Решение № 1063 от 11.08.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000503122 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 4931/22.08.2024г, постановено по гр.д.№ 4191/2023г. по описа на СГС, са отхвърлени предявените от А. А. Н., ЕГН **********, срещу М. Г. О., ЕГН ********** и И. В. Х., ЕГН **********, искове както следва: главен иск с правно основание чл.42, б. „б” ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на Н. Г. З. от 06.12.2011 г., обявено с Протокол от 17.05.2017 г., на нотариус Л. А., с рег. № * на НК; евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Н. З., накърнена с универсално саморъчно завещание на Н. Г. З. от 06.12.2011 г., обявено с Протокол от 17.05.2017 г., на нотариус Л. А., с рег. № * на НК;

Признато е за установено по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу М.

Г. О., ЕГН: ********** и И. В. Х., ЕГН **********, че А. А. Н., ЕГН **********, е собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/4 идеална част от следния недвижим: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр. ***, ул. „***” *, ет. *, с площ от 98,00 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, заедно с прилежащи части: МАЗЕ № 1 с площ от 17,00 кв.м., ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 с площ от 20,00 кв.м. и 14,28% идеални части от общите части на сградата и от идеалните части от парцела, върху който е построена, с площ от 466 кв.м, представляващ парцел IX от кв. 112 по плана на гр. София и са осъдени на основание чл.108 ЗС М. Г. О. и И. В. Х., да предадат на А. А. Н. собствената й 1/4 идеална част от описания 1 имот, като е отхвърлен иска в частта му по отношение на останалите 3/4 идеални части от имота. Присъдени са съдебни разноски на страните с оглед изхода на спора.

Решението е обжалвано от М. Г. О. и И. В. Х., чрез адв.З.М. от САК, в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.108 ЗС за предаване ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 7 в гр. ***, ул. „***“, № 32, т.4, ведно с прилежащото му таванско помещение № 4 и 14.28% ид.ч. от общите части на сградата и от идеалните части на парцела, в частта, с която са осъдени да заплатят на ищцата разноски по делото в размер на 759.12лв, с доводи, че е порочно, недопустимо, постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно.

Сочат, че съдът е разгледал нередовна искова молба, тъй като в нея не се съдържат твърдения, че са ползвали апартамента, както и, че ищцата не е имала достъп до него, а са изложени такива, че години наред А. Н. е владяла същия, считайки го за своя еднолична собственост и същата е възложила на ответниците да управляват имота, да го поддържат, при необходимост да извършват поправки и ремонти, включително да го отдават под наем на трети лица, като от приходите от наем прихващат разходите за ремонт и поддръжка на жилището. Тези твърдения на ищцата не могат да обосноват извод за търсена ревандикационна защита на правото й на собственост, твърдение да е лишена от достъп до апартамента или да е възпрепятствана да упражнява правото си на собственост в размер на 1/4 ид.ч., тъй като е посочила, че владее, има достъп и се разпорежда с недвижимия имот, а те са извършвали само възложените им от нея дейности. От твърдението й, че владее апартамента, поддържат, че липсва правен интерес от предявяване на иска. Излагат доводи, че от обстоятелството, че са оспорили, че ищцата упражнява фактическа власт, не следва, че те упражняват тази фактическа власт, тъй като такива доказателства не са събрани в хода на процеса. С приемането, че този факт е безспорен и обосноваващ основателност на ревандикационния иск, съдът е нарушил процесуалните правила, като не е уведомил страните за това.

Ответната страна А. А. Н. чрез адв. К. С. от САК е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Възразява срещу доводите за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба. Наведените твърдения, че в нея не са посочени твърдения, че е била лишена от правото да ползва имота са неоснователни. В исковата молба е посочено, че от 2022 г. ответниците са упражнили правата си по процесното завещание, уведомили са ищцата, че наследодателката е била оставила саморъчно завещание в полза на ответниците, че владеят имота в качеството си на собственици и нямали задължения да дават отчет за приходите от наем на ищцата. Това твърдение не е било оспорено от ответниците с отговора на исковата молба, а същите са заявили твърдения за липса на владелчески действия от нейна страна. Ответниците не са изложили твърдения за нередовност на исковата молба в депозирания отговор на същата, както и в хода на делото. Наведените твърдения за липса на правен интерес счита за неоснователни. Сочи, че правилно съдът е приел, че ответниците са осъществили фактическа власт върху цялото жилище, отдавали са го под наем на трети лица и е осъдил последните да й предадат владението върху ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот. Сочи, че правилно съдът е приел за безспорно между страните, че фактическата власт върху цялото жилище се осъществява от наследниците.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от А. А. Н., чрез адв. М. Г. от САК, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Н. З., накърнена с универсално саморъчно завещание от 6.12.2011г, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 ЗС за признаване установено, че ищцата, освен на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, е собственик и на разликата до претендираните 5/8 ид.ч. от имота и е отхвърлен иска за осъждане на ответниците да предадат владението върху още 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, като претендира да се постанови решение, с което да се уважи 2 исковата претенция по чл. 30 ЗН, да се възстанови запазената й част в размер на 3/8ид.ч. от наследството на Н. З. и да се уважи иска по чл. 108 ЗС за пълния претендиран размер. Сочи, че съдът правилно е приел, че ищцата има качеството на наследник със запазена част в размер на ½ ид.ч. от наследството на Н. З.. Сочи още, че изводът на съда за основателност на възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за предявяване на иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е неправилен, поради приетото, че срокът започва да тече от момента на вписване на процесното завещание (18.05.2017). Позовава се на чл. 49 ЗН, че приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството, или когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото действие да приеме наследството, какъвто не е настоящият случай. Ответниците не са навели твърдение и не са доказали да са приели наследството по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, както и с конклудентни действия. От документите по нот. д. № 1/2017 на нотариус Л. А. се установява, че производството по обявяване на завещанието е инициирано само по молба на И. Х., а искане за обявяване на завещанието от М. О. не е постъпило и последната не е била участник в процедурата. Излага, че съдебната практика приема, че обявяването на завещание не е действие, което може да бъде противопоставено на лицата със запазена част, тъй като не доказва, че последните са знаели за съществуването на завещанието, неговото съдържание и неговото обявяване. Съдебната практика приравнява вписването на завещанието в Службата по вписванията на действие, с което заветникът е упражнил правата си по завещанието, но само при условие, че вписването е извършено от заветника или от овластен от последния лице. Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирали доказателства, че лично или чрез овластено от тях лице, са извършили вписване на процесното завещание, от което сочи, че се установява, че ответниците не са извършили действия, с които да са приели наследството на Н. З..

