Присъда № 44 от 09.03.2023, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 44/09.03.2023 г. по НОХД № 4239/2021 г. по описа на Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Б. против подсъдимата Т. К. Т., ЕГН **********, с обвинение за това, че в гр. Б., на .......... г., в качеството си на управител на търговско дружество „Т. 1“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., в 30-дневен срок от спиране на плащанията по безспорно и изискуемо задължение, произтичащо от Договор за преструктуриране на кредит № 2681/22.07.2009 г., сключен между „Т. 1“ ООД и Б.........“, в периода от 30.07.2015 г. до 28.08.2015 г., не е поискала от Окръжен съд - Б. да открие производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ по отношение на управляваното от нея дружество „Т. 1“ ООД, ЕИК ... – престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимата Т. К. Т. да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда, тъй като подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК.

Но дори и да се приеме, че има извършено деяние, то приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. И ако все пак се приеме, че е извършила престъпление да и се наложи наказание глоба в минимален размер.

Подсъдимата се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Поддържа изложеното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Т. К. Т. е родена .............................. с ЕГН **********.

„Т. 1“ ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...., ул. „Ч...“ № ..... е управлявано от подс. Т.Т. /л. 45 - 47 от т. 2 от ДП/.

Дружеството „Т. 1“ ООД изтеглило паричен заем от Банка ДСК, като впоследствие бил сключен Договор за преструктуриране на кредит № ....... от 22.07.2009 г. Последното плащане от страна на „Т. 1“ ООД било извършено на 29.07.2015 г. /л. 44 от т. 2 от ДП, л.

145-146 от т. 3 от ДП/, след което плащанията към банката били преустановени и в 30дневен срок от спирането им не била подадена молба в Окръжен съд - Б. за откриване на производство по несъстоятелност.

Дружеството „Т. 1“ ООД било обявено в неплатежоспособност, считано от 22.07.2015 г. /л. 208-212 от т. 1 от ДП/.

От изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че към 29.08.2015 г. общата пазарна стойност на всички недвижими имоти на „Т. 1“ ООД е в размер на 5 053 600 лв. без ДДС.

От изготвената по делото счетоводна експертиза /л. 144-148 от делото/ се установява, че общият размер на краткотрайните активи на дружеството е към 31.08.2016 г. 133 хиляди лева, а към 31.12.2015 г. 31 хиляди лева. Общият размер на задълженията на дружеството към 31.08.2016 г. са били 1 063 хил. лв., а към 31.12.2015 г. - 1 117 хил. лв. Краткотрайните активи на дружеството „Т. 1“ ООД не са били достатъчни за покриване на паричните задължения към кредиторите. Това обстоятелство вещото лице потвърди и при 1 изслушването му в съдебно заседание, заявявайки, че задълженията на дружеството са били над 1 милион лева и са завишавали вземанията и актива на баланса, т.е. дружеството не е разполагало с парични средства за да покрива задълженията си.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от показанията на свидетелите Г.Н. /л. 25-26 от делото/, Ц. М. /л. 217-гръб - 218 от делото/ и Т. К. /л. 218219 от делото/; от справката за съдимост /л. 198 от делото/, таблица /л. 22-23 от делото/, дневници за покупки за август и септември /л. 53, л. 55 от делото/, дневници за продажби за август и септември /л. 54, л. 56 от делото/, служебна бележка /л. 60 от делото/, писма /л. 5759, л. 61-62, л. 63 от делото/, решение /л. 71-82 от делото/, извлечения по разплащателна сметка /л. 83-100, л. 105-112 от делото/, дневно извлечение /л. 101-104 от делото/, счетоводен баланс към 31.08.2016 г. /л. 139-140 от делото/, отчет за приходите и разходите до 31.08.2016 г. /л. 141 от делото/, отчет за паричните потоци по прекия метод до 31.08.2016 г. /л. 142 от делото/, отчет за собствения капитал /л. 142 от делото/, писмо от ТД на НАП-Б.

/л. 170-171 от делото/, писмо от ТД на НАП - Б., офис Ямбол, ведно със справка-декларация за ДДС и дневници за покупките и продажбите /л. 174-187 от делото/, писмо от ТД на НАПСофия, ведно със справка-декларация за ДДС и дневник за продажбите /л. 189-191 от делото/, писмо от ТД на НАП ГДО /л. 194-195 от делото/ , договор за СМР, договор за наем /л. 11-15, л. 19-20 от т. 1 от ДП/, молба, списък на кредиторите, решения, протоколи, определения, дружествен договор, договор за наем, договор за управление /л. 21-55, л. 129132 от т. 1 от ДП/, уведомително писмо, превод, споразумение за прекратяване , договори за наем, решения /л. 159-170, л. 197-202, л. 208-216 от т. 1 от ДП/, протокол, писмо /л. 10, л. 16 от т. 2 от ДП/, Договор за преструктуриране на кредит № 2681/22.07.2009 г., анекси, договор, писмо /л. 17-42, л. 44 от т. 2 от ДП/, справки и документи /л. 45 - 47, л. 96 - 101 от т.

2 от ДП, л. 3-57, л. 59-66 от т. 3 от ДП/, строителни книжа /л. 71 - 79, л. 84-100 от т. 3 от ДП/, договор за ипотека /л. 104-106 от т. 3 от ДП/, писмо /л. 145-146 от т. 3 от ДП/ и писма /л. 150, л. 152-153 от т. 3 от ДП/; както и от оценителната /л. 81-90 от т. 2 от ДП/ и счетоводна /л.

