Решение № 189 от 14.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. С.З., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № ***553020*** по описа за *** година

Обжалвано е Наказателно постановление № *** от ****** г. издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище С.З., с което на „К.Л.“ ООД град С.З., ЕИК ***, в качеството му работодател, на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.77 ал.3 във връзка с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 8 000.00 /осем хиляди/ лева, за нарушение на чл.13 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Жалбоподателят „К.Л.“ ООД град С.З., ЕИК ***, е останал недоволен от наложената му имуществена санкция и моли съда да я отмени. Счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски в размер на 306,78 евро, равнени на 600 лева.

Наказващият орган, чрез пълномощник взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите и становищета на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от санкционирано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Жалбата е частично основателна.

1

Свидетелите Й. и Г. във връзка със своите служебни правомощия, на ****** година, ****** година и ****** година по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град С.З. извършили проверка и установили, че жалбоподателят в качеството на работодател е наел на работа *** г., с трудов договор №***/*** г., в град С.З. чужденец гражданин на трета държава (РТ) Е.Йо., дата на раждане *** г., като шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на РБ.

На ****** г. на жалбоподателя е съставен от свидетеля Й. Акт за установяване на административно нарушение № ***, за това, че при извършената проверка на ****** година, ****** година и ****** година по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град С.З. е установено, че „К.Л.“ ООД, в качеството си на работодател е наел на работа *** г., с трудов договор № ***/*** г., в град С.З. чужденец гражданин на трета държава (РТ) Е.Йо., дата на раждане *** г., като шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на РБ. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.13 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

На основание съставения акт за установяване на административно нарушение, в законен срок и от компетентен орган, е издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000 лева.

Наказващият орган е определил размера на това наказание, като е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, поради това, че за нарушение на същия вид, на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция с НП *** в размер на 4000 лева, влязло в законна сила на ****** година.

Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на РБ граждани на трети държави. Разпоредбата на чл.77 ал.2 от същия закон предвижда, че Работодател – юридическо лице, който наруши забраната по чл.13 ал.1 се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.

Субектът на административното нарушение като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както следва: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за 2 изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по делото трудов договор № 00***, на *** година между жалбоподателя и лицето Е.Йо. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят е възложил на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 и повече тона, в предприятието „К.Л.“ ЕООД. Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото писмени доказателства.

В тази връзка съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана в качеството на работодател.

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в наемане на работа на незаконно пребиваващо лице на територията на РБ.

Както се установи, на *** година жалбоподателят е приел на работа лицето Е.Йо.. От представеното по делото писмо УРИ ***-***-****** година на ОД на МВР С.З. се установява, че Е.Йо. е роден на *** г. в РТ, не фигурира в масивите на МВР. От писмо УРИ ***-***-****** година на ОД на МВР С.З. се установява, че лицето родено в Т. и е с гражданство – Т. и не фигурира в масивите на МВР. Този документ е официален и удостоверява, че наетото от жалбоподателя на работа лице, което е гражданин на трета държава, която не е член на ЕС, няма право на пребиваване. Трудовият договор е регистриран в НАП, и е предоставен на лицето работник срещу подпис. Връчена му е длъжноста характеристика. На *** г. лицето е постъпило на работа и му е проведен начален инструктаж, видно от служебна бележка № *** от *** г. на работодателя. На *** г. лицето е имало медицински преглед в медицински център „С.П.“, за което му е издадена медицинска бележка.

От писмо УРИ ******-****** година на ОД на МВР Стара Загора се установява, че лицето Е.Йо. е роден на *** г. в РТ, гражданство - Т. и разрешение за пребиваване в П. с № RR ***. За да се прецени дали това лице действително е незаконно пребиваващо по смисъла на чл.13 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обстоятелството, че лицето е имало разрешение за пребиваване в П. следва да се съобрази в светлината на разпоредбата на чл.13 от Регламент (ЕО) №***/*** в частта на чл.5, параграф 4, в който чрез дерогация от параграф 1, в чл.5 е регламентирано следното: „на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавитечленки или и двата документа в случаите, когато това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави-членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако имената им не са включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно преминаване в държавата-членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат“. Ето защо и установеното разрешение за пребиваване дава право на преминаване през територията на 3

РБ, но не дава право на достъп до пазара на труд в страната ни, респективно и да се сключи трудов договор. Това разрешение за пребиваване също така не може да замести липсата на надлежно издадено от българските компетентни органи разрешение за пребиваване на територията на България по реда, предвиден в ЗЧРБ. Това разрешение от друга страна не може да се приравни и на гражданство на ЕС, за да обуслови и надлежно пребиваване на лицето в България. Следователно единствения извод е, че лицето е незаконно пребиваващ на територията на РБ, поради липса на надлежно разрешение от органите на МВР.

При така събраните по делото писмени доказателства се установява, че лицето Е.Йо. действително е незаконно пребиваващо по смисъла на чл.13 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, няма регистрирано влизане в пределите на РБ.

По делото не се събраха доказателства в подкрепа на противното, а именно, че е законно пребиваващ на територията на Републиката.

Нарушението на чл.13 ал.1 от ЗТМТМ е формално, а адресатът на забраната е този, който следва да посочи, че при наемане на работа на гражданин на трета държава е проверил – защото това е задължението му, за разрешение за пребиваване. Отрицателният факт, какъвто е липсата на разрешение не оставя следи за да се иска от органа да извърши нещо различно от онова, което органа е вменил на работодателя, а именно да провери при компетентната администрация за статута на чужденеца. Установиха се и двата съставомерни факти – наемане на работа с трудов договор на чужд гражданин, което е изпълнителното деяние, и вторият е при липса на разрешение за пребиваване.

Лицето Е.Йо. е незаконно пребиваващ на територията на РБ поради липса на надлежно разрешение от органите на МВР. Съгласно § 1 т.14 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на §1, т.3б от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в РБ т.е. всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на РБ и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производството, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, който да посочи и основанията, на които обосновава искането си за пребиваване. В случая доколкото няма данни лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване на територията на страната, а и не се твърди такова, то се явява и доказано твърдението на наказващия орган, че към момента на сключване на трудовия договор, лицето е било незаконно пребиваващо. /така Решение №***/****** г. по к.а.н.дело № ****** година по описа на Старозагорския административен съд/.

Съдът намира за доказано изпълнителното деяние на административно нарушение и авторството му.

Нарушението е формално, на просто извършване, поради което липсата 4 на настъпил конкретен противоправен резулат е ирелевантна.

Предвид факта, че спрямо жалбоподателя е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл.83 от ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна. Относно субективната страна е необходимо също така да се посочи, че на основание чл.14 ал.1 вр. с чл.11 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН съзнаването на задължението да се провери, а то се съзнава, защото необорима е презумпцията за знание на закона, потвърждава извършването на деянието в изпълнение на решението да не се спази изричната забрана т.е. прекият умисъл е налице и е формиран от законния представител на юридическото лице.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, включая сочените в жалбата, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административно наказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, че жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН. В случая е налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното обвинение, позволяващо на санкционирания субект да го разбере и да организира адекватно защитата си. Посочени са всички необходими факти и обстоятелства от съставомерен характер, субсумиращи се от една страна – отговарящи съобразно правната квалификация на нарушението на императивните изисквания за съдържание на АУАН и НП, предвидени в ЗАНН.