Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15301 от 12.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8899/2025
Вид
Определение № 15301
Подписан
12.08.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Албена Александрова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15301 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508899 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийския районен съд с определение № 29827 от 14.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 33745/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав, който не е приел за разглеждане изпратеното му по подсъдност от Районен съд – Радомир заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Софийският районен съд не е споделил съображенията на изпращащия съд, изложени в определение от 30.04.2025г., постановено по ч.гр.д. № 466/2025г. по описа на Районен съд – Радомир, че длъжникът в заповедното производство има качеството потребител, а вместо това е приел, че процесните вземания произтичат от решение на общото събрание на етажните собственици, което няма характера на потребителска сделка. С оглед на това е заключил, че компетентен да разгледа заявлението е съдът по постоянния адрес на длъжника, който е в гр. Радомир.

Относно местната подсъдност на заявлението, съдът намира следното.

Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е с вх. № 2518 от 25.04.2025г. на Районен съд – Радомир, изхожда от заявителя етажна собственост с адрес: гр. Радомир, ул. „********, представлявана от управителя „Вход Мениджър“ ЕООД, срещу длъжника М.С.Д., и с него се претендират вземания за неплатени вноски за поддръжка на етажната собственост, за управление на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.10.2024г. до 31.03.2025г., съобразно решения на общото събрание на етажната собственост, приети на 08.03.2020г. и 24.11.2022г.

След като заявлението е подадено на 25.04.2025г. и съобразно пар. 24 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. / местната му подсъдност се определя от правилата, действали преди изменението на чл. 411 ГПК. Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 ГПК в приложимата редакция /посл. изм. ДВ бр. 100 от 2019 г./ заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок 1 извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Видно от изисканата по делото справка за постоянен и настоящ адрес от Национална база данни „Население“, постоянният адрес на длъжника М.С.Д. е в гр. Радомир, а настоящият му адрес е в гр. София.

При това положение спорът между съдилищата се концентрира върху въпроса, дали вземанията, предмет на заявлението, произтичат от потребителска сделка. Отговорът на този въпрос е отрицателен. С Решение от 27.10.2022г. на СЕС по дело С-485/21 е изяснено, че член 1, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че физическото лице, собственик на апартамент в сграда — етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с търговската или професионалната му дейност. Ако договорът за управление и поддръжка на общите части на сградата — етажна собственост, е сключен между управителя и общото събрание на етажната собственост или сдружението на собствениците в сградата, физическото лице, собственик на апартамент в тази сграда, би могло да се счита за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13, при условие че може да се квалифицира като „страна“ по този договор и не използва апартамента изключително за цели, свързани с търговската или професионалната му дейност.

Това тълкувание, обаче, касае хипотезите, в които процесните по делото вземания произтичат от договора, сключен между собственика и търговеца /респ. между общото събрание и търговеца/, като последният се явява техен кредитор /каквито са например вземанията по договор, сключен на основание чл. 2 ЗУЕС/. Настоящата хипотеза не е такава. Видно от съдържанието на заявлението и приложенията към него, процесните вземания за неплатени вноски за поддръжка и управление на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ произтичат от решение на общото събрание на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост и именно последните се явяват заявител по делото. След като правопораждащият факт на вземанията не е сделка между физическо лице и търговец, то не е възможно длъжникът по тях да има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. За този извод е без значение, дали етажната собственост се представлява от физическо лице – управител или от професионален домоуправител-търговец на основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, тъй като вземанията за неплатени вноски не произтичат от договора за възлагане на управление, нито се дължат в полза на търговеца-управител.

Предвид гореизложеното, компетентен да разгледа заявлението е районният съд по постоянния адрес на длъжника, пред който то е било депозирано, а именно Районен съд – Радомир.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Радомир за местно компетентен да разгледа заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 2518 от 25.04.2025г. на Районен съд – Радомир, подадено от етажната собственост с адрес: гр. Радомир, ул. „********, представлявана от управителя „Вход Мениджър“ ЕООД, срещу М.С.Д..

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Радомир за разглеждане на заявлението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Софийския районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3