155-159 от делото/ експертизи.

Показанията на свидетелите Г.Н., Ц. М. и Т. К., са последователни, обективни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и се оценят от съда като достоверни. От показанията на св. Г.Н. се установява, че действително дружеството „Т. 1“ ООД към 2015 г. е имало много голямо задължение към банка ДСК по изтеглен кредит, като подсъдимата спряла да изплаща заема към банката. От показанията на свидетелите Ц. М. и Т. К. също става ясно, че дружеството е имало голямо задължение по договор за кредит с банка ДСК, което първоначално било изплащано от дружеството, но в един момент, през 2015 г., били преустановени плащанията към банката.

Настоящият състав не обсъди показанията на свидетелите П. Н. /л. 26 от делото/ и К.

Н. /л. 113-гръб от делото/, дадени в хода на съдебното производство, тъй като в самите тях не се съдържат релевантни за делото обстоятелства.

Съдът цени приетите по делото експертизи, като същите са изготвени по предвидения за това ред, от вещи лица - специалисти в съответната област, и се отличават със задълбоченост и пълнота. Заключенията напълно кореспондират с останалия кредитиран вече доказателствен материал, поради което и съдът им дава вяра изцяло. Налага се извод, че събраните доказателства с категоричност установяват фактическа обстановка.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Т.Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, 2 вр. ал. 1 от НК.

Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.

Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици от него.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5/22.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/14 г., ОСНК , управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.

„За обективната страна на деянието са релевантни два вида бездействия на дееца, едното е спирането на плащанията по търговската сделка като трайно състояние и второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. Изпълнителното деяние като първата част от бездействието на дееца е обвързано само със спирането на плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения по търговска сделка, което да има траен характер, определящ го като състояние на неплатежоспособност. Втората част от бездействието е необвявяването на неплатежоспособността на търговеца в съда в срока по чл. 227б, ал. 1 от НК“ - Решение № 183/5.06.2001 г. на ВКС по н. д. № 121/2001 г., III н. о.

В конкретния случай се установи, че към процесния период подсъдимата е управител на търговско дружество „Т. 1“ ООД, ЕИК .... Установи се също, че дружеството има падежиралo задължение, породено от търговска сделка, като не е разполагало с парични средства да го изплати. През 2009 г. търговските дружества „Т. 1“ ООД, с управител Т. Н.а, в качеството на кредитополучател, и „Б........“ ЕАД, като кредитор, сключили Договор за преструктуриране на кредит № 2681/22.07.2009 г. в размер на 722 000 евро , с приложен погасителен план /л. 17-26 от т. 2 от ДП/. През 2010 г. страните сключили Анекс № 1 към Договора за преструктуриране на кредит № 2681/22.07.2009 г., а на 05.04.2012 г. сключили друг Анекс № 2 към Договора за преструктуриране на кредит № 2681/22.07.2009 г., с приложен погасителен план /л. 30-33 от т. 2 от ДП/ и със запазване на крайния срок за погасяване на кредита - 22.07.2015 г. Последното плащане, извършено от кредитополучателя „Т. 1“ ООД, е на дата 29.07.2015 г. В 30-дневния срок от спиране на плащанията по безспорно и изискуемо задължение, произтичащо от Договора за преструктуриране на кредит № 2681/22.07.2009 г., в периода от 30.07.2015 г. до 28.08.2015 г., подсъдимата Т. К. Т., като управител на търговско дружество „Т. 1“ ООД, не е поискала от съда да открие производство по несъстоятелност. От доказателствата по делото се установява, че в този срок подсъдимата, в качеството на управител, е бездействала и не е изпълнила задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.

Съдът не приема направеното от защитата възражение, че задължението на дружеството не произтича от търговска сделка. В мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 5/22.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/14 г., ОСНК, се посочва, че разпоредбата на чл. 227б от НК е специфична и със своеобразно бланкетен характер, препращайки към съдържанието на понятия от търговското право, които имат своята уредба в ТЗ. В случая, същият дава легално определение на търговската сделка, като съгласно чл. 286 от ТЗ, това е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, както и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В случая договорът за банков кредит и анексите за преструктурирането му имат характеристиките на търговска сделка, както като обективна такава (абсолютна, предвид изричното посочване на банковата сделка в чл. 1, ал. 1 от ТЗ и независимо от качеството на 3 лицата, които ги сключват), така и субективна /или още относителна/ търговска сделка, доколкото е сключена от банка /търговец/ във връзка с упражняваното от нея занятие по предоставяне на банкови кредити на други лица - имащи или не търговско качество. А щом за едната страна сделката е търговска, то правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни, разписва нормата на чл. 287 от ТЗ. В този смисъл възникналите правоотношения между банката и дружеството „Т. 1“, по повод на предоставения кредит и неговото последващо преструктуриране, имат изцяло търговски характер, поради което и направеното възражение, че паричното задължение не произтича от търговска сделка, се явява неоснователно.

Относно възражението, че дружеството не било неплатежоспособно, следва да се посочи следното. За съставомерността на деянието, представляващо бездействието на търговеца изпаднал в неплатежоспособност, няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от съда. Важното е, че тълкуването на понятието неплатежоспособност няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон, какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ /Решение № 183/05.06.2001 г. на ВКС по н. д. № 121/2001 г., III н. о./. Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според ал. 3, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.