Решение № 40 от 02.06.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Чирпан, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Колев Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир Колев Колев Административно наказателно дело № 20265540200003 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от Ю. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с адвокат Петър Танев Колев с ЛН 1500026360 от АК – Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Чирпан, бул. „Георги Димитров“ № 26А против Наказателно постановление № 24 – 0375 - 000566/05.08.2024 г., издадено от Иван Димитров Димитров – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, издадено въз основа на АУАН № GA 1309402 от 29.06.2024 г. с актосъставител Ц. К. Д. на длъжност Мл. автоконтрольор при РУ – Чирпан, ОДМВР Стара Загора, с което е наложена глоба на Ю. А. М., с ЕГН: ********** в размер на 3000,00 лв., равняващи се на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1, пр.

3 от ЗДвП.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото Наказателно постановление № 24 – 0375 - 000566/05.08.2024 г., като моли съдът да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 24 – 0375 - 000566/05.08.2024 г., издадено от Иван Димитров Димитров – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР и наложената с него глоба на Ю. А.

М., с ЕГН: ********** и лишаване от право на управление на МПС, като неправилно и незаконосъобразно.

Претендират се и разноски в размер на 260,00 евро - адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и обосновано. Същото отговаряло на инперативните изисквания на осн. чл. 57 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение.

1

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Установи се по делото, че с № 24 – 0375 - 000566/05.08.2024 г., издадено от Иван Димитров Димитров – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000,00 лв., равняващи се на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, затова че:

“На 29.06.2024 г. в 21:53 часа в село Оризово, ул. „Таньо Найденов“ в близост до Кметството в посока на движение Север – Юг управлява собственият си лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като водачът М. използва път отворен за обществено ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение изразяващо се в демонстративно превъртане на гуми на задна задвижваща ос на автомобила, с което си действие създава опасност за движението и поставя в опасност живота и здравето на хората, като умишлено губи сцепление над МПС и продължава движението си сменяйки посоката на движение и с предната част на МПС блъска паркиран автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** в задна лява част, с което виновно е нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП: „Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“, поради което и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 3000,00 лв., равняващи се на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца. Размерът на наложената глоба за извършеното нарушение е фиксиран в ЗДвП.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие са разпитани Ц. К. Д.- актосъставител, Р. К. Р. – свидетел по АУАН, С. Х. С. – очевидец, без родство със страните и свидетелите на жалбоподателя Л. А. О.- негов родственик и М. А. М.

– брат на жалбоподателя.

Следва да се има предвид, че полицейските служители посетили местопроизшествието не са очевидци на извършване на твърдяното нарушение. Такъв се явява С. Х. С., от чиито показания обаче не може да се приеме доказаност на вменяваното на жалбоподателя административно нарушение.

Самият свидетел не е уверен в показанията – така например същият в с.з. заявява, че „Точно кръстовище е и тази другата кола беше спряна близко до кръстовището.

Кръстовището става У- образно и на дясно се пада Кметството на с. Оризово Паркираната 2 кола беше от дясно на у- образното кръстовище, към Кметството и беше близо паркирана, след кръстовището и за мен си спомням, че беше близко паркирана. “ „От Оризово бензиностанцията, тя се намира на север и тръгва посока юг. От север на юг се движи. Предварително не съм видял колата. Чух превъртане на гуми и се огледах. Той бая мина с газ. Идва от завой и точно в момента, когато е в завоя, превърта гуми. “

„Колата, като стояхме там, не мога да кажа откъде е тръгнал, чу се фурсажа, тум и до там. От мястото на което бях седнал пред магазина на ***, видях и чух когато се изфорсира въпросния автомобил, който или се движеше по ул. Волга или излизаше от паркинга пред магазините. Той се движеше посока към Кметството на с. Оризово, отдалечавайки се от мен. “

Свидетелят С. твърди, че е чул изфорсирване на автомобила и поднасяне. В показанията си също споменава, че е чул изсвистяване на гуми, но твърди че е имало десен завой и непосредствено след завоя се намирал спрял автомобил, който нарушителят е ударил със своето МПС.

Липсват доказателства за наличието на пряк умисъл да се използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари при осъществяване на действия от страна на водача, в резултат на което да се е достигнало до поднасяне на превозното средство.

Показанията на този свидетел не се припокриват с очертаното от АНО поведение демонстративно превъртане на гуми на задна задвижваща ос на автомобила, с което си действие създава опасност за движението и поставя в опасност живота и здравето на хората, като умишлено губи сцепление над МПС и продължава движението си сменяйки посоката на движение ", квалифицирано като нарушение по чл. 1046, т.2 от ЗДвП.

Този свидетел, никъде в своите показания не споменава, че автомобилът на нарушителя сменя посоката на движението си.

В случая единственото безспорно установено че, адм. нарушител е извършил нарушение, тъй като, движейки се макар и с „Не е с фрапираща скорост" (според свидетеля С.), същата очевидно е била несъобразена с пътните условия, характера на пътя, наличието на паркирани коли и т., в резултат на което е допуснал леко ПТП със спрялото, непосредствено след завоя МПС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като демонстративно превърта гуми на задна задвижваща ос на автомобила, с което си действие създава опасност за движението и поставя в опасност живота и здравето на хората, като умишлено губи сцепление над МПС и продължава движението си сменяйки посоката на движение.

Законът не съдържа легална определение на понятието "дрифт", същото не е дефинирано и в Речника на българските думи на БАН /онлайн достъпен на адрес https: //ibl. bas. bg/rbe/.

Посоченото понятие е навлязло в разговорния език като техника на шофиране, при 3 която водачът на МПС преднамерено го извежда извън контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, насочено към отклоняване на МПС от траекторията му на движение чрез поднасяне и други подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при нормално управление на автомобила.

Съществен елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява и субективната страна на деянието, която според конкретната формулировка на забраната, предполага извършването му изключително и само при пряк умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел изискването за наличието на специална цел в поведението на водача - пътят да бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие това не беше доказано по несъмнен начин. Установи се, че на инкриминираната дата жалбоподателят при управление на МПС непреднамерено е подал повече газ от необходимото, за да извърши потегляне и завой и да навлезе в пътната лента, като при извършване на тази маневра автомобилът е поднесъл, което поднасяне е довело до установен контакт с друго МПС .

Волята на законодателя в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира съзнателно използване на пътищата, отворени за обществено ползване с цел, различна от тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари. Такива други цели са нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на сравнително дълъг участък от пътя и с умишлени последователни действия, които не се налагат от характеристиките на пътното платно. В процесния случай е доказано еднократно непредпазливо действие на водача при извършване на маневра потегляне и завой, довело до кратка загуба на контрол върху автомобила, но не и до съзнателно използване на пътя за т. нар. "дрифт".

Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна обстановка, каквито действия не се доказват в достатъчна степен по безспорен начин.

Съдебната практика е константна, че субективната страна на деянието се извежда на база обективно осъщественото от дееца. От наличните доказателства не се установи, че поднасянето на автомобила и приплъзването му са били съзнателно търсен ефект при извършване на маневрата, още повече както беше посочено липсва повторяемост в действията на водача, от което да се направи несъмнен извод относно неговите цели. Ето защо съдът намира, че извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано и издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

За пълнота съдът следва да посочи, че несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал.

2 от НПК "доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила", приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила 4 и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.