Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 570 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 521/2024
Вид
Определение № 570
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418,ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500521 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.418,ал.5 във връзка с чл. 274,ал.1,т.2 от ГПК .

Образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, представлявано от пълномощника адв.С.З., срещу разпореждане № 246 от 04.01.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 14942/2023 г. на ПдРС,ХХ V, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ТЕО ДЕ МАР ЕООД с ЕИК: 205775349 и М. Г. Д. с ЕГН:

**********, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 145,35 лева, представляваща такси по договора за периода от 28.07.2022 г. 08.10.2023 г. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с искане до въззивния съд за отмяната и уважаване на заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

За да отхвърли заявлението въз основа документ по чл.417, т.2 ГПК на „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749 за сумата от 145,35 лева, представляваща такси по договора за периода от 28.07.2022 г. -08.10.2023 г. , заповедният съд е приел, че липсва яснота в основанието за начисляване на таксите. За да стигне до този извод районният съд е приел, че с разпореждане от 30.11.2023г. заявлението в частта за таксата е оставено без движение с указания да се конкретизира основанието конкретните клаузи по договора за кредит, на което тези такси са начислени.

Съобщението било връчено на заявителя на 18.12.2023г., като срокът е изтекъл на 21.12.2023г. и указанията не били изпълнени. Този извод на районния съд е неправилен. Видно от приложената към частната жалба молба, същата е подписана с 1

КЕП, отправена е до електронната поща на ПдРС на 21.12.2023 г., т.е. в дадения от съда срок. В молбата е посочено, че претендираната такса от 145,35 лв. се дължи на основание т.1.2/годишна такса за обслужване на платежни документи/ и на основание т. 2.12/такса за администриране на просрочен кредит/ от приложение № 1 към ОУ.

Представеното от “Юробанк България” АД в заповедното производство "Извлечение от счетоводните книги" е издадено от служител на банката, овластен за това, положени са подписи и печат на издателя. Изнесената информация е достатъчно ясна и изчерпателна - посочен е договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера - главница, договорна лихва и др., и за кои периоди се дължат. Не е необходимо в извлечението от сметка да бъдат посочени данни относно усвояване на кредита, погасени вноски и др.

Достатъчно е, ако са посочени падежите на просрочените вноски и размера на задължението към датата, предхождаща издаването на извлечението от сметка. Според въззивния съд не съществува процесуална пречка за уважаване на заявлението в частта, с която претендира 145,35 лева такси по договора.

Ето защо заявлението е основателно, като следва да се уважи и за сумата от 145,35 лева, представляваща такси по договора за периода от 28.07.2022 г. -08.10.2023 г. Следва да се отмени разпореждане от 04.01.2024 г. , а делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване заповед за изпълнение.

Основателно е искането за присъждане на разноски за настоящето производство, като следва да се заплатят направените такива в размер на 15 лв., като и за тази сума следва да се издаде заповед за изпълнение от първоинстанционния съд.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №246/04.01.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№14942/2023 г. на ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници ТЕО ДЕ МАР ЕООД с ЕИК: 205775349 и М. Г. Д. с ЕГН: ********** за сумата от 1 45,35 лева, представляваща такси по договор за периода от 28.07.2022 г. -08.10.2023 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като длъжниците ТЕО ДЕ МАР ЕООД с ЕИК: 205775349 и М. Г. Д. с ЕГН: **********, да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление град ***, сумата от 145,35 лева, представляваща такси по договор за периода от 28.07.2022 г. -08.10.2023 г. , както и сумата от 15 лева разноски за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3