Решение № 460 от 18.12.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Смолян, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100665 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Н. А. К. от гр. Смолян е предявила срещу ответника „***я“ ЕАД, представлявано от *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит № 2612031/26.07.2022 г. и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за потребителски кредит № 2612031/26.07.2022 г., сключен с „***“ ЕАД. Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 2 290,68 лева, при получена сума от 2 000 лева, ГПР 34,4 %, годишен лихвен процент 30 %, при срок на кредита от 10 месеца

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит между ищцата и „***“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечение на кредита, по който е следвало да заплати възнаграждение в размер на 1 307,34 лв., разпределени на 10месечни вноски, включени и начислени към вноските по договора за кредит.

На 08.06.2023 г. получила уведомление от „***“ ЕООД, с което е уведомена, че последното е получило искане за плащане от „***“ ЕАД на сумите по Договор за 1 потребителски кредит № 2612031/ 26.07.2022 г.: главница - 1831,48 лева; договорна лихва240,68 лева„ наказателна лихва за забава 70,49 лева; административни разноски за извънсъдебно събиране на дължимите суми - 135 лева, които суми са изцяло заплатени от „***“ ЕООД. Уведомена е още, че към датата на уведомлението общият размер на задълженията й към „***“ ЕООД по Договора за предоставяне на поръчителство от 26.07.2022 г. са в размер на 1353,96 лева, от които 1307,34 лева неплатени възнаграждения по договора за предоставяне на поръчителство и 46,62 лева законна лихва за забава.

На 03.07.2023 г., получила покана за незабавно плащане от „***я“ ЕАД, с което е уведомена, че задължението й по Договор за потребителски кредит № 2612031/ 26.07.2022 г. сключен с „***“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „***“ ЕООД, е прехвърлено на „***ята“ ЕАД, което е новият кредитор на вземанията, на когото следва да извършва плащания.

Счита, че Договорът за потребителски кредит № 2612031/ 26.07.2022 г. сключен с „***“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „***ята“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че Договорът за предоставяне на поръчителство сключен с „***" ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „***ята“ е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 19, ал. 4, вр.с чл. 22 от ЗПК, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Счита, че договорената сума по договора за поръчителство не е включен в ГПР на договора за кредит, а е следвало да бъде включен като такъв разход и по този начин е заобиколен определеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит на ГПР. По този начин и посочвайки ГРП в договора за кредит различен от действителния е била въведена в заблуждение от кредитодателя, като й е предоставена невярна информация за ГПР. Твърди, че клаузата за обезпечение на кредита не е индивидуално договорена.

Ответникът „***я“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта на сключения договор за кредит от ищцата с „***“ АД и че поръчителят „***“ ЕООД е платил задълженията на ищцата поради неплащане от нейна страна, с което последното е встъпило в правата на кредитора срещу нея. Твърди, че в негова полза е извършено прехвърляне на вземането на „***“ ЕООД с договор за продажба на вземане от 01.02.2022 г.

Възраженията се свеждат до следното:

ГПР е посочен в договора и е съобразен с предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер до 50 %. ГПР включва предвидените в закона допускания за изчисляване на разходите по кредита, като лихвата е част от ГПР. договорът за поръчителство е самостоятелен договор и възнаграждението по него не следва да бъде включено в ГПР. потребителят е могъл да избира между две възможности за обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, но е могъл и да откаже да предостави обезпечение. Счита за ирелевантно твърдението, че кредиторът и поръчителят са свързани лица. Няма законова пречка за последното.

Претендира за разноски

2

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. М. моли предявените искове да бъдат уважени по изложените в становището съображения. Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът „***“ ЕАД не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр.

*** моли исковете на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2022 г. между „***“ ЕАД като кредитор и Н. А. К. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2612031, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 лева, който последната се задължила да плати заедно с договорената лихва от 30 % на 10 месечни вноски, описани в погасителния план към договора, като падежът на първата погасителна вноска е 31.08.2022 г. с размер на вноската 218,52 лв. и последната погасителна вноска е с падеж 31.05.2023 г. и размер на вноската 238,76 лв. Договореният ГПР е 34,49 %, като взетите предвид допускания са описани в общите условия. Общият размер на всички плащания възлиза на 2 290,68 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между страните.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „***“ ЕООД и Н. А. К., с който „***“ ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на „***“ ЕАД (описана в договора) или по начините, 3 установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „***“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. В нито един текст от договора за предоставяне на поръчителство не е посочена сумата, дължима като възнаграждение от страна на ищцата. Видно от приложение № 1 към договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер 1 470,12 лв., платимо на 10 месечни вноски, като първата е с падеж 31.08.2022 г. и размер на вноската 157,56 лв., а последната е с падеж 31.05.2023 г. и размер на вноската 137,32 лв.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на кредитора и на поръчителя, от която се установи, че „***“ ЕАД и „***“ ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ ЕАД.

От страна на „***“ ЕООД на 06.06.2023 г. на електронната поща на ищцата е изпратено уведомление, с което същата е уведомена, че на 06.06.2023 г. „***“ ЕООД е получило от „***“ ЕАД искане за заплащане на дължимите суми по договора за кредит, както следва: 1 831,48 лв. главница; 240,68 лв. договорна лихва; 70,49 лв. наказателна лихва;

135 лв. разноски за извънсъдебно събиране на дължимите суми. Уведомило я е още, че в срок от пет дни от получаване на искането за плащане , „***“ ЕООД ще заплати всички дължими суми и ще встъпи в правата на кредитора. Освен това я уведомило, че дължимите суми по договора за предоставяне на поръчителство са 1 307,34 лв. – неплатено възнаграждение и 46,62 лв. лихва за забава.

С последващо уведомление от 08.06.2023 г., изпратено на електронната поща на ищцата, „***“ ЕООД е потвърдило, че на 08.06.2023 г. е платило на „***“ ЕАД дължимите от ищцата суми по договора за кредит: 1 831,48 лв. главница; 240,68 лв. договорна лихва;

70,49 лв. наказателна лихва; 135 лв. разноски за извънсъдебно събиране на дължимите суми, както и че дължимото вземане по договора за предоставяне на поръчителство е 1 307,34 лв.

– неплатено възнаграждение и 46,62 лв. лихва за забава, а общият размер на задължението по двата договора възлиза на 3 631,61 лева.

Няма спор между страните, че по силата на договор за цесия от 12.06.2023 г.

„***“ ЕООД е прехвърлило на ответника „***я“ ЕАД вземането по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство.

С покана за незабавно плащане от 03.07.2023 г., изпратена от „***я“ ЕАД и получена от ищцата, последната е уведомена, че задължението й по договора за кредит е в общ размер 3 643,93 лв., включващо главница и лихви и същата е поканена в срок до 17.07.2023 г. да плати минимум 1 458 лв.

Според представената справка за дължимата сума към 22.08.2023 г., изготвена от ответника /л. 45/ ищцата дължи 240,68 лв. остатък договорна лихва; 1 831,48 лв. остатък договорна главница; 1 442,34 лв. такси; 117,11 лв. лихва за забава за периода до 12.06.2023 г. и 35,73 лв. законна лихва за периода 12.06.2023 – 22.08.2023 г. или общата сума от 3 667,34 4 лв.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – цесионера на вземането по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно иска за нищожност на договора за кредит:

Безспорно се установи, че в случая между ищцата и първия ответник „***“ ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.