Определение № 9942 от 07.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9942 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504035 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 20147635/29.11.2025г. по гр.д. № 41106/2011г. по описа на СРС, 30 състав, е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК на Ето Х. и В. Х. за изменение на определение № 20138776/07.04.2025г. в частта за разноските.

Срещу определението е подадена частна жалба от Ето Х. и В. Х., в която се твърди, че същото е незаконосъобразно. По същество конкретно за присъдени разноски се сочи, че жалбоподателите неправилно били осъдени да платят 1972.76лв. разноски, който размер бил недоказан, необоснован и се иска „решение“, с което да се отмени и оставят без уважение претенции и като погасено по абсолютна давност. Останалите развити оплаквания касаят коментиране на преюдициални дела и развили се процесуални отношения между страните, които нямат връзка с предмета на обжалване.

В срок е подаден отговор по чл.276 ГПК от Д.С. и С.С., в който жалбата се оспорва като неразбираема, а по същество и неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид материалите по делото, следното от фактическа страна: намира

Производството по гр.д. № 41106/11 по описа на СРС, 30 състав, е образувано след разделяне на производството по гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС, със страни С. и Д.С.и и ответници И. и В. Х.и за сумата от 4456лв. частично от общия размер от 44565лв. Към насрещния иск има представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно за представителство по гр.д. № 8219/2009г. на СГС за сумата от 8000лв., както и платежно за д.т. от 179лв. по сметка на СГС по насрещния иск.

След образуване на делото пред СРС с определение от 01.11.2011г. съдът е спрял производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 8219/2010г. на СГС.

1

С молба от 17.11.2011г. адв. М. /процесуален представител на С./ сочи, че в хода на гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС извършила увеличение на иска по чл.214 ГПК до 25050лв. съгласно указания на съда, поради което иска прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на СГС, като представя протокол от 10.02.2011г., в който е обективирано изявление на адв. М., че увеличава размера на насрещния иск за сумата от 25050лв., като съдът не се е произнесъл по искането за увеличаване по съображения, че разпореждането за разделяне не подлежи на обжалване, а и няма представени доказателства за платена д.т. по исканото увеличение.

Към молба до СГС по гр.д. № 8219/2009г. от 15.02.2011г. са представени доказателства за платена д.т. от 823.76лв.

С разпореждане от 25.11.2011г. съдът е дал указания да се уточни каква е претенцията им по отношение на всяко подобрение описано в исковата молба (като стойност). С молба от 08.12.2011г. се уточнява, че общият размер на исковете е 44656лв., предявени първоначално за 4456лв., а в хода бил увеличен размера на иска на 25050лв. като частично предявена претенция за подобрения и се иска прекратяване на делото и препращане по компетентност на СГС.

С разпореждане от 29.03.2012г. е оставено без уважение искането за прекратяване по съображения, че всяко подобрение е основание за един иск и доколкото всеки е под 25 000лв., то родово компетентен съд бил СРС.

В периода от 17.01.2013г. до 18.11.2018г. са правени справки за движение на делото. С молба от 31.10.2019г. С. са поискали възобновяване на производството и да се изпрати за присъединяване към гр.д.№ 8219.2009г., оставена без уважение с определение от 06.11.2018г.

С писмо от 07.05.2024г. е изпратен заверен препис от Решение № 10098/24.11.2022г. по в.гр.д. № 5460/2018г. по описа на САС, влязло в сила на 24.04.2024г., с което по същество се отхвърля иска на Х.и срещу Д.С. и Р.Б. за собственост на апартамент № 48, както и иска на Х.и срещу Д.С. и В. С.С. за собственост на апартамент № 48. Х.и са осъдени да платят разноски на С. и Б. в размер на 8400лв. пред СГС и 4824лв. пред САС, както и на С. разноски в размер на 9665лв. пред СГС и 4194лв. пред САС.

С определение от 20.08.2024г. е възобновено производството и е указано на С. да уточнят дали поддържат исковете.

