Определение № 408 от 30.06.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Габрово, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500212 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „КРЕДИН ИНС“ АД срещу разпореждане № 913 от 02.05.2023 г. на РС- Габрово по ч.гр.д. № 648/2023 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на заповедния съд за отхвърляне на подаденото заявление по чл. 410 ГПК, с което от жалбоподателя е претендирано издаване на заповед за изпълнение на парично вземане срещу Я. Д. А., ЕГН **********, за следните суми: 250.00 лв. - главница; 48,00 лв. – договорна лихва за периода 22.06.2022 г. – 22.10.2022 г.; 19,06 лв. - законна лихва за забава от 23.06.2022 г. до 28.04.2023 г. и лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 25,00 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. Паричното вземане е за погасяване на потребителски кредит, на основание сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № ДЗ010260/22.02.2022 г.

Твърди се, че неправилно са тълкувани разпоредбите на закона и прилагане на съдебната практика. Заповедното производство по реда на ГПК е строго формално производство, с което се цели бързина и процесуална икономия при издаването в полза на кредитора на изпълнително основание по едно безспорно вземане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Налице е препращане към съдържанието на исковата молба и нейните задължителни реквизити, посочени в чл. 127, ал. 2 от ГПК. Един от тези реквизити е, че заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането - чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. В заявлението жалбоподателят е индивидуализирал вземанията си не само по размер и период, но и ясно и точно са описани обстоятелствата, от които то произтича.

В случай, че длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, проверката за 1 съществуването на вземането се извършва в исковия процес. Достатъчно е заявителят да твърди, че вземането съществува. Неправилно е прието, че заявителят следва да доказва обстоятелства, свързани с вземането му в производството по реда на чл. 410 от ГПК. В случая подробно са изброени процесните фактури, по които е възникнало вземането.

Достатъчно е посочване на дължимите суми за периода, имота и клиентския номер, по който се претендират, за да стане ясно на ответната страна следва ли да възрази или не срещу претенцията.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане по по ч.гр.д. № 648/2023 г. по описа на Районен съд- Габрово, като незаконосъобразно и да се постанови издаването на заповед за изпълнение, с която длъжникът Я. Д. А., да бъде осъдена да заплати на „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК***, претендираните със заявлението суми, с произтичащите от това правни последици.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата твърдения и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл.413, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е разпореждане № 913 от 02.05.2023г. по ч.гр.д.№ 648/2023 г. на РС - Габрово, с което е отхвърлено заявлението на „Кредит Инс“АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Я. Д. А. за посочените в заявлението суми.

Заповедният съд е приел , че приложеният към заявлението на хартиен носител Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010260/22.02.2022 г., за който се твърди, че е сключен онлайн между „Кредит инс“ АД и Я. Д. А., не установява сключването на такъв.

В случай, че договорът за кредит е бил сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. Към заявлението не са приложени доказателства за комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления. Поради тази причина е напълно неизяснено какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора.

Въззивният съд намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че представеният на хартиен носител договор към заявлението, следва да се цени като възпроизведен електронен документ върху хартиен носител съгласно чл. 184, ал.1, пр.1 от ГПК. Съгласно изложеното в т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, заявителят „Кредит Инс“АД обосновава дължимостта на претендираните суми на основание възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен онлайн договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010260/22.02.2022 г. във форма на електронен документ. Към заявленето е представен на хартиен носител договора за потребителски кредит, на който се позовава молителят „Кредит Инс“АД. В случая по отношение на него не е спазено изискването на чл.184, ал. 1, пр.1 от ГПК, която разпоредба предвижда възможността електронен документ да бъде представен пред съда възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.

Представеният към заявлението по чл. 410 от ГПК на хартиен носител Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010260/22.02.2022 г., не е заверен от страната, която го представя. Предвид на това не може да бъде ценен като надлежно представен възпроизведен 2 на хартиен носител като препис електронен документ, от който да произтича твърдяното вземането на заявителя по договор за потребителски кредит. Несъответствието с изискването на чл. 184, ал.1, пр.1 от ГПК да бъде заверен преписа от страната, не съставлява нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Доколкото с измененията в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвидено, че заповедният съд може да остави без движение заявлението за отстраняване на нередовности в тридневен срок от съобщението, то се касае се само за нередовности, които са свързани с изискванията на чл. 410 ГПК - пропуски по чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други нередовности, каквато е настоящата хипотеза, заповедният съд не следва да дава указания, а да отхвърли заявлението, като на заявителя се предостави възможност да предяви осъдителен иск за вземането си - чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. В исковото производство ще бъде дадена възможност на ищеца да представи надлежни доказателства относно твърденията за сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ .

С оглед на това, в случая като краен резултат постановеното по ч.гр.д.№ 506/2022 г. по описа на РС-Габрово разпореждане от заповедния съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 913 от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 648/2023г. на Районен съд - Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3