1538/19.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2926/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав, в размер на сумата от 580 лв., представляваща сума за ремонт на асансьори в Сградата в режим на етажна собственост в ****************, взето с Решение на Етажната собственост от 05.04.2023 г., дължимо от ответника в качеството му на собственик на апартамент № **, определено според броя на лицата, ползващи асансьорите от 3 по 116 лв. на човек, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 16.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната собственост във връзка с управлението на общите части.

Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

С Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.07.2023 г. е приет отчет за неизпълнение на задължението за заплащане на дължима такса за ремонт на двата малки асансьора, като е посочено, че некоректни платци са собствениците на апартаменти № **, **, **, **, **, **, ***, ***, *** и ***, като е прието решение да се предостави краен срок за събиране на сумите до 31.07.2023 г., след което да се пристъпи към събирането им по съдебен ред.

С Решение на Общото събрание от 11.09.2023 г. за управител на сградата в режим на Етажна собственост е избран Н. Г. П., като исковата молба е депозирана от упълномощен от управителя на Етажната собственост процесуален представител. Следователно исковата молба е депозирана чрез управителя на Сградата в режим на Етажна собственост, който разполага със специална представителна власт за представителство на етажните 4 собственици пред съда на основание чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): че са взети решение на ОС на ЕС, установяващи процесните задължения, които решения обвързват ответника за заплащане на претендираните суми; размера на претендираните суми и начина на изчисляване на дължимите разходи за етажния собственик.

В производството по делото е представено Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.04.2023 г., с т. 3 от което е взето решение да се осъществи ремонт на двата малки асансьора, който е неотложен, съобразно предписанието на поддържащата фирма, който е на стойност от 24 000 лв.

Взето е решение необходимата сума да се разпредели не съобразно идеалните части, а съобразно броя на обитателите, като съобразно боря на обитателите на апартаментите в сградата следва да се заплати сума от 116 лв. на човек.

Взето е решение собствениците на апартаменти на ет. * и ет. * да бъдат освободени, тъй като не ползват асансьор, а необитаемите апартаменти да заплатят 50 % от сумата или сумата от 58 лв. на човек.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС, придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д.

№ 4294/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС, е което се приема, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Следователно в случая вземането на решение на Общото събрание за определяне и събиране на разходите за консумативи за общи части е доказано с представения протокол.

Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема последователно, че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или 5 неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект.

По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.