Вписването на завещанието не установява по несъмнен начин, че заветниците са извършили необходимите активни действия по приемане на наследството и като е приел обратното съдът е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Цитира съдебна практика, че когато завещанието е било обявено, съответно вписано, не от ползващото се от него лице, то обявяването и вписването на завещанието не са действия, с които се упражняват правата на заветника по това завещание. Приема се, че 5-годшиният давностен срок за предявяване на искането за възстановяване на запазена част започва да тече от момента, в който заветникът е представил завещанието като доказателство по делото, с което е извършил необходимите явни и активни действия по упражняване правата си по завещанието. Излага доводи, че е налице законодателен пропуск по въпроса от кога започва да тече давностният срок за предявяване на исковата претенция по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството.

Поддържа, че по делото е безспорно установено, че ответниците не са я уведомили за съставеното в тяхна полза завещание. Позовава се на свидетелските показания на св. Б., че през 2018 г., когато ищцата А. Н. е била в България, двете са пренощували в процесното жилище и А. е искала да уреди документите във връзка с придобития по наследство имот на ул. ***, в кв. Лозенец, заедно са ходили до общИ.та, до Служба по вписванията, но отношенията между ищцата и ответниците са били странни и ответниците непрекъснато размотавали ищцата, поради което е научила за процесното завещание през 2022 г.

Възразява, че съдът е преразказал само показанията на св. Б. и че не е приел за установена злоупотреба с права от страна на ответниците. В нарушение на процесуалните правила не е съпоставил дадените показания с останалите доказателства по делото и с процесуалното поведение на ответниците. Позовава се на изявление на процесуалния им представител в съдебното заседание на 28.02.2024 г., когато е заявил, че не оспорва твърдението, че неговите доверители не са казали на ищцата за завещанието, тъй като този факт нямал значение за изхода на спора и че не са имали задължение да уведомяват ищцата за завещанието, като съдът не е изложил мотиви за правното значение на това признание.

3

Сочи още, че съдът не е обсъдил показания на А. Н. по ЧНД 6619/2018 по описа на СРС, 16 с-в, че е била държана в болницата, че са я измъкнали от вкъщи и взели ключовете от апартамента – братовчедка й И. Х., взели й личните документи, като са се опитвали да я изкарат луда, за да й вземат апартамента, което се потвърждавало от съдържанието на докладна записка от 20.04.2018 г. Не е съобразено, че ответницата И. Х. и съпругът й са подали сигнал до полицията и съдействали за принудителното настаняване в лечебно заведение на правоимащата А. Н., че ответниците са прикривали факти около здравословното състояние на А. Н. под предлог, че те ще се погрижат за нея, от което следвало, че ищцата не се е дезинтересирала от близките си, както неправилно е приел съдът, а е установена злоупотреба с права.

Счита за неправилно приетото от съда, че А. Н. до смъртта си (******** г.) е можела да упражни правата си по чл. 30, ал. 1 ЗН и да иска възстановяване на запазената си част от наследството на Н. З.. Поддържа, че съдът е приел неправилно, че в периода от смъртта на Н. З. до смъртта на А. Н. е текъл давностен срок, тъй като последната е страдала от душевна болест – параноидна шизофрения с 95% нетрудоспособност и през последните години от живота си е била непрекъснато поставяна на принудително лечение в различни психиатрични заведения. Обстоятелството, че същата не е била поставена под пълно или ограничено запрещение е ирелевантно за възможността на последната да разбира случващото се и да защити правата си. Поддържа, че 5-годишният давностен срок не е изтекъл поради това, че А. Н. е била в психиатрични лечебни заведения и лишена от възможност да упражнява правата си, че е имало обявено извънредно положение за срока от 13.03.2020 до отмяна на извънредното положение, през който период е спряно течението на давностните срокове, поради което за период от повече от 2 г. ищцата е била лишена от възможността свободно да пътува до България.