Със становище от 24.09.2024г. С. сочат, че не поддържат исковете, доколкото насрещни искове (по които е образувано гр.д. № 41106/2011г. по описа на СРС, 30 състав) са евентуални на главните по чл.108 ЗС, които са отхвърлени. Искат прекратяване на делото и присъждане на разноските за делото в пълен размер, за което представят доказателства – договор за правна защита и съдействие от 04.01.2010г., Анекс от 10.02.2011г.; платежни нареждания за д.т.; списък по чл.80 ГПК. С оглед същите се установява, че договореното адв. възнаграждение за насрещните искове да е 955лв., платените д.т. са 1 017,76лв. или общо 1972.76лв.

С определение № 20138776/07.04.2025г. съдът е прекратил производството и е 2 присъдил разноските на С., осъждайки Х.и да платят сумата от 1972.76лв. С атакуваното определение № 20147635/29.11.2025г. по гр.д. № 41106/2011г. по описа на СРС, 30 състав, е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК на Е. Х. и В. Х. за изменение на определение № 20138776/07.04.2025г. в частта за разноските, по съображения, че на С. се дължат разноските, доколкото гр.д. № 41106/2011г. по описа на СРС, 30 състав е образувано във връзка с гр.д. № 8219/2010г. на СГС по иска на Х.и и последните следва да понесат тежестта за разноските.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С. и Д.С.и са насрещни ищци по разделен (предявен като насрещен) иск срещу Е. Х. и В. Х.. По производството, от което е бил разделен насрещният иск, предявен в условията на евентуалност (при отхвърляне на главния иск на Е. и В. Х.и). Исковете на Х.и са отхвърлени, поради което не е настъпило процесуалното условие за разглеждане на исковете на С., поради което по молба на последните е прекратено дело (не е посочено дали оттегля, отказват се или съдът е приел, че е хипотеза на чл.130 ГПК, което по същество е ирелевантно за разноските). С. претендират сторените разноски по разделеното производство, за което са представили доказателства за разноски в общ размер на 1972.76лв., по съображения, че причина за образуване на делото пред СРС е поведението на Х.и, защото ако не са били завели (неоснователния) иск, е нямало да се поемат разходи по производството по насрещния иск (разделен за самостоятелно разглеждане).

Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска – чл. 78, ал. 2 от ГПК. По приложението на цитираната норма е налице установена съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК /например определения № 500 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2326/13 г. на I т. о. и № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/12 г. на I гр. о. на ВКС/, която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Действията на ответника преди предявяването на иска се преценяват с оглед всяка една хипотеза, като заявяването на собственически претенции по отношение на спорния имот се приемат като даване на повод за предявяване на иск, по смисъла на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.

В настоящата хипотеза ответниците Х.и са станали причина за завеждане на делото, защото с предявяване на исковете срещу С. са дали повод на последните да сезират съда с оглед защита на техните субективни права по отношение на недвижимия имот, предмет на делото, съответно поради разделяне на производството разноските по (разделения) насрещен иск не са били предмет на развилото се производство по гр.д. № 8219/09 по описа на СГС, съответно в.гр.д. № 5460/2018г. на САС, съответно гр.д. № 3204/2023г. по описа на ВКС, и следва да бъдат репарирани. Така и С. са представили надлежни доказателства за сторени разноски, които следва да бъдат компенсирани с осъждане на Х.и да ги заплатят.

Голяма част от доводите в частната жалба не са по предмета на производството (по 3 чл.248 ГПК), а интерпретация на развилите се отношения по преюдициални между страните и трети лица производства, които нямат връзка с предмета на производството.

Съображенията за абсолютната давност са неоснователни с оглед чл.112, ал.3 вр. чл.115ж ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 35016265/30.12.2025г. от Е. И. Х. и В.

В. Х., срещу определение № 20147635/29.11.2025г. по гр.д. № 41106/2011г. по описа на СРС, 30 състав, е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК на Ето Х. и В. Х. за изменение на определение № 20138776/07.04.2025г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4