Решение № 22 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20251100902153 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „МИКО ГРУП“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои изискуеми публични задължение за данъци, както и има други задължения, като сочи, че затрудненията му били трайни, а имуществото – недостатъчно. Моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност с начална дата 30.09.2022 г.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е налице ли са изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.

1

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза по баланс към 31.12.2023 г. са налице непогасени изискуеми задължения на молителя в размер на 375 000 лева. По последен представен на вещото лице баланс към 31.12.2024 г., осчетоводеният размер на задълженията е същият.

Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.

Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата икономическа експертиза.

Установява се, че дружеството не притежава дълготрайни материални активи, движими вещи и МПС, не разполага с парични средства по банкови сметки и на каса.

Според заключението през 2024 г. дружеството е преустановило дейността в началото на 2024 г. При съпоставка на предоставяни счетоводни данни от счетоводителя на дружеството до прехвърляне на дяловете и смяна на управителя през м. юли 2023 г. вещото лице сочи, че най-вероятно дружеството след тази дата не е реализирало дейност и не е погасявало изискуемите още към този момент задължения от 375 000,00 лева.

Според заключението коефициентът за обща ликвидност за изследвания период е следният: към 31.12.2023 г. – 1; към 31.12.2024 г. –– 0.

Според вещото лице здравословната стойност на този коефициент е 1, но в областта на международния транспорт, каквато е дейността на дружеството по вписан предмет на дейност, той следва да е значително над 1.

Коефициентът за обща ликвидност към края на 2024 г. е под общата референтна стойност.

Според заключението към края на двата отчетни периода 2023 г. и 2024 г. дружеството е свръхзадължено и изцяло неавтономно.

При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не реализира приходи от търговската си дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да я осъществява. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към 31.12.2023 г. молителят е имал непогасени задължения. Не се установява 2 датата, на която е станало изискуемо първото непогасено задължение, нито на последното плащане, но със сигурност това е преди датата на вписване промяната в управлението на дружеството – 13.07.2023 г. Съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде свързана с обобщаването на финансовото състояние в края на 2023 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.

В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от справката за открити банкови сметки. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МИКО ГРУП“ ЕООД, ЕИК:

204657771.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2023 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „МИКО ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 204657771.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „МИКО ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 204657771.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „МИКО ГРУП“ ЕООД, ЕИК:

204657771.

СПИРА производството по т.д. № 2153/2025 г. по описа на СГС, ТО, 26 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632, ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника „МИКО ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 204657771 в едномесечен срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.

3

ОСЪЖДА „МИКО ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 204657771 да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4