Определение № 749 от 19.06.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 677/2025
- Вид
- Определение № 749
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 121 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 215 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749 гр. Б., 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500677 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 9418/154.04.2025г., подадена от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М. Н., със съдебен адрес ***, срещу Решение № 240/28.03.2025г., постановено по гр.д. № 2908/2024г. по описа на РС – Б..
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Сочи се в жалбата, че за да отхвърли предявените искове, първоинстанционния съд е приел, че ищецът е отказал да изпълнява задачи, възложени му със законосъобразни заповеди, а именно Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г., издадени от работодателя на основание чл. 121 вр. чл. 215 КТ и чл. 8 от Наредбата за командироване в страната. Съдът е приел, че неподходящите метеорологични условия в летните месеци за извършване на КИС не са основателна причина за отказ да изпълнява заповедта за командироване, която е законосъобразна. Районния съд не е приел за основателни причините, изложени в исковата молба от ищеца за неизпълнение - че по време на интервюто му за назначаване на работа при ответника имал други уговорки по повод командироване извън Б., както и че е писал становища и предложения по повод организацията на работа, на които нямал отговор и приел за мълчаливо съгласие на работодателя несъгласието му за командироване. Тези обстоятелства не са в преценка на работника при издадена законосъобразна заповед за командироване, на която целесъобразността не подлежи на оспорване от служителя, както и на контрол за законосъобразност.
Сочи се също в жалбата, че не е спорно между страните, че до 08.07.2024г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, но същият е отказал да изпълнява заповедите 1 за командировка на работодателя и след 08.07.2024г. до 31.07.2024г., както и до 09.08.2024г., за който период работодателят е спазил вмененото му задължение по чл. 193 от КТ като преди налагане на наказанието е изискал писмени обяснения от ищеца, каквито са били предоставени.
Сочи се още, че от мотивите на атакуваната заповед за уволнение се достига до извод, че при налагане на наказанието работодателят е взел предвид тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника, съобразно нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ. В хода на процеса е доказано, че по искане на ищеца е променено работно време през лятото и то е от 07.00 до 15.30 часа. Доказано е и това, че в предходните летни периоди, в които ищецът също е работил при ответника, не е отказвал да извършва КИС - показанията на св. Т..
По отношение извода на първоинстанционния съд, че ищецът е отказал да изпълнява възложените му задачи със законосъобразни заповеди за командироване, се посочва в жалбата, че е налице неправилен извод на съда, тъй като в исковата молба и в приетите писмени обяснения на лицето е отбелязано, че ищецът Г. Д. не е отказал да изпълни задачите, а единствено е възразил по отношение на обхвата и времето за изпълнение на определени задачи поради техническа невъзможност за тяхното изпълнение по причини извън волята и влиянието, както на ищеца, така и на работодателя му, а именно неподходящите метеорологични условия към онзи момент и липсата на проектна документация. В длъжностната характеристика на Г. Д., Раздел VIII „Права“ в т. 1, 2 и 3 ясно е посочено при какви обстоятелства служителят има право да откаже да изпълни разпореждане, а именно: когато то е в противоречие с действащите норми; когато не е обучен, като в този случай има право да поиска съдействие; когато са засегнати отговорностите и задълженията му, има право да поиска разяснения и обучение по процедури и дейности. Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че КИС могат да се правят в ранните часове през летния период, вещото лице Х. посочва като такива времето преди 10:30- 11:00 часа, защото след това при топло време особено през юли месец не могат да се правят хубави измервания.
Поради тези обстоятелства още в периода преди да бъде командирован Г. Д. многократно е отправял, както писмени (по и-мейл), така и устни запитвания и искания за разяснения и указания как да се процедира, предвид пречките за направата на измерванията - право, което му е дадено не само с длъжностната му характеристика, но е възприето и от практиката на ВКС (Решение № 68/28.04.2014г. по гр.д. № 3145/2013г. на ВКС, IV г.о.). Работникът с изпълнителски функции е длъжен да извършва възложената му работа при спазване на установените технологични правила, а в непредвидена ситуация - да се обърне към съответния ръководител. Задълженията на служителя с ръководни функции не се изчерпват с организирането на работата на подчинените му и осъществяването на контрол за спазването на приетата организация на труда, той има и задължението, според естеството на възложените му ръководни функции да взема и необходимите мерки за добра организация на трудовия процес, така че да бъде обезпечено неговото нормално протичане, без съществени 2 прекъсвания и аварии. Неполагането на дължимата грижа при изпълнение на това задължение е дисциплинарно нарушение.
Сочи се, че Г. Д. е възразил срещу направата на измерванията в неподходящ период, в който изначално е известно, че измерванията му ще дадат грешни резултати, ако изобщо бъдат направени, но никой от ръководния състав в предприятието на работодателя не му е указал какво се очаква от него да направи. Възложените задачи не са изпълнени, не заради нежелание от страна на Г. Д., а защото е невъзможно от техническа и технологична гледна точка.
