Решение № 243 от 28.09.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Добрич, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200710 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. А. А., ЕГН ********** от с. О., общ. Т., обл. Д., против Наказателно постановление № 9912/20.04.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 533,88 евро (3 000 лева).

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за нередовно предявяване на АУАН и невръчване на препис - нарушение на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН;

Нарушение на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН; Несъответствие в описанието на ППС нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея обстоятелства и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено.

1

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.03.2026 г. около 14:30 часа на път II-27, км 69 +850 на отбивна площадка с посока на движение гр. Д. - с. О., служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ – свидетелите Е. Г. Г. и В. С. И. спрели за проверка колесен трактор с две оси, марка ..., модел .... с peг. ..., с прикачен към него култиватор, управляван от А. А.

В хода на извършената проверка при направеното измерване с техническо средство ролетка № 1305/18/5 м. било констатирано, че са превишени максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като измерената широчина на култиватора е била 3.58 м. при допустима максимална широчина на ППС 2.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б.

„а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.03 м.

Като съобразил, че съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата, св. Г. образувал против водача административно-наказателно производство, като в негово присъствие и на св. И. съставил АУАН на водача за нарушение по чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Въз основа на така издадения акт, Началникът на Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр.

София издал оспореното пред въззивния съд Наказателно постановление № 9912/20.04.2026 г., с което жалбоподателят е бил наказан с административното наказание „глоба" в размер на 1 533,88 евро (3 000 лева) на основание чл. 177, 2 ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за вмененото с АУАН нарушение.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Г. и И., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От друга страна, същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния ред към административнонаказателното производство.

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „А” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за 1. широчина на: а) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m.

В случая е било установено, че измерената широчина на култиватора е била 3.58 м. при допустима максимална широчина на ППС 2.55 м.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, за техническото средство – ролетка № 1301/18 (5м.) са издадени Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие.

Ето защо съдът намира, че процесното техническо средство е годно техническо средство, като са спазени всички изисквания при използването му.

Видно от Заповед РД-11-83/20.01.2026 г. са определени длъжностните лицата, които имат право да извършват контролни проверки по Републиканската пътна мрежа, както и да съставят АУАН на физически или юридически лица, нарушили или наредили да се извърши движение на ППС в нарушение на Закона за пътищата (ЗП). ЗДвП и разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Измерването е извършено на път II 27, км 69 +850 на отбивна площадка с посока на движение гр. Д. - с. О., като от приложената справка от ОПУ 3

Добрич, посоченият километър е разположен на територията на община Д. в област Д. и сe управлява и поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съгласно Заповед № РД-11-417/07.04.2026 г. на Председателя на УС на АПИ, на Я. М. И. - Началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа", в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към АПИ, е дадено правомощие да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по съставени АУАН при условията на и по реда на ЗП и ЗДвП, т. е. административно-наказващият орган притежава надлежна материална компетентност.

Физическите лица конкретно са посочени като една от групите административнонаказателно отговорни субекти, в 139, ал. 1, т. 2 предл. 1 от ЗДвП и административнонаказващият орган правилно е определил, че субектът на нарушението е водачът на ППС. Жалбоподателя –водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС по размери не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, да бъдат взети нужните мерки, поради което настоящия състав счита, че жалбоподателя е извършил нарушението описано в АУАН виновно, в противоречие на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата.

Видно от Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС водачът на извънгабаритно или тежко ППС, когото не е собственик на ППС или лицензиран превозвач осъществяваш превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . С оглед на това, в процесния случай правилно е ангажирана административнонаказателната отговорността на водача на ППС.

Настоящият състав счита, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като е управлявал ППС с размери, надвишаващи нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На следващо място, съдът не споделя възраженията и твърденията за липса на пълно описание на нарушението и правната квалификация. В тази връзка е видно, че в АУАН и в наказателното постановление са посочени дата, час и място на извършване на нарушението и се съдържа описание на извършеното административно нарушение.

Също така, видно от приложената Разписка (л. 16) към процесния АУАН, същият е бил връчен на жалбоподателя лично на 17.03.2026 г.,което е било 4 удостоверено с подписа му положен в края на документа, поради което съсът не приема изложените в жалбата възражения, че А. А. не е прочел, не е разбрал и не му е бил връчен документа. Тези твърдения останали недоказани в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за част от защитната теза на водача-жалбоподтел.

В атакуваното НП, конкретно е посочено от административнонаказващия орган, че е нарушената разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 11 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата.

Налице е ясно и точно описание, а именно, че са превишени допустимите параметри по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата, както актосъставителят е посочил, в хода на проверката, при извършеното измерване е констатирано, че са превишени максимално допустимите норми, като измерената широчина на култиватора е 3.58 м при допустима максимална широчина на ППС 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1,б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.03 м. От тук следва извода, че достатъчно пълно, точно и ясно е описано нарушението и конкретните разпоредби, които са нарушени.

Досежно извършената правна квалификация на деянието актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили изискванията на ЗАНН относно задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление. В хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства, които потвърждават извършването на нарушението от привлечения към отговорност субект и обстоятелствата, при които е било извършено това нарушение.

Представените съдебно заседание писмени доказателства доказват, че техническото средство, с което е извършена проверката е годно и технически изправно за работа. Събрани са в настоящото производство и доказателства, от които е видно, че длъжностното лице, съставило АУАН, притежава необходимите знания и компетентност да борави с уредите.