Решение № 1353 от 07.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1353

Сливен, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА канд № 20267220600279 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „П. 25“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощник, против Решение № 98 от 17.04.2026 г., постановено по АНД № 167/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 868359-F859425/ 27.11.2025 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Сливен в ТД на НАП Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 97а, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 178 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева; и „П. 25“ ЕООД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на ТД на НАП – гр. Бургас сумата от 40,90 евро /80,00 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и немотивирано. Твърди, че: при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на законовата процедура; описаната в НП фактическа обстановка е неясна и непълна; липсва преценка за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че случаят е маловажен, тъй като: дружеството добросъвестно е подало декларация по чл. 97 от ЗДДС по собствена инициатива, преди нарушението да бъде установено; нарушението е първо по ред; касае се за една продажба; бюджетът не е ощетен. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен. Алтернативно моли съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание касационният жалбоподател – „П. 25“ ЕООД, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че е налице малозначително деяние по чл. 28 от ЗАНН, тъй като са налице многобройни смекчаващи обстоятелства: първо по ред нарушение, декларацията е подадена изцяло по инициатива на нарушителя. Сочи, че съдът е стигнал до неправилен извод, че фискът е ощетен, тъй като през срока на забавата от четири месеца са издавани многобройни фактури, по които не е плащано ДДС, а фактурата е била една. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Офис /Дирекция/ за обслужване – Сливен в ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че в хода на проверката за наличие на основание за регистрация по ЗДДС е било установено, че дейността на дружеството е свързана с продажба на дребно на облекла и предоставяне на технически услуги, свързани с попълване на документи. Твърди, че задълженото лице е започнало дейност по получаване на услуги от доставчици, установени в друга държава член на ЕС, свързани с използване на онлайн платформи за продажба на стоки през интернет от 13.07.2025 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС до 06.07.2025 г., като същото е подадено на 28.10.2025 г., с което лицето е допуснало вмененото му нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, въз основа на заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 0000-1666013/ 28.10.2025 г., подадено от „П. 25“ ЕООД, на 31.10.2025 г., е била извършена проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. Установено било, че: „П. 25“ ЕООД е лице, подлежащо на задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС – получател на услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС; „П. 25“ ЕООД не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в компетентната ТД на НАП Бургас, офис Сливен, в срока, предвиден с чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС. Установено било също, че дейността на дружеството е свързана с продажба на дребно на облекло и предоставяне на технически услуги, свързани с попълване на документи; задълженото лице е започнало дейност по получаване на услуги от доставчици, установени в друга държава член на ЕС, свързани с използване на онлайн платформи за продажба на стоки през интернет от 13.07.2025 г. - S. I. L., V. *********** и E. I. U., V. ID **********, c място на изпълнение на територията на страната от 13.07.2025 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по-късно от 06.07.2025 г. „П. 2025“ ЕООД е извършило плащане по б. п. към доставчик на услуги S. I. L., V. *********** на такси в размер на 399.48 лв. по фактура № *********/ 13.07.2025 г. Проверката за наличие на основания за регистрация по ЗДДС е приключила с издаването на Акт за регистрация № 200422504886118/ 31.10.2025 г.

Предвид установеното при проверката, на „П. 25“ ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F859425/ 12.11.2025 г. за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, връчен на представляващия дружеството на 12.11.2025 г. В законоустановения срок срещу съставения АУАН е било подадено възражение. Въз основа на съставения АУАН е било издадено НП, с което възражението е обсъдено и прието за неоснователно.

Районният съд е приел, че при установяване на нарушението и издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита или опорочаващи го до степен, обуславяща отмяната му. Приел е за установено, че дружеството е допуснало вмененото му административно нарушение. Приел е за неоснователно възражението, че АНО не се е произнесъл по възражението за маловажност на случая, като е формирал извод, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С такива мотиви Районният съд е потвърдил НП.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба, но неправилно.

Съгласно нормата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. С ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. По делото на Районния съд е приложен Протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС № ********** от 31.10.2025 г. и фактура № *********/ 13.07.2025 г., от които е видно, че получателят на услугата „П. 2025“ ЕООД е извършил плащане по б. п. по 1 брой фактура (горепосочената), в размер на 7.94 евро към доставчик на услуги S. I. L., V. ***********. Не се споделя формираният от първоинстанционния съд извод, че са настъпили щети за бюджета, доколкото такива твърдения не са наведени, нито са посочени в санкционния акт. Липсват и доказателства, подкрепящи този извод на Районния съд. Санкционираното дружество е подало заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на 28.10.2025 г. - след изтичане на срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС. Деянието е от категорията на т.нар. „формални“ нарушения („нарушения на просто извършване“). По делото не се спори, че нарушението е извършено. Възражението на касационния жалбоподател е, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което се преценява като основателно.

С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. на ВКС, е прието, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Регламентираните от Закона за данък върху добавената стойност обществени отношения са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В процесния случай се касае за извършено от санкционираното дружество плащане по б. п. по една фактура, нарушението е първо по ред, няма данни за други нарушения, извършени от дружеството, което по собствена инициатива е подало заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на 28.10.2025 г. Заявлението е подадено извън срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, но с оглед горепосочените обстоятелства закъснението не се преценява от съда като значително.

Предвид изложеното, процесният случай разкрива по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите нарушения от този вид, поради което представлява маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Като е потвърдил наказателното постановление първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със закона.

По изложените съображения касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Предвид изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Разноски от касационния жалбоподател не са претендирани.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 98 от 17.04.2026 г., постановено по АНД № 167/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: