Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 14966 от 17.11.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
2769/2026
Подписан
17.11.2026
В сила
17.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.121, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 167 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 196 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 196, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197 ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.199 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.199 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.34, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14966

Варна, 17.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20267050702769 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и следващите от Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Ж. П. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], вх.* ет.*, ап.**, против Решение № 172/28.08.2026 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Варна, с което са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С260003-023-0002828/14.08.2026 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С260003-023-0002846/17.08.2026 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

Твърди, че със заповед № Р03000325004753-020-001/10.08.2026 год. ревизионното производство, в хода на което е направено искането за предварително обезпечаване на предполагаем размер на публично вземане, е спряно на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК до приключване на друго контролно производство. Твърди, че след спирането на 14.08.2026 год. главен публичен изпълнител е издал двете обжалвани постановления, като е наложил запор върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Банка ДСК“АД до пълния размер от 32 308.00 евро, както и е наложена възбрана върху самостоятелен обект с [идентификатор] в гр. Варна, [жк], [адрес]. Твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради липса на мотиви относно опасността от затрудняване на събирането на вземанията, като не е посочен нито един факт относно неговото поведение или имуществено състояние за неплащане на изискуемите публични вземания. Напротив – по преписката е установено, че е лице с постоянен адрес в страната, с трудово правоотношение, собственик на недвижими имоти, редовно обслужващ ипотечен кредит, и е оказал пълно съдействие в ревизионното производство. Твърди, че непредставянето на документ, в който да са отразени мотивите относно наложените запори е съществено нарушение на правото му на защита. Счита, че имуществото му е обременено въз основа на мотиви, които не са му известни и които не може да оспори. Твърди, че постановленията са издадени по спряно ревизионно производство, а съгласно чл.121, ал.1 ДОПК предварителни обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт. Твърди, че посоченото в решението, че искането на ревизиращия орган е отправено преди спирането не преодолява порока, тъй като релевантен е моментът на издаване на самите постановления, а не искането. Твърди и че липсва преценка за съразмерност, тъй като за едно и също вземане от 32 308.00 евро са наложени едновременно запори до пълния размер в три банки и възбрана върху недвижим имот, за който в самото постановление е отразена цена на придобиване 249 900.00 евро. Твърди, че е налице произволност на размера на задължението, включително и на лихвата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени фактически грешки, като в същото е отразено, че производството е спряно по молба на ревизираното лице, а е спряно на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК до приключване на друго контролно производство. Твърди, че невярно е твърдението, че не се е възползвал от възможността за замяна на обезпечителни мерки по реда на чл.199 ал.1 от ДОПК, тъй като с молба до публичния изпълнител от 20.08.2026 год. изрично е заявил готовност за предоставяне на друго равностойно обезпечение по реда на чл.199 от ДОПК. Моли да бъде отменено обжалваното решението и потвърдените с него постановления, като в условията на евентуалност моли да се отменят обжалваните актове в частта относно наложените запори върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Банка ДСК“АД. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директор на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Счита решението на Директора на ТД на НАП Варна за правилно и законосъобразно и че не са налице основания за отмяна на обжалваните постановления за налагане на обезпечителни мерки. Твърди, че обезпеченията са наложени на основание чл.195 ал.2 ДОПК при наличие на обстоятелства свързани с невъзможност или затруднение при събирането на публичното задължение. Твърди, че недвижимият имот е с ипотека в „Банка ДСК“ ЕАД, а запорираните сметки в ОББ и ПИБ нямат налични авоари. Твърди, че налагането на запори и възбрани върху няколко обвързани с тежести активи не представлява свръхобезпеченост, тъй като публичният изпълнител няма гаранции, че ще събере вземанията от тези активи. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Решение № 172/28.08.2026 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Варна, с което са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С260003-023-0002828/14.08.2026 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С260003-023-0002846/17.08.2026 г. издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С260003-023-0002828/14.08.2026 г., публичният изпълнител, като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане във връзка с ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № 03000325004753-020-004/15.05.2026 год. и предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер на 32 308 евро, в това число лихва - 9 000 евро и 23 308 евро главница, е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги Първа инвестиционна банка в размер на 32 308.00 евро, ТБ/ доставчик на платежни услуги Обединена българска банка в размер на 32 308.00 евро и ТБ/ доставчик на платежни услуги Банка ДСК в размер на 32 308.00 евро. Постановлението е връчено на доставчиците на платежни услуги по електронен път и запорите са наложени, видно от отговорите: изх. № 17 -10 -116033/1/20.08.2026г. от Банка ДСК; изх.№ ИЗХ-ЗАП-051068/19.08.2026г. от ОББ и изх.№ 3-53250/19.08.26г. от ПИБ.

От Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С260003-023-0002846/17.08.2026 г. се установява, че публичният изпълнител, като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане във връзка с ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № 03000325004753-020-004/15.05.2026 год. и предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер на 32 308.00 евро, в това число лихва 9 000.00 евро и 23 308.00 евро главница, е наложил възбрана върху недвижим имот-самостоятелен обект в сграда, КИД ***, самостоятелен обект за творческа и проектантска дейност №48, състоящ се от три помещения, лоджия, коридор, обслужващо помещение, тоалет и баня-тоалет, както и 18.11 кв. м. ид. части от общите части на сградата и съответната част от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, площ 85.87 кв.м., находящ се в гр.Варна, община Варна, к.к.“Ч.“, [адрес], с посочени граници, придобит с [нот. акт], дело №** от 2025 год., вписан в Службата по вписванията, с цена на придобиване 249 900.00 евро.

