Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1368 от 13.07.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно дело 1190/2022
Вид
Решение № 1368
Подписан
13.07.2022
В сила
13.07.2022
Състав
СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ, ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА, ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАСАБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.284, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1368 гр. Пловдив, 13 юли 2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 22, 06, 2022 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от председателя к. а. н. дело № 1190 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт - Т.Ч., се оспорва горното Решение № 164 от 02,02,2022г., постановено по адм. д. №1335 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, 7 – ми състав , в частта с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати обезщетение на С.Г.Х. в размер на общо 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от 26.04.2017г. до 30.11.2018г. и от 19.09.2020г. до 18.05.2021г.

Касаторът счита , че административният съд не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в размер над 500 лева.

Образувано е и по касационна жалба на

С.Г.Х., чрез адв. М. против горното

Решение № 164 от 02,02,2022г., постановено по адм. д. №1335 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, 7 – ми състав , в частта с която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция до пълния им размер от общо 22 000 лева, за условията в затвора, както и претенцията в размер на 3 000 лева за понесени от Х. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив за периода от 19.02.2020г. до 19.06.2020г.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като твърди , че пред административният съд е доказал твърденията си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер.

Ответникът по първата касационна жалба, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Ответникът по втората касационна жалба, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбите са неоснователни.

По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват

ДОПУСТИМИ.

От фактическа страна съдът установи, че Административен съд

- Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова претенция за присъждане на сумата от общо 25 000 лева, както следва:

- 15 000 лева за периода от

01.01.2016г. до 30.12.2018г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив;

- 3 000 лева за периода от

19.02.2020г. до 19.06.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив;

- 7 000 лева за периода от

19.06.2020г. до 18.05.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/.

По отношение на престоя в Затвора – Пловдив се твърди, че са липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, липса на прегради, довело до лишаване от уединение, липса на работещи чешми или умивалници/; лошо състояние на банята/на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене, което от своя страна е довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца/, а и банята не се е дезинфекцирала след всяко къпане на затворниците; липса на достатъчно осветление и проветряване, поради наличието само на един прозорец в килията, който е залостен и покрит с решетки, което препятствало и влизането на достатъчно свеж въздух, довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания у ищеца; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата; непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайниците; наличие на мухъл и плесен в килиите/следствие от застоялия въздух, липсата на светлина и прокапали тръби, преминаващи през килията/; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; отказ от предоставяне на медицинска и психологическа и психиатрична помощ. По отношение на пребиваването на ищеца в Арест – Пловдив липсват конкретни оплаквания.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В хода на съдебното дирене по адм. дело № 1335/2021г. съдът е събрал множество доказателства от страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, конкретните периоди и условията на пребиваване , като са разпитани и посочени от ищеца свидетели за условията в затвора в Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, административният съд намерил, че искът е процесуално допустим и частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съдебния състав е обсъдил нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

По отношение на първия исков период, касаещ пребиваването на ищеца в Затвора – Пловдив от 26.04.2017г. до 30.11.2018г. е прието , че са налице данни, че за период от общо 532 дни той е пребивавал в пренаселени килии, като за такива съдът приема периода от 26.04.2017г. до 31.12.2017г., доколкото от страна на ответника не е представена конкретна информация, на 31.01.2018г., когато е бил настанен в спално помещение №27 с площ от 39,02 кв.м. заедно с още 9 л.св., от 09.02.2018г. до 21.02.2018г. вкл., когато в същото спално помещение е пребивавал с още 9 л.св., на 26.02.2018г., когато е пребивавал с още 9 л.св. и от 08.03.2018г. до 29.11.2018г., когато е пребивавал с още 9 до 12 л.св. в същото това спално помещение №27.

По отношение на третия исков период е установено, че за период от общо 227 дни, ищецът е пребивавал в пренаселени килии, като за такива съдът приема периода от 23.06.2020г. до 17.08.2020г. вкл., когато е бил настанен в спално помещение №52 с площ от 27,92 кв.м., заедно с още 6 л.св., от 18.08.2020г. до 25.01.2021г. вкл., когато е бил настанен в спално помещение №27 с площ от 39,02 кв.м. заедно с още 9 до 13 л.св. и от 05.03.2021г. до 14.03.2021г. вкл., когато е бил настанен в спално помещение №39 с площ от 47,80 кв.м. заедно с още 11 л.св.

Съдът е приел, че не е налице погасяване по давност на исковата претенция , съобразно предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок.

Админ. съд е изложил мотиви, че за период от общо 532 дни през първия исков период и 227 дни през третия исков период, жизненото пространство на ищеца не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., както и че не са установени данни да има дървеници и бълхи, както и че недоказани са останали и твърдения, че канализационната мрежа минава през килията, в която пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува мухъл.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3

ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Х. /стая №27 и стая №39 в Трета група, стая №58 и стая №52 в Пета група, както и стая №6 и стая №15 в Шеста група/ са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден, като в подкрепа на тези твърдения са и показанията на разпитания по делото свидетел. В този смисъл като недоказани следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми и умивалници. Отделно от това, разпитаният по делото свидетел не посочва на л.св. да е било ограничено правото на уединение. Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел и от които се установява, че макар в ограничени количества, на л.св. са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им бъдат предоставени от техните близки.

Независимо от гореизложеното, като доказани следва да се приемат твърденията в исковата молба за работещи само 5-6 душа, както и за лошото състояние на банята, тъй като от страна на ответника не са представени доказателства за обратното, впрочем, няма и твърдения в тази насока. Обратното, свидетелят Ламбов заявява, че работят само 8 душа, като едновременно пускат по 15-20 л.св., което прави невъзможно къпането на всички л.св.

Не се доказаха обаче твърденията за лошо качество на питейната вода, а по отношение на твърдените заболявания, липсват каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът да се е разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са само 5-6, като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение /котел/, е напълно естествено да промени своите качества.