Решение № 14956 от 01.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3669/2024
- Вид
- Решение № 14956
- Подписан
- 01.08.2025
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 14956 гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110103669 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№
01.08.2025 година
В
И М Е Т О
Н А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София
Н А Р О Д А
IIІ ГО, сто петдесет и пети
На десети април две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 3669 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. Х. М., с ЕГН **********, от гр.
**********************************, против „К., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************************, представлявано от управителя Р.Н.Т., за установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от 14.12.2022 г. е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, както и за установяване по отношение на ответника, че клаузата за заплащане на неустойка от същия договор е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, като първото от посочените основания е посочено като главно, а останалите при условие на евентуалност, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 48,04 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 238,26 лв., и сумата от 158,84 лв., сумите представляващи платени от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане плащане, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.12.2022 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние в размер на 800 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от шест месеца, като размерът на всяка вноска възлизал на 212,27 лв.
Съгласно договора годишният процент на разходите бил в размер на 37,24 %, при лихвен процент от 32,08 %. В договора било уговорено, че ищецът дължи и сума в размер на 158,84 лв., представляваща такса за бързо разглеждане, и неустойка в размер на 238,26 лв., като общото задължение било в размер на 1 273,60 лв. Излага твърдения, че е платил сумата по договора в размер на 238,26 лв., представляваща начислена неустойка, както и сумата от 158,84 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на договора. Излага съображения за нищожност на клаузите, предвиждащи такса за бързо разглеждане на договора и неустойка.
Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, със закона, заобикаляща закона и неравноправна. Сочи, че кредиторът може да събира такси и комисионни по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, но не и такива, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Събраната от ответника такса не се отнасяла до допълнителни услуги, свързани с договора. Излага съображения за накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка, което водело до нищожност на договора. Излага съображения, че договорената клауза за неустойка е в нарушение на чл. 26 от преамбюла на Директива *************, като с уговарянето й се прехвърлял рискът от неизпълнение на 2 задълженията на финансовата институция за извършване предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което водело до неоснователно обогатяване и се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на реалният размер, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита като нищожна. Сочи, че събраните от ответника суми за такса за експресно разглеждане на кредита и за неустойка са без основание, и с тях ответникът се е обогатил неоснователно. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „К., с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Не спори сключването на Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от 14.12.2022 г. и условията, при които е отпуснат кредита.
Твърди, че при сключване на договора е бил изготвен погасителен план. Не спори погасяване на задължението за главница. Оспорва твърдението за плащане на претендираната неустойка в размер на 238,26 лв. Не спори плащането на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 158,84 лв., а общо платената от ищеца сума било в размер на 1 028,27 лв. Сочи, че освен процесния договор между страните е имало сключени още два договора с №№ *********** и **********, по които ищецът надплатил суми в общ размер от 671,51 лв., в това число сумата от 158,84 лв. за такса експресно разглеждане и сумата от 48,04 лв. – надплатена сума по процесния договор. Излага твърдения, че всички надплатени суми от ищеца били възстановени на 21.02.2024 г. съгласно уговорен между страните начин на възстановяване – чрез платежната система за парични преводи на И., за което ищецът бил уведомен със съобщение по телефона. За извършеното плащане ищецът е бил уведомен и по повод гр.д. № 3106/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, както и по гр.д. № 3668/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, които дела били образувани по повод другите два договора, сключени между страните по делото. Противопоставя се на недобросъвестното поведение на ищеца с цел начисляване на адвокатски възнаграждения и разноски за ответното дружество. Прави възражение за погасяване на претенциите поради извършено плащане. Излага подробни съображения относно липсата на правен интерес от предявените искови претенции и неоснователността на предявените установителни искове. Моли съда да прекрати производството по делото, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
3
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.
21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г. се установява, че същият е сключен между „К. и Т. Х. М., по силата на който „К. предоставило на ищеца кредит в размер на 800 лв. за срок от 6 месеца, при договорен лихвен процент от 32,08 % и годишен процент на разходите от 37,24 %, като договорът е сключен при общи условия и при изготвен погасителен план.
От представените по делото от ответника писмени доказателства се установява, че на 21.02.2024 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от общо 667,33 лв., с основание: връщане на надвнесена сума по кредит **********, ********* и ***********.
От разменената между страните писмена кореспонденция се установява, че с писмо от 21.02.2024 г. ответникът е уведомил ищеца, че по сметката на последния са преведени надвнесените от ищеца суми на три кредита, сред които и процесният.
От изготвената от ответника справка на 08.05.2025 г. се установява, че предоставеният кредит е в размер от 800 лв., сумата за плащане – 1 273,60 лв., а погасената от ищеца сума е в общ размер от 1 028,27 лв., от която: сумата от 800 лв. – главница, сумата от 21,39 лв. – лихви по кредита, сумата от 158,84 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата от 48,04 лв. – надвнесена сума, като на ищеца е била върната сумата от общо 206,88 лв., от която: сумата от 158,84 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата от 48,04 лв. – надвнесена сума.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че по Договор за потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г. ищецът е погасил предсрочно кредита на 16.01.2023 г., като платената сума в общ размер от 1 028,27 лв. е разпределена по следния начин: сумата от 800 лв. – главница, сумата от 21,39 лв. – договорна лихва, сумата от 158,84 лв. – такса и надвнесена сума в размер от 48,04 лв. Вещото лице също така установява, че с включени договорна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане спрямо погасителен план ГПР е в размер на 443,72 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „К. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата от 1 028,27 лв. Спори се относно валидността на клаузите, предвиждащи такса за бързо 4 разглеждане и неустойка, както и за извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане, от Договор за потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г., като неравноправна, противоречаща на добрите нрави, в противоречие със закона и като заобикаляща закона, съдът намира следното:
По делото се претендира нищожност на клауза от договора, предвиждаща такса за бързо разглеждане, на различни правни основания, както следва: претендира се нищожност на четири самостоятелни основания: като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД, а след това по противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл. 22 от ЗПК. Накърняването на добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на отделна клауза в него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните норми, предвидени в ЗПК. Ето защо съдът намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и при неоснователност на иска на същото основание, да разгледа отделните хипотези на противоречие със закона, предвидени в чл. 22 от ЗПК, които дерогират общите разпоредби на ЗЗД. И едва накрая следва да се произнесе по наведеното основание за нищожност - накърняване на добрите нрави. Тук именно съдът намира за нужно да посочи, че по силата на правилото lex specialis derogat legi generali, като евентуална остава претенцията за прогласяване нищожност на клауза от договора на някое от предвидените в общия закон основания.
В чл. 11 от договора е предвидена клаузата за събиране на такса за експресно разглеждане, определена като допълнителна услуга, изразяваща се в експресно разглеждане на искането за кредит на кредитополучателя. Съгласно чл. 11, ал. 1 от процесния договор искането се разглежда до 20 минути от изпращането на правилно попълнена молба в профила на кредитополучателя. Съгласно ал. 2 на същия член за закупуването на допълнителна услуга по ал. 1 кредиторът събира такса, посочена в т. 4 в условията и параметрите на договора. Видно от т. 4 от условията и параметрите на процесния договор таксата за експресно разглеждане е 158,84 лв.
Разпечатката съдържа 44 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e698e82-df07-427c-a982-99234e2451b6