Твърди се в жалбата, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателя е посочил като основание чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ предвижда две възможни хипотези и следва ясно да е посочено дали вмененото нарушение съставлява неизпълнение на възложената работа, съответно каква е била конкретно възложената работа и как не е била изпълнена тя, или във втората хипотеза - какви са били конкретните технически и технологични правила и как те не са били изпълнени. С командироването на Г. Д. за извършване на възложените му измервания през най-горещите месеци от годината той е поставен от работодателя си в ситуация, при която ако направи измерванията ще бъде налице неспазване на техническите и технологичните правила, а от друга при ненаправата им е налице неизпълнение на възложената работа.
Сочи се, че работодателя в отговора на исковата молба е посочил, че в случай на несъгласие от страна на служителя с получения график може да се извърши разместване на същия и да се направи измерване на друг язовир или на друга дата, което обаче не се е случило, въпреки че жалбоподателя няколко пъти е изпращал доклади до ръководството, на които не е получил отговор. Дори след като е възразил срещу графика за м. юли, Г. Д. получава същия за месец август 2024г.
Поддържа се с жалбата, че първоинстанционния съд не е взел отношение във връзка с изложеното в исковата молба по отношение на времето за пътуване до мястото, където трябва да бъдат извършени възложените измервания, времето необходимо за разтоварване на измервателните уреди, подготовката за самото измерване, преди то да бъде започнато по същество. В исковата молба изрично било посочено, че работното време на ищеца е фиксирано в длъжностната му характеристика, неразделна част от трудовия договор, Раздел IX „Условия на труд“, а именно: 1. Осемчасов работен ден от 09:00 до 17:30 ч., с 30 минути почивка за обяд.
Изтъква се, че дори да се приеме твърдението на работодателя, че работното време на служителя започва в 07:00 часа, то работодателят не е съобразил факта, че работата на Г. Д. е свързана с боравене с изключително чувствителна техника и е специфична. Тази техника е обемна и доста тежка и изисква време за подготовката и натоварването й на автомобила, с който трябва да се стигне до мястото за извършване на измерванията. В тази връзка геодезиста се нуждае от минимум четиридесет и пет минути за натоварване на техниката на лекия автомобил. Едва след натоварването на техниката жалбоподателя може да тръгне за мястото на замерванията, като работодателят не е съобразил необходимото 3 време за пътуване до съответното място.
Сочи се още в жалбата, че най-елементарна справка в интернет (Google Maps) показва, че пътуването от работното място на Г. Д. до най-близкия язовир, който е посочен в графика му за м.юли 2024г. отнема 1 час и 44 минути, а до останалите язовири, зададени в графика му, разстоянията са значително по-големи и съответно времето за пътуване също: до яз. „Найден Геров 1-3“, общ. Съединение, ТП Пловдив - близо 2 часа и половина; до яз. „Новаково 171“, общ. Асеновград - 3 часа и 23 минути; пътуването до яз. „Мененкьово - 517“, общ. Белово отнема над 2 часа, а до останалите язовири от графика за месец юли пътуването също отнема повече от два часа и половина. Тези подробни обяснения за разстоянията до всеки от язовирите доказват, че е физически невъзможно Г. Д. да стигне до мястото за направа на измервания и да започне работа по същество преди 10:30 часа, в което време, видно и от показанията на вещото лице е неподходящо за започване на измерването на вертикални и хоризонтални деформации на язовирната стена, тъй като измерването ще бъде компрометирано.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е взел отношение по възражението относно работното време на ищеца, като е възприел, че то е от 7 часа сутринта до 15:30 часа, като запознаването на лицето с това работно време се основава единствено и само на свидетелски показания, и по никакъв начин не се доказва, че Г. Д. действително е бил запознат с него, както и доколко законосъобразно е твърдяното от ответната страна изменение на работното време.
Посочва се, че първоинстанционният съд не е взел отношение по възражението направено както в съдебно заседание, така и в представената по делото писмена защита, че е недопустимо установяването на промяна на работното време със заповед и съответно запознаването с тази заповед чрез свидетелски показания, тъй като работното време на лицето е фиксирано в трудовия му договор и длъжностната характеристика, неизменна част от този договор, като промяна на работното време би следвало да стане чрез изменение на трудовото правоотношение. От една страна заповедта за промяна на работното време е издадена в период, когато Г. Д. е в болничен, а от друга тя е незаконосъобразна тъй като съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Съответно работното време е част от трудовото правоотношение, за чието изменение по отношение на работното време Г. Д. не е давал писмено съгласие. Не е налице нито анекс към трудовия договор, нито друго писмено доказателство за запознаване със заповедта от страна на жалбоподателя. Към трудовото досие на Г. Д. са приложени други заповеди на ответната страна, запознаването с които същият е удостоверявал е подписа си.
Сочи се в жалбата, че допълнителен фактор, който прави невъзможни измерванията възложени на Г. Д. през най-горещите месеци от годината, а именно юли и август, във времето до 10:30 часа, е липсата на проектна документация. От назначената съдебнотехническа експертиза се установява, че за да бъдат направени измерванията при липса на проектна документация, програма за технически контрол и нулев цикъл на измерванията, е 4 необходимо да се обходи обекта и в случай на необходимост се извършва възстановяване и/или изграждане на нови точки на места, от които наблюдаваните (контролни) точки от обекта се определят бързо, лесно и с необходимата точност. Това обстоятелство прави невъзможно започването на същинската част на измерванията в подходящо време за извършването им, а именно до 10:30 - 11:00 часа.