Решение № 118 от 27.04.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Кърджали, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20215140101091 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че е страна по договор за паричен заем №***** от 01.09.2017г., сключен с ответника, като трябвало да върне получената сума в размер на 300 лева в срок от 21 седмици, като общият размер на сумата за връщане възлизала на 461.52лв..

Сочи, че уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем №***** била нищожна и сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗКП, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Намира клаузата в чл.8 от договора за нищожна и противоречаща на добрите нрави и неправномерна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, излагайки подробни съображения. Моли съда да приеме за нищожна клаузата, предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем №***** сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 148.68 лв., сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗКП, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято недействителност да бъде прогласена. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „С.К.“ ООД гр.С. депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен, излагайки подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Страните не спорят, че на 01.09.2017г. между ищеца и „С.К.” ООД е бил сключен Договор за паричен заем № ***** към искане № 0206354. Видно от представеното по делото копие на договора ответникът е дал в заем сумата от 1

300.00лева. Между ищеца и дружеството било уговорено, че същата ще бъде върната на 21 седмични погасителни вноски всяка от по 14.90 лева. Посочено е, че общата сума за изплащане ще бъде 312.84 лева – чл. 3, ал. 13. Записано е също така, че уговореният фиксиран ГЛП е в размер на 40.08% , като ищцата ползва съгласно чл.3, ал.3 промоционален такъв в размер на 20.04%. Ищцата не спори, че е получила посочената в договора сума в размер на 300.00лева. В чл. 6 на договора е посочено, че ищцата ще предостави обезпечение по един от посочените начини : банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора за заем.

Ответникът е предоставил посочените ОУ по договора за заем. Видно от завереното от страна на дружеството копие на ОУ, ищцата е получила същите, като съставените ОУ в писмен вид, четливи, на шрифт , който позволява ясното им възприемане. В чл. 9, ал.

2 от ОУ изрично е посочено, че „Страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на наймалко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход или предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.” В чл. 8 на договора е посочено, че ако заемателят не представи исканото от дружеството обезпечение тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ , заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 148.68 лева , с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към настоящия договор за заем. По отношение на неизпълнението на задължението в чл. 7, ал. 4 на Договора е записано, че всички начислени задължения по настоящия договор стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични погасителни вноски , без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично, както и че заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимата сума по настоящата алинея.

2

В заключението си вещото лице е посочило, че ГПР е изчислен съобразно формулата , определена по силата на Приложение № 1 от ЗПК , който в случая е в размер на 22.258%.

При така изложената фактология, може да се заключи следното:

Предвидената в чл. 8 от Договора неустойка следва да се счита за нищожна по следните съображения: неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Уговорената с настоящия договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо място не е ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма посочен метод за това. На следващо място същата е обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по чл. 6 на Договора във вр. чл. 9, ал. 2 , т. 1 и т. 4 на ОУ. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното изпълнение дори и в по – дълъг срок, както се претендира. На първо място се иска обезпечение чрез банкова гаранция, което е невъзможно за изпълнение условие при вида и размера на заема предоставен на ищцата. Ако същата е в състояние да уговори обезпечение от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би поискала кредитиране от банката, а от това търговско дружество. Условията, поставени пред поръчителите физически лица са също непосилни за заемателя, като поставените такива са не само изключително тежки за изпълнение, а са кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за заплащане на неустойката.

Самият кредитор , според настоящия състав, ясно е показал , че неустойката е уговорена при неравноправни условия, като още в погасителния план е заложил и погасителните суми , които следва да се дължат както по заема, така и за неустойката по чл. 8 от Договора. В случая неустойката не е уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника. Сходни са съображенията на съда и по отношение на неустойката по чл. 7, ал. 4 от Договора.

На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени 3 изискванията на конкретни разпоредби от закона, то процесната клауза е недействителна и като такава не поражда правно действие. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато клауза от договора за потребителски кредит е обявена за недействителна, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

Водим от така изложеното , съдът намира иска за основателен и доказан, с оглед на което следва на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД да се прогласи за нищожна клаузата по чл. 8 от Договора , поради това , че противоречи на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

При този изход на делото , следва дължимата по делото държавна такса от 50.00 лева да се възложи в тежест на ответника, предвид това , че ищцата е освободена от заплащане на такава с определение №351/17.08.2021г. по делото.

Следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. М.М. разноски за оказаното процесуално представителство по делото в размер на сумата от 300.00 лева, което възнаграждение е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата, предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем № ***** от 01.09.2017г., сключен между П.А.Й. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, бул.“Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** и „С.К.“ООД с ЕИК ***** гр.С., ул.“С.“ № **, ет. *, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 148.68 лева, поради това , че противоречи на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „С.К.“ООД с ЕИК ***** гр.С., ул.“С.“ № **, ет. * на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. с ЕГН ********** с адрес на кантората: гр.П., бул.П.Ш. № **, ет. *, ап. *, тел.:***** сумата от 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „С.К.“ООД с ЕИК ***** гр.С., ул.“С.“ № **, ет. * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС сумата от 50.00 лева за държавна такса.

4

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5