Решение № 568 от 26.04.2022, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............/ ,гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: М. Иванова-Даскалова при секретаря

Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №199/2021г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следв. от АПК във вр. с чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

Делото е образувано под този номер след като с Решение №699/20.01.2021г. по адм. дело №114/2020г. на Върховния административен съд е отменено Решение №2184/14.11.2019г. по адм. дело №507/2019г. по описа на Административен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане. В постъпилата в Адм. съд-Варна с вх.№3332 на 22.02.2019г. първоначална искова молба от К.Т.С. и В.П.П. *** се претендира присъждане на :

1/обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. за двамата в общ размер 9208лв., от които всеки ищец претендира по 4604лв., в който размер твърдят, че е разликата между сумата, която са заплатили общо за 27 месеца за свободен наем от по 400лв. месечно и общия размер на сумата, платена за общински наем за 27 месеца, който са заплащали за общинското жилище в което са били от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.;

2/ обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. в общ размер 4000лв., от които всеки ищец претендира по 2000лв., които се изразявали в притеснения, нерви и неудобства, свързани с преместването им в ново жилище.

Вредите, които искат да им бъдат обезщетени твърдят, че са им причинени от издадената Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост“ при Община Варна за изземване на общинския имот в гр.Варна, ул.“Д.“ №32-В, от предварително й изпълнение и принудителното им извеждането от жилището в сградата на този адрес, която заповед е отменената като незаконосъобразна с окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на Върховния административен съд. Освен това в исковата молба се твърди, че вредите са и от незаконосъобразно бездействие на кмета по заявлението им с рег.№РД19003157ВН/18.02.2019г. за настаняване в друго общинско жилище.

В исковата молба се претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Исковата молба е разгледана в образуваното адм. дело №507/2019г. по описа на Адм. съд-Варна, което е приключило с Решение №2184/14.11.2019г., с което исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Това първоинстанционно решение е отменено с Решение №699/20.01.2021г. по адм. дело №114/2020г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания за прецизиране на исковите претенции и във връзка с доказателствената тежест.

С акта за насрочване на откритото съдебно заседание по настоящото новообразувано адм. дело №199/2021г. по описа на Адм. съд-Варна на ищците чрез общият им процесуален представител е указано, че следва в 7-дневен срок от получаване на призовката да депозират по делото уточняваща молба с 2 бр. преписи, в която да конкретизират:

1/от претендираната от всеки от двамата ищци сума от по 4604лв. за имуществени вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. :

- каква е сумата, която искат като обезщетение за вреди, които твърдят, че са им причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост“ при Община Варна с окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на ВАС и изпълнението й;

- каква е сумата, която искат като обезщетение по чл.301 изр.2 от АПК - във връзка с това, че след отмяната на Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост“ с окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на ВАС не е възстановено нарушеното с нея тяхно право, нито са били удовлетворени по друг законен начин, вкл. след заявлението с рег.№РД19003157ВН/18.02.2019г. до Кмета на Община Варна с искане за настаняването им в общинско жилище;

- да прецизират периодите, в които твърдят, че са настъпили тези имуществени вреди и се претендира съответното обезщетение;

2/от претендираната от всеки от двамата ищци сума от по 2000лв. за неимуществени вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г., които се изразявали в притеснения, нерви и неудобства свързани с преместването в ново жилище:

- каква е сумата, която искат като обезщетение за вредите, които твърдят, че са им причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост“ при Община Варна с окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на ВАС и нейното изпълнение;

- каква е сумата, която искат като обезщетение по чл.301 изр.2 от АПК - във връзка с това, че след отмяната на Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на район „Младост“ с окончателно Решение №10753/04.09.2018г. на ВАС не е възстановено нарушеното с нея тяхно право, нито са били удовлетворени по друг законен начин, вкл. след заявлението с рег.№РД19003157ВН/18.02.2019г. до Кмета на Община Варна с искане за настаняването им в общинско жилище.

По адм. дело №199/2021г. са постъпили няколко молби с уточнения на исковете от адвоката на ищците, с твърдения и искания с неточности и разминавания, поради което в проведеното на 13.04.2021г. открито съдебно заседание след даване ход на делото и докладване на уточнителните молби, с изявления и уточнения от представителя на ищците се установи, че предявените претенции в настоящото производство са за:

1/ присъждане на обезщетения за имуществени вреди в общ размер 7843,92лв. за периода от м. октомври 2016г. до 04.09.2018г. /до датата на отмяна на Заповед №230/30.08.2016г./, от които К.Т.С. претендира сумата от 3921,96лв. и В.П.П. претендира сумата от 3921,96лв., които суми представлявали разликата между размера на платения от тях свободен наем и размерът на регулирания наем на Община Варна за този период от 23 месеца;

2/ присъждане на обезщетения за имуществени вреди в общ размер 1364,16лв. за периода след отмяната на Заповед №230/30.08.2016г. - от 05.09.2018г. до 31.12.2018г., от които К.Т.С. претендира сумата от 682,08лв. и В.П.П. претендира сумата от 682,08лв., които суми представлявали разликата между размера на платения от тях свободен наем и размерът на регулирания наем на Община Варна за този период от 4 месеца;

3/присъждане на обезщетения за неимуществените вреди за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. в общ размер на 2000лв., от които К.Т.С. претендира 1000лв. и В.П.П. претендира 1000лв., които вреди се изразявали в притеснения, нерви, стрес и неудобства във връзка със Заповед №230/30.08.2016г., които търпели преди и след отмяната й.

