Решение № 189 от 27.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Сливен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230100213 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В исковата си молба ищцовото дружество, предявявайки искови претенции срещу ответника и като въвежда подробни твърдения за дължимостта на вземанията си сочи, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка, с което се предявяват исковете.

Твърди се, че на 15.07.2019 година длъжникът К. П. К. е сключил Договор за потребителски кредит № 338310 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски в размер на 476 лева в срок до 29.08.2019 година, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63 %. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 1

21.07.2022 година „Сити кеш“ като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяването на кредита. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 4156 по описа на РС - Сливен за 2024 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума в общ размер от 763,27 лева, формирана както следва:

Главница в размер на 300 лева;

Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15,02 лева за периода от 15.07.2019 година до 29.08.2019 година;

Законна лихва за забава върху главницата в размер на 68,12 лева за периода от 29.08.2019 година до 27.06.2024 година;

Неплатени дължими такси в размер на 198,36 лева, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД;

Неустойка в размер на 160,98 лева, дължима съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е депозиран отговор, в който се излагат аргументирани възражения и се изразява становище по допустимостта и основателността на иска.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но е представено писмено становище, съгласно което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от назначеният му особен представител, който моли за постановяване на решение, съобразно наведените възражения и събраният по делото доказателствен материал.

2

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2019 година длъжникът К. П. К. е сключил Договор за потребителски кредит № 338310 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне на 476 лева в срок до 29.08.2019 година, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

В чл. 3, т. 3.5 и т. 3.7. от „Параметри на заема“ по Договор № 507286/19.03.2021 година е посочено, че годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,63 %, фиксираният годишен лихвен процент е 40,05% и такса за експресно разглеждане 160.98 лева.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година „Сити кеш“ като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Ищцовото дружество “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в качеството му на кредитор е подало на 13.08.2024 година пред РС - Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника К. П.

К. за дължими суми по Договор за потребителски кредит № 338310 със „Сити кеш“ ООД и Договор за цесия от 21.07.2022 година.

Въз основа на заявлението по ЧГД № 4156 по описа на РС - Сливен за 2024 година е издадена заповед № 2411/13.08.2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за главница в размер на 300 лева;

Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15,02 лева за периода от 15.07.2019 година до 29.08.2019 година; законна лихва за забава върху главницата в размер на 68,12 лева за периода от 29.08.2019 година до 27.06.2024 година; неплатени такси в размер на 198,36 лева, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; неустойка в размер на 160,98 лева, дължима съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземанията и сумата 125,00 лева, представляваща разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

3

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.

Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 14.01.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.

124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни само до размер на сумата 300 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 338310 от 15.07.2019 година и Договор за цесия от 21.07.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2024 година до окончателното й изплащане, за която по ЧГД № 4156 по описа на РС - Сливен за 2024 година е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 2411/13.08.2024 година до който следва да се уважат.

В останалата част, касаеща искови претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15,02 лева за периода от 15.07.2019 година до 29.08.2019 година; законна лихва за забава върху главницата в размер на 68,12 лева за периода от 29.08.2019 година до 27.06.2024 година; неплатени такси в размер на 198,36 лева, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; неустойка в размер на 160,98 лева, дължима съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземанията, за които по ЧГД № 4156 по описа на РС - Сливен за 2024 година е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 2411/13.08.2024 година са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят предвид следните съображения:

Ответникът е въвел възражения по отношение валидността на обвързващото страните правоотношение, който са основателни.

4

В конкретния случай ищецът следва да докаже наличието на материално правните предпоставки, с оглед уважаване на заявената искова претенция, а именно: Договор за потребителски кредит № 338310, по който е предоставена на ответника сума пари и нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора ответникът е поел задължение за заплащане на неустойка в размер посочен в погасителния план и падежа на същата, съответствие на размера на начислената лихва с императивните правила, което не е сторил.

В чл. 3, т. 3.5 и т. 3.7. от „Параметри на заема“ по Договор за потребителски кредит № 338310 е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е 48,63 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 40,05%. , които стойности, посочени сумарно, без предоставяне на допълнителната и изискуема по закон информация, относно начина на формиране на тези стойности, противоречат на чл. 11, ал. (1), т. 9, т. 9а и т.10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Освен това извън размера на годишният процент на разходите, заемателят е посочил допълнително задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане , с която клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вследствие на което сумарно определеният ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Недействителността на договора за паричен заем е свързана с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и 5 управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,63 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по- голям размер.

Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед на настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено "АПС Бета България“ ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица.

Съобщаването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Длъжникът може успешно да възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването /в този смисъл Определение № 978/18.07.2011 година на ВКС/.

Съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 от ГПК /доколкото такова произнасяне ще има/ заповедта за изпълнение не подлежат на обезсилване, тъй при издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, защото изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на част от вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК за съответната част, а щом не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за 6 образуването му.