Решение № 228 от 10.04.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228 / 10.4.2020г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСКО НАНЕВ

2. ГЕОРГИ ВИДЕВ при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно административно-наказателно дело № 76, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава

ХII от АПК.

С Решение № 188/18.12.2019 г., постановено по АНД № 396 по описа за 2018 г., Районен съд – Велинград е отменил Наказателно постановление № К-0047936 от 27.05.2019 г. на Директора на РД на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Бонбона“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Иван Вазов“ № 7, представлявано от Ангел Петров Попов, на основание чл. 208 от Закона за туризма е наложена „имуществена санкция“ в размер от 1000 лева, за нарушение на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма.

Недоволна от така постановеното решение КЗП, РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора е подала касационна жалба. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се развиват съображения за нарушение на материалния закон. Иска се от административния съд да отмени решението на Районен съд – Велинград и да постанови друго, с което да потвърди първоначално обжалваното НП.

Ответникът по касационната жалба – „Бонбона“ ЕООД, заявява, чрез процесуалния си представител адв. А., становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като решението на районния съд бъде оставено в сила.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Изцяло споделя доводите на въззивната инстанция, сочещи на допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. Предлага административният съд да отхвърли жалбата и да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление,

Районен съд –Велинград е приел в мотивите си следното:

На 22.02.2019 г., във връзка с план-програма на КЗП за м. февруари „Зима 2018/2019 г.“, тема ЗТ-ЗХР, служители на КЗП, актосъставителят гл. инспектор А.К.– РД КЗП Пловдив и свидетелите инспектор Д.К.– РД КЗП Бургас и ст. инспектор В.П., извършили проверка на туристически обект кафе-сладкарница „Бонбона", находящ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 99. Установили, че обектът бил в работен режим и в него се предоставя туристическа услуга ресторантьорство.

Обектът се помещавал в партерен етаж на жилищна сграда, бил категоризиран, на видно място била поставена категорийна символика, включваща вида и категорията на обекта и Удостоверение № 601 от 19.05.2016г. за утвърдена категория „една звезда“ за кафе-сладкарница с капацитет 30 места, издадено от Община Велинград, без посочен срок на валидност.

В хода на проверката било установено, че обектът има закрита търговска зала с 33 броя места, а 32 броя места били поставени на открито, извън обекта. Констатациите за броя на местата проверяващите направили, след като преброили броя на масите и столовете в закритото помещение и на открито. Местата на открито били разположени извън обекта, върху имот общинска собственост и имали сезонен характер. Констатирано било, че в туристическия обект има само една тоалетна клетка. Предвид установеното, че обектът разполага с 65 места за сядане и не разполага с втора тоалетна клетка, контролните органи приели, че обектът кафе-сладкарница не отговаря на изискванията за определената му категория, съгласно изискванията на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Прието е, че по отношение на изграждането, обзавеждането и оборудването не са спазени минималните задължителни изисквания за туристически обект кафе-сладкарница от Наредбата, Приложение № 3 към чл. 17, ал. 1, т. 3, Раздел I, категория „една звезда“ по т.

2.1 забележка 1, т. 2 – за заведения за хранене и развлечение, с изключение на заведенията за бързо обслужване, тоалетни клетки за мъже и за жени (по една на 60 места), над 60 места две тоалетни клетки за жени и две тоалетни клетки за мъже.

На 28.03.2019 г. служители от КЗП, РД Пловдив, РЗ

Пазарджик извършили последваща проверка в кафе-сладкарница „Бонбона“, при което установили, че липсва химическа тоалетна на територията на обекта, както и че от представения и приет с Протокол за проверка на документи № К-0114295 от 07.03.2019 г. договор не става ясно къде точно ще бъде поставена химическата тоалетна и дали ще бъде използвана за нуждите на кафе сладкарница „Бонбона“.

На „Бонбона“ ЕООД бил съставен АУАН № 0047936 от

09.04.2019г. (с поправка върху датата и отметка „поправката е моя“ и положен подпис) за нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗТ. Прието е, че по време на проверката на 22.02.2019 г. обектът е в работен режим и предоставя туристическа услуга ресторантьорство, разполага с 33 места за сядане на закрито и 32 места за сядане на открито, като не разполага с втора тоалетна клетка, поради което и не отговоря на изискванията за определената му категория, съгласно Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 232, ал. 2 от ЗТ.

В хода на административнонаказателното производство съдът е констатирал процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт.

Съставеният АУАН не отговаря и на изискванията на чл.

42, т. 3, предл. 2 от ЗАНН. В обстоятелствената част на акта мястото на извършване нарушението е посочено нееднозначно. Посочено е, че проверката е извършена на 22.02.2019 г. в обект кафе-сладкарница в гр. Велинград, на ул.

„Иван Вазов“ № 7, като под наименованието на улицата е залепен стикер с надпис „адреса е бул. „Съединение“ № 99“. При разпита на актосъставителя и останалите присъствали по време на проверката служители от КЗП, не се установило кой е поставил това уточнение, кога е отбелязано, както и присъствал ли е жалбоподателят при извършване на корекцията и кога е узнал за нея. След описание на фактическите обстоятелства в акта, които според актосъставителя, осъществяват признаците от посочения състав на нарушение, е прието за установено, че на 22.02.2019 г. търговецът „Бонбона“ ЕООД предоставя туристическа услуга ресторантьорство в туристически обект кафе-сладкарница „Бонбона“, находящ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 99, който не отговаря на изискванията за определената му категория съгласно горецитираната Наредба. Налице е разминаване в посочения адрес на обекта на контрол, в който е констатирано нарушението.

Мястото на нарушението е съществен реквизит на акта и наказателното постановление и точното и коректното му посочване е гаранция за правото на защита на субекта на нарушението да изгради защитната си теза. С различното му посочване в случая, съставът на районния съд е намерил, че е налице неяснота относно съществен елемент от неговия обективен състав, а именно къде се намира обектът на контрол, в който е извършена проверката, при която е установено посоченото в акта нарушение.

Тези изводи на районния съд са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3, предл.

2 и чл. 57, т. 5 предл. 3 от ЗАНН, място на нарушението представлява задължителен реквизит на двата акта. То не може да се предполага или да се установява впоследствие. Задължително следва да бъде посочено в АУАН и НП, тъй като от него се определя компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. В случая този порок не може да се преодолее и чрез тълкуване на волята на актосъставителя.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 188/18.12.2019 г., постановено по АНД № 396 по описа за 2019 г. на Районен съд – Велинград.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател:/П/

Членове:

1./П/

2./П/