Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 22.04.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 101/2023
Вид
Решение № 84
Подписан
22.04.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Ангелина Гергинова Гергинска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Сливница, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100101 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 от ГПК от „**" ЕАД, с ЕИК ***, срещу М. Л. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. **** Сочи се, че на 23.08.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между "****т" ЕООД и „**" ЕАД, в качеството си на цесионер по процесното вземане, като е изпратено уведомление за извършената цесия на ответника на дата 23.08.2021 г., с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД, но писмото се е върнало в цялост - като неполучено. Ищцовото дружество моли съда да връчи на ответника същото, ведно с книжата за насрочване на делото.

Сочи, че на 29.01.2019 г. между "Кр." ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит с № 1222943, като между "****т" ЕООД и М. Н. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между „Кр.“ ЕАД и ответника.

На същата дата между „****т" ЕООД и „Кр." ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 1222943. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на ответника Н., същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „****т" ЕООД и заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за ищцовото дружество възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

От ищцовото дружество заявяват, че по входирано в Районен съд – Сливница заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 1 от ГПК срещу М. Н., съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 502/2022 г., е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение, което обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени по ч.гр.д. № 502/2022 г. на PCСливница, а именно: 500 лв. (петстотин лева), представляваща платена главница на „Кр." ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1222943; 34.75 лв. (тридесет и четири лева и 75 стотинки) - възнаградителна лихва за периода 28.02.2019 г. до 30.04.2019 г., 209.89 лв. (двеста и девет лева и 89 стотинки) - обезщетение за забава, начислено за периода 01.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното погасяване на дълга. Претендират и разноски по ч.гр.д. № 502/2022 г., на PCСливница, както и тези, направени в настоящото производство. Представят доказателства и правят доказателствени искания.

Ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен, твърди, че не е теглил кредит от „Кр.“ ЕАД, а описаният потребителски кредит е сключен с друго лице, представило се за него. Заявява, че на въпросната дата, когато е сключен договорът, е бил в следствения арест на бул. „Г.М. Димитров“ – гр. София, където е постъпил на 25.01.2019 г., като и към момента излежава наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 15.11.2022 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 476 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 502/2022 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника лично, чрез началника на Затвора – София, като на основание чл. 414 от ГПК същият е депозирал в съда възражение срещу така издадената заповед за изпълнение. Предвид гореизложеното, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 11.01.2023 г. и на 02.02.2023 г. същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо предявените искове са допустими.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 502/2022 г. на РССливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 476/15.11.2022 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 500.00 лева, представляваща главница на „Кр.“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1222943, ведно със законната лихва за период от 28.07.2022 г. до изплащане на 2 вземането; сумата от 34,75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 209,89 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.03.2019 г. до 28.07.2022 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, като за периода:

13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и сторените разноски – 25,00 лева – държавна такса и 200,00 лева – адвокатско възнаграждение. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за кредит, сключен между „Кр.“ ЕАД и длъжника, взимането по който е прехвърлено на „**“ ЕАД, по силата на договор за цесия № 1222943/23.08.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено /чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между цедента на ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума и възнаградителна лихва върху нея; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит № 1222943/29.01.2019 г., същият е сключен между „Кр.“ ЕАД /заемодател/ и ответника М. Л. Н. /заемополучател/. Според този договор, заемодателят се е задължил да предостави на ответника кредит под формата на заем в размер на 500 /петстотин/ лева, а ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 30.04.2019 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва, на 3 вноски, всяка в размер на 178.25 лева. Съгласно параметрите и условията на кредита, заемът е сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 534,75 лева, която включва и възнаградителна лихва в размер на 3

34,75 лева. Годишният процент на разходите е определен на 50,00 %.

Съгласно представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2019 г., сключен между „****т“ ЕООД, като „поръчител“ и М. Л. Н., като „потребител“, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кр.“, по силата на който да отговаря пред „Кр.“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Съгласно представения по делото договор за поръчителство от 29.01.2019 г., сключен между „Кр.“ ЕАД и „****т“ ЕООД, като „поръчител“, поръчителят се задължава да отговаря пред „Кр.“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Съгласно представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № Д-21-00118-1/23.08.2021 г., сключен между „Кр.“ ЕАД и „****т“ ЕООД, в качеството на „продавачи“ и „**“ ЕАД, в качеството на „купувач“, „Кр.“ ЕАД прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори за кредит по смисъла на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗД, а „****т“ ЕООД прехвърля на купувача свои парични вземания, произтичащи от договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити, с длъжниците – физически лица, във връзка с част от отпуснатите им потребителски кредити от „Кр.“ ЕАД и онези вземания, по отношение на които дружеството се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по смисъла на чл. 146 от ЗЗД, и във връзка с които „****т“ ЕООД притежава всички релевантни документи, удостоверяващи валидността на вземането.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която дължимите суми по Договор за паричен кредит № 1222943/29.01.2019 г., сключен между ищеца „Кр.“ ЕАД /заемодател/ и ответника М. Л. Н. /заемополучател/, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 29.01.2019 г. между „****т“ ЕООД и М. Л. Н., са, както следва: 500.00 лева – главница на „Кр.“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 1222943; 34.75 лева – възнаградителна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 30.04.2019 г.; 209.89 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда /28.07.2022 г./, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, или общо дължимата от ответника сума е изчислена от вещото лице в размер на 744.64 лева.

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. В настоящия случай ответникът М. Л. Н. твърди, че той не е сключвал никакви 4 договори на 29.01.2019 г. – нито такъв за потребителски кредит, нито такъв за предоставяне на поръчителство, като в подкрепа на твърденията си изтъква факта, че по това време той самият се е намирал в Следствения арест „Г.М.Димитров“ в гр. София, където е бил преведен на 25.01.2019 г. За доказване на горетвърдяното, ответникът е представил по делото заверено копие от документ /“препис-извлечение от определение на затворника М. Л.

Н., ЕГН **********“/, изх. № 178/2022 г., издаден на 20.10.2022 г. от началника на Затвора-София. От същия е видно, че ответникът е бил с предварителен арест в периода: 25.01.2019 г. – 29.04.2020 г. и с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода: 30.04.2020 г. – 17.02.2022 г.

Ищцовото дружество не успя в хода на процеса да опровергае твърденията на ответника, като докаже, че процесните договори са сключени именно с него, респективно – не успя да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника. Не се доказа, също така, заемодателят да е изпълнил задължението си за реално предоставяне на заемателя на сумата от 500 /петстотин/ лева, предмет на паричния заем. Доколкото това обстоятелство не се установи по делото, то в конкретния случай не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск, която е кумулативна по отношение на останалите, респективно – предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан, без да се обсъжда от съда наличието на останалите предпоставки.