Процесуалният представител на ищците поддържа в съдебно заседание, че тези обезщетения са за вредите от изпълнението на незаконосъобразно издадената Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на Район „Младост“, които вреди ищците търпели когато били изведени от общинското жилище на 05.09.2016г. и които продължавали да търпят и след отмяната на заповедта през 2018г., защото живеели на свободен наем и продължавали да търпят вреди от разликата в наема, докато кмета не изпълни препоръката на ВАС да ги настани в друго общинско жилище, във връзка с което ищците подали заявление, по което кмета бездействал и още не било уважено и те не били настанени в общинско жилище.

Във връзка с указанията вкл. в решението на ВАС за връщане на делото във връзка с чл.301 от АПК, представителят на ищците заяви в първото и поддържаше и в последното открито заседание по настоящото дело, че ищците не търсят обезщетение по чл.301 от АПК, тъй като заплащането на такова щяло приключи казуса. Изтъква, че в чл.301 от АПК е предвидено, че като няма друга възможност, като е приключило всичко, ищците имат право на обезщетение. Тъй като ищците считали, че Община Варна има свободни жилища, а не настанява правоимащите, каквито били те, искали именно това - да бъдат настанени в общинско жилище на общински наем, а не да им се приключи случая като им се плати обезщетение по чл.301 от АПК.

В съдебно заседание представителя на ищците не оспорва отразеното в писмо рег. № СД21000559ВН/29.03.2021г. на Директора на Дирекция „Социални дейности“ при Община Варна, че К.С. и В.П. никога не са подавали заявление за предоставяне на жилище от фонд „Резервен“. Заявява, че те не са подавали заявление за настаняване от Фонд „Резервен“ и няма да подадат, тъй като тези жилища били предназначени за граждани, които не са картотекирани, не са настанени в общински жилища и настаняването там било срочно – за 2 години. К.С. не била в тази група, а имала определена категория, настанителна заповед и договор за наем с общината – безсрочни. Поради това тя отказала такова настаняване и нямало да подаде такава молба за жилище от фонд „Резервен“ и така да се откаже от своя постоянен договор.

В хода по същество представителя на ищците заявява, че експертизата, която е изслушана по делото е излишно усложняване на казуса, тъй като и ВАС подчертал, че договорът за наем е неформален реален договор. Поради това писмения договор, който приложили и разписките можело да липсват и да не се съставят, а само със свидетелски показания да се докаже наличието на наемното отношение. Поддържа, че такова наемно отношение съществува и ищците обитават апартамента в бл.15 в кв.„Трошево“ където са под наем и са регистрирани. Разминаването в подписите на разписките също счита за несъществено. Счита за доказано, че наемното отношение реално съществува и ищците плащат свободен наем от датата, която са посочили и съответно търпят имуществени и неимуществени вреди. Заповед

№230/2016 г. на Кмета на Община Варна била отменена с Решение на ВАС, в което било прието, че ищците имат постоянна заповед за настаняване №53/20.04.1990г. и на основание на нея и договор за наем обитавали блока, в който са били, които отношения били безсрочни и не били прекратени по никое от основанията в закона и продължавали да действат. Кметът на Район „Младост“ неправилно извел от това жилище ищците, а трябвало да ги настани в друго общинско жилище и това задължение не било неизпълнено и щяло да стои, докато не ги настани в общинско жилище. С исковата молба се претендирали суми за обезщетение, които не били големи, спрямо обезщетенията в Европа, поради което моли да бъдат уважени претенциите както са посочени. В писмени бележки се моли да бъдат уважени исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразната Заповед №230/2016г. на Кмета на Община Варна, отменена с Решение на ВАС, във връзка с покана за доброволно изпълнение, на която ищците са напуснали общинското жилище на 05.09.2016г. и са наели жилище на свободен наем. Претендира присъждане на ищците на разноските по делото.

Ответникът по исковете Община Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва исковите претенции. Заявява, че ищците сами са напуснали общинското жилище на 05.09.2016г., тъй като с Определение №13416/08.12.2016г. на ВАС е спряно изпълнението на Заповед №230/30.08.2016г. на Кмета на Район „Младост" и предварително изпълнение на същата не е предприемано до отмяната й. Изтъква, че обитателите на общинската сграда каквито са били и ищците се наложило да я напуснат и поради това, че с констативен протокол от 15.02.2016г. на Комисия назначена със Заповед №2218/27.05.2015г. на Кмета на Община Варна е установено, че е негодна за обитаване, вредна в санитарно-хигиенно отношение, застрашена от самосрутване, неподлежаща на конструктивно укрепване, създаваща условия за възникване на пожар. Въз основа на това освидетелстване на сградата като опасна за живота и здравето на обитателите й, оставането в нея създавало опасност за живота и здравето им, а премахването й било наредено със Заповед №2471 от 12.07.2016г. на Кмета на Община Варна. Сочи се, че в приложеното по делото заявление с рег.№РД19003157ВН от 18.02.2019г. е посочено, че „имотът е освободен доброволно от наемателите на 05.09.2016г.“. К.Т.С. /Павлова/ и В.П.П. сами напуснали сградата и наели жилище на свободен наем, поради което неоснователно претендирали настъпили имуществени вреди в размер на разликата между общинския и свободния наем като пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразната заповед №230/30.08.2016г. В тази връзка били мотивите в Решение №10753/04.09.2018г. по адм. дело 4394/2017г. на ВАС, че първоинстанционния съд следва да се обсъди признанието на ищците, че им е предлагано друго жилище за настаняване, което има значение за евентуално съпричиняване на вредата (чл.5 от ЗОДОВ). С приетото по делото писмо с peг.№ОСИСД15005733ВН-015-002МЛ/30.11.2016г. на Кмета на Район Младост се доказало, че на К.С. и В.П. е предложено настаняване в СУПЦ „Д-р Анастасия Железкова" град Варна, което те отказали.