Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 621 от 07.05.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 114/2026
Вид
Решение № 621
Подписан
07.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Велико Търново, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110100114 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. М. Д., в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт ***, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 4000 лв., при 41 % годишен лихвен процент и 49,06 % годишен процент на разходите /ГПР/, която се задължил да върне на ответника заедно с начислената договорна лихва от 2973,54 лв., на 36 месечни вноски в срок до 25.05.2026г. Твърди се, че в т. VI „Параметри” от договора е уговорено плащане на възнаграждение от 1650 лв. за допълнителна услуга „Фаст” за приоритетно разглеждане и становище по искане за отпускане на потребителски кредит и възнаграждение от 2800 лв. за допълнителна услуга „Флекси” за промяна на погасителния план на кредита, което е увеличило дължимата сума до 11373,54 лв. Навеждат се доводи, че с договора е уговорено плащане на такси за усвояване и управление на кредита, за неяснота при формиране на ГПР и невключването на разходите за допълнителни услуги, с които се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед изложеното, ищецът счита договорът за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността му, както и да осъди ответника да плати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава сключването на процесния договор като изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото 1 доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *** страните сключили Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт *** съгласно който ответникът предоставил на ищеца сумата от 4000 лв. чрез извършване на паричен превод по посочена от него банкова сметка, а последният се задължил да я върне в срок до 25.05.2026г. заедно с възнаградителна лихва от 2973,54 лв. и възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст” от 1650 лв. и „Флекси” от 2800 лв., на 36 равни месечни вноски с падежи посочени в погасителен план към договора. Годишният процент на възнаградителната лихва е определен на 41 %, а ГПР по кредита - на 49,06 % въз основа на дължимите главница и договорна лихва, без да включва възнаграждението за допълнителни услуги, чрез които според т. 15 от Общите условия се предоставя възможност за приоритетно разглеждане и становище по искане за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели, без закупена такива услуга, както и за едностранна промяна на погасителния план на кредита при изпълнение на изискванията по т. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3 от Общите условия.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК. Уговарянето на услугата „Фаст” за приоритетно разглеждане и становище по искане за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели, без закупена такава услуга, е в противоречие със забраната по чл. 10а, ал.

2 от ЗПК тъй като с нея кредиторът възлага на потребителя заплащане на възнаграждение за действия свързани с усвояване на кредита и по конкретно за това, че се е съгласил да му отпусне кредит. Услугата реално не се предоставя тъй като възнаграждението следва да се събира от всеки потребител, пожелал приоритетно разглеждане и становище по искане за отпускане на потребителски кредит, а не само от този, който е одобрен от кредитора и му е предоставен кредит. Поради същите съображения тя не би следвало да се включва и в размера на погасителните вноски по кредита. Предоставянето на услугата „Флекси” по отлагане, намаляване или промяна в падежа на погасителните вноски по кредита е в зависимост не само от плащане на възнаграждението за ползването й, но и от волята на кредитора, което е показателно за неравноправния характер на клаузата, с която е уговорена съгласно чл. 143, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на потребителите. При изчисляване на ГПР по кредита от 49,06 % разходите за възнаграждения за процесните услуги не са съобразени, което е довело до нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определяне на ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Поради изложеното договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като предявеният иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца сумата от 232,61 2 евро, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. Г. сумата от 306,78 евро за адвокатско възнаграждение за предявения иск. Същото е под минималния размер за исковата претенция, но съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по договора за кредит, които са с малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответника, че оспорва основателността на исковата претенция. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, и е решено в едно съдебно заседание.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявения иск от В. М. Д. с ЕГН: ********** от ***, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с *** е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на В. М. Д. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 232,61 евро /двеста тридесет и две евро и шестдесет и един цента/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” №49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Д. Д. Г. от Ловешка адвокатска колегия, ***, от ***, сумата от 306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем цента/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3