От представеното с административната преписка искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000325004753-039-001/07.08.2026г. до дирекция „Събиране“ от орган по приходите –ръководител ревизия се установява, че е направено искане за налагане мерки за предварително обезпечаване на задълженията, което ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № 03000325004753-020-004/15.05.2026 год. на Ж. Д.. В искането са посочени установените факти и обстоятелства, свързани с ревизирането лице, а именно: той е физическо лице без регистрация на ЕТ; при ревизията е установено, че извършва търговска дейност- закупуване на множество недвижими имоти, предимно земеделски земи, които са отдавани под наем и са получавани доходи/рента/, които не са декларирани. Ревизията е с обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2024г; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за същия период, както и ДОО- за самоосигуряващи се, УПФ- за самоосигуряващи се и здравно осигуряване- за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2024г. Посочено е в искането, че са установени обстоятелства за определяне на основата за облагане с данъци/осигурителни вноски по реда на чл.122 ДОПК; установени са получени от лицето доходи от отдаване под наем на земеделски земи; получените доходи са доходи от стопанска дейност като търговец и са облагаеми по ЗДДФЛ; установено е и превишение на направените разходи над получените доходи. Отразено е, че лицето представя документи в хода на ревизията и оказва съдействие на ревизиращия екип; попълнил е справки по образец, в които е декларирал имущественото си състояние. Съгласно справките лицето притежава обект за творческа и проектантска дейност в гр.Варна;  от недвижим имот в гр.Балчик;  от поземлени имоти в с.Вл. и с.О. м., общ. Добричка; не притежава МПС; притежава описаните в искането банкови сметки; няма задължения по ДОС. Посочен е общият размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с РА и предвид изложеното, налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Със Съобщение с изх. № С 260003-178-0013476/17.08.2026 год. жалбоподателят Ж. П. Д. е уведомен, че във връзка с искане за предварително обезпечаване на задължения № Р03000325004753-039-001/7.08.2026 год. в резултат на ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р3000325004753-020-004/15.05.2026 год. в ТД на НАП Варна, следва сумата, установена в ревизионното производство в очакван размер на 32 308.00 евро предоставена като парична гаранция, да постъпи по сметка на НАП „сметка за временно съхраняване на чужди средства“ в ТБ“Инвест банк“.

От жалба вх. № Ж-03-345/24.08.26г. и допълнение към нея се установява, че недоволен от издадените постановления жалбоподател ги е обжалвал пред Директора на ТД на НАП – Варна, като твърди в жалбата, че в случая няма установено вземане; че мерките са наложени при спряно производство; налице е свръхобезпеченост и несъразмерност; липсват мотиви за затрудняване на събирането, а блокирането на сметките ще му причини вреда, тъй като застрашава обслужването на кредита.

С оспореното решение, директорът на ТД на НАП – Варна е оставил жалбата без уважение, като в мотивите си е приел, че твърденията за несъразмерност са недоказани и неоснователни, тъй като по отношение на недвижимият имот е учредена ипотека от „Банка ДСК“, а по отношение на ОББ и ПИБ по запорираните сметки няма авоари, а в „Банка ДСК“ няма информация за наличност. Приел е, че публичният изпълнител няма гаранции, че се събере вземането си от тези активи поради предимството на предходни взискатели, като кумулативното налагане на тези мерки върху няколко обекта е законосъобразно и цели да защити интереса на фиска в рамките на реалния размер на дълга. За неоснователно е приел твърдението за липса на мотиви при налагането на мерките. Необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл.121 ал.1 от ДОПК се мотивира с опасността удовлетворяването на бъдещото вземане да е невъзможно или значително затруднено. Приел е, че при предприемането на действия по предварително обезпечение, публичния изпълнител е в условията на обвързана компетентност по отношение бъдещия размер на бъдещите задължения, както и относно мотивите обуславящи налагането на принудителните обезпечителни мерки и се ползва от оценката на ревизиращия орган. Решаващият орган е приел и че искането за предварително обезпечаване е направено преди спиране на ревизионното производство, както и че производството по налагане на обезпечителни мерки е самостоятелно производство, отделно от ревизионното производство, като самостоятелността на двете производства се обосновава и от различните административни органи като компетентност. Окончателният размер по настоящето ревизионно производство ще бъде установено с издаването на ревизионен акт от инспекторите от дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна за главницата и лихвите по нея, като предварителното обезпечаване на задълженията са в предполагаем размер. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че запора на банковите сметки ще застраши обслужването на кредита му, директорът се е произнесъл, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността за замяна на обезпечителни мерки по чл.199 ал.1 от ДОПК, нито от възможността по мл.229 от ДОПК, която позволява на ревизираното лице да иска издаването на разпореждане за разрешение за неотложно плащане.