Определение № 565 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. Пазарджик, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20265200500570 по описа за 2026 година роизводството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е с частна жалба от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора Пазарджик ,чрез адв. П. М. Определение № 1049 от 23.04.2026г., с което е прекратено производството по гр. д. № 2938/2025г.

Производството било образувано по искова молба на Н. Н. А. срещу В.

П. К.. Твърденията на ищеца били, че на 19.09.2023 г. е извършено претърсване в килията му, при което са иззети лични вещи (химикалки, пълнители, лепило и хартия), което е довело до невъзможност за водене па кореспонденция и е накърнило личното му достойнство.

Искът бил предявен срещу ответника в качеството му на физическо лице на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД.

С обжалваното определение първоинстанционният съд приел, че действията на ответника, дори да са незаконосъобразни, са извършени в качеството му на длъжностно лице и отговорност носи само държавата по реда на ЗОДОВ.

Съдът неправилно приел, че пасивната легитимация на ответника липсва . Съгласно практиката на ВКС, длъжностните лица отговаряли лично по чл. 45 от ЗЗД, когато техните действия излизат извън рамките на нормалното и законосъобразно изпълнение на служебните функции. В молбата от 07.10.2025г. изрично било посочено, че действията на Коцев са лични и преки, надхвърлящи административната власт и представляващи нарушение на човешките права.

Съдът бил длъжен да разгледа делото според квалификацията, дадена от ищеца. Когато се твърди личен деликт, ищецът имал правен интерес да 1 насочи претенцията си срещу прекия причинител. Като е квалифицирал спора служебно единствено по ЗОДОВ съдът лишил ищеца от правото му да докаже, че вредите са резултат от лично противоправно поведение, което не се покрива от отговорността на държавата.

Твърдените действия ангажирали личната гражданска отговорност на дееца по обшия ред на ЗЗД.

Моли определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като прецени изложените доводи и доказателствата по делото , за да се произнесе ,взе предвид следното:

В исковата си молба Н. А. твърди,че е проведено претърсване и обиск в килията му ,при които действия са иззети движими вещи – маркери , пълнители , лепила , листове.

Твърди,че вещите са иззети незаконно,тъй като нямало заповед на началника на затвора.

Коментират се правата на посочения ответник – Началник на затвора В.

К. , като ищецът основава претенцията си на чл.45 и чл.49 от ЗЗД ,въпреки ,че смесва обстоятелствата относно действията на лицето лично ,като физическо лице и в качеството му на заемащо определена длъжност.Не се съдържат в молбата твърдения,че тези действия са извършени лично от посочения ответник

Твърди, че при изпълнение на служебните му задължения ответникът – Началник на затвора му е причинил имуществени вреди ,като е възпрепятствал упражняване на негови права.

Оценява тези вреди на 10 000 лева.

Съдът ,след като е освободил ищеца от държавна такса и му е предоставил правна помощ е дал указания да обоснове интереса си от предявения иск срещу физическото лице В. К., предвид, че се твърдят вреди от негови действия, извършени в качеството на Началник на затвора, а съобразно чл. 9 от ЗОДОВ, предмет на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на длъжностното лице, пряк причинител на вредата, се осъществява само по пътя на регресната отговорност.

С молба от 7.10.2025 година от назначения на ищеца особен представител е постъпила молба , в която се сочи,че претенцията е за причинени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на конкретни действия и бездействия на ответника В. К., които по своя характер не представляват нормално изпълнение на служебни задължения, а противоправно поведение, накърняващо личното достойнство и физическото и психическо здраве на ищеца.

Претенцията се основавала на чл.45 от ЗЗД.

В случая поведението на ответника не попадало в приложното поле на чл. 9 от ЗОДОВ, тъй като не става дума за вреди от административен акт или 2 служебно действие в рамките на правомощия, а за противоправни лични действия, осъществени в нарушение на закона и на човешките права на ищеца.

Ищецът лично също е направил уточнения ,че предявява претенции срещу В. К. на длъжност Началник на затвор гр.Пазарджик.

С обжалваното определение ,съдът е приел, че твърдените действия на В. К. не могат да се квалифицират по чл. 45 от ЗЗД. Дори да се отклоняват от законосъобразното изпълнение на задълженията му, както се твърди, тези действия си остават извършени във връзка с работата му като служител на администрацията на затвора. За тях пряко към ищеца би отговаряла държавата по реда на ЗОДОВ, а отговорността на длъжностното лице се осъществява само като регресна. Ето защо В. К. не е надлежен ответник по иска и производството следва да се прекрати като недопустимо.

Съдът намира ,че обжалваното определение е правилно.

Ищецът заявява претенция за вреди ,насочвайки я към физическото лице В. К. , като през цялото време излага обстоятелства , касаещи негови действия /дори и не става ясно какви точно /, но в качеството му на Началник на затвора гр.Пазарджик.

И след указанията на съда не са изложени обстоятелства за лични умишлени действия на физическото лице ,в резултат на които са причинени вреди или пък тези вреди да са в резултат на престъпление или са причинени не при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

Именно цитираното определение ,което очевидно не е разбрано, прави отграничението при какви обстоятелства е допустимо претендиране на вреди по реда на чл.45 от ЗЗД и кога отговорността се реализира по ЗОДОВ.В този смисъл е и определение по ч.к.гр.д.№ 20248003103428 по описа за 2024 година на ВКС от 24.09.2024 година.

Въпреки указанията на съда , ищецът не е изложил обстоятелства ,които да правят допустима претенцията му за ангажиране пряко деликтната отговорност на ответника ,който е Началник на затвора в гр.Пазарджик.

Като е прекратил производството по делото , поради недопустимост на иска /дължаща се и на неотстраняване на нередовностите на исковата молба/ , съдът е постановил правилно определение ,което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1049 от 23.04.2026г., с което е прекратено производството по гр. д. № 2938/2025г. на районен съд Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред 3

Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4