Определение № 4629 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4629 гр. Варна, 24.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110108799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по постъпила молба с вх. № 2228/12.01.2026г. подадена от ответника Г. Е. Р., чрез адв. Е. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят счита, че доколкото не е станал повод за завеждане на делото и е признал иска, то разноските, сторените от насрещната страна, не следва да бъдат възлагани в негова тежест.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Видно от изявлението на ответника по делото, същият е признал иска, като спорно тук се явява обстоятелството дали в негова тежест следва да се възлагат разноските.

Съдът, като разгледа изложеното в молбата с пр. осн. чл. 248 ГПК намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника за освобождаването му от задължението за плащане на направени по делото разноски от ищците. Разп. на чл. 78, ал.2 от ГПК намира приложение единствено при кумулативното наличие на предпоставките – ответникът да не 1 е дал повод за завеждане на иска, и да признава иска. В случая, не е налице една от предпоставките - в продължение на години, въпреки изменението на обстоятелства, касаещи както нарасналата възраст на децата, така и изменената икономическа обстановка в страната, ответникът плаща присъденият по- рано размер на издръжка, без да отчита посочените изменени обстоятелства. В този смисъл ответникът е проявил бездействие по отношение на безусловното си задължение за изплащане на издръжка в размер, съответстващ на нуждите на децата, което е довело до причината за иницииране на настоящия съдебен процес.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, воден от което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2228/12.01.2026г. подадена от ответника Г. Е. Р., чрез адв. Е. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение№ 4532/14.12.2025 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр.

2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2