Решение № 233 от 09.07.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. гр. Димитровград, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610100487 по описа за 2025 година

С така подадената искова молба ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.245 ал.2 от КТ – да се осъди ответника да заплати сума в размер 1578.30 лв., представляваща дължими неизплатени части от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 07.07.2023г. вкл, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер 340,35 лв., представляваща лихва по чл.245, ал.2 от г КТ. След допуснато изменение на исковата претенция по чл.128 от КТ-същия се предявява вместо за сумата в размер на 1578,30 лева за сумата в размер на 1618,02 лв., представляваща дължими и неизплатени части от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 07.07.2023г. вкл, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че работела при ответника по трудов договор до 07.07.2023 година като „Старши учител", когато със Заповед № 251/06.07.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 1 0.07.2023г. Договорената между страните основната работна заплата за периода 01.01.2023 година до момента на прекратяване на трудовия договор 1 била в размер на 1533 лева месечно. Този размер на заплатата й е изплатен. На 10.08.2023 година бил подписан Анекс № Д01-192 към Ко лективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д 01-269 от 06.12.2022 година. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от него, минималната основна работна заплата на „Старши учител", считано от 01.01.2023 година се определя на 1763 лева. Съгласно ал.3, т.2 „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %" .Тя била редовен член на Синдиката на българските учители към КНСБ за процесния период, а и след това, съгласно чл.8, ал.4 от Устава на СБУ. Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ и положените подписи в Анекса от страна на МОН, представителните организации на работодателите и СБУ към КНСБ, счита че предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023 година следвало да бъде приложено и спрямо нея, както и определената минимална заплата. След подписването на анекса, подала до ответника Заявление, с което поискала от работодателя да бъдат преизчислени и изплатени трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 година с предвиденото увеличение, но без резултат.

Константната практика на всички окръжни съдилища по идентични случаи, била възприета и от два различни състава на Окръжен съд Хасково, където били описани следните мотиши: „При тълкуване разпоредбите на КГД и сключения към него на 10. 08.2023 z Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за иsменение и допълнение на Наредба N-o 4/2017 г за нормиране и sапяагцане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. вДВ бр.75 от 01.09.2023 г, в сипа от 01.09.2023 г, в пар.3 на която е записано, че пар.2 елиза в сипа, считано от 01.01.2023 г, като в пар.2 се предвиждат нови увеличени минимадни размери на основните месечни работни заппати на педагогическите специаписти. В този смисъл и след като страните по КТД изрично са се договорили, че увелицението на минима8ните заплати следва да се npunara, считано от 01.01.2023г, това е моментът, към който следва да се преценява напичието на съотеетните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следоеателно посоченитеразпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента към който нормите влизат в сила и имат правно действие — 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията на закона — да са страни и да са полагапи труд по трудово правоотношение и да 2 са обхванати от действието на КГД по сипата на членството си правоотноигение. С придадената обратна сила на закона и подзаконовите нормативни актове се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на посочените по-горе разпоредби, което изцяпо е сьобразено с изискванията на чл.14 от Закона за нормативните ахтове, съгласно която разпоредба обратна сипа на нормативен ахт може да се даде само по изкпючение, и то с изрична разпоредба." Основната работна заплата, която следвало да й бъде начислена с 15% увеличение е в размер на 1 762,95 лева, което е по-малко от минималната работиа заплата по КТД за длъжносrrа „Старши учител" — 1 763,00 лв., поради което следвало спрямо нея да бъде приложена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от ОКТД. Разликата в изплатеното й възнаграждение и дължимото възнаграждение, ведно с допълнителните трудови възнаграждения за професионален опит и стаж и СБКО е в размер на 253,45 лева на месец за периода 01.01.2023г. — 07.07.2023 година. Това формирало и размера на исковата й претенция за периода 01.01.2023 година — 07.07.2023 година БТВ в размер на 1 57830 лева дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение, като точната сума щяла да бъде установена със съдебна експертиза. Съгласно чл.59 от КТ „Пpu неизпълнение на sадълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, сnрямо когото колектиеният трудов договор се прилага." Ако работодателят й не изпълни повелителните разпоредби на КТД за увеличение на основната й работна заплата, тогава договорената й основна работна заплата в трудовия договор ще влезне в противоречие с минималния размер определен с нормативен акт. На 01.09.2023 година в ДВ бр.75 били публикувани изменения в Наредба №4 от 2017 година за нормиране и заплащане на труда, според които минимапните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти — старши учител става в размер на 1 763,00 лева. Съгласно параграф 3 това изменение влиза в сила от 01.01.2023 година. От тази дата договорената в трудовия договор основна работна заплата в размер на 1533 лева влиза в противоречие с повелителните разпоредби на Наредба №4 и следва да бъде обявена за недействителиа като вместо нея се приложи определения с Наредбата минимален размер на основната работна заплата в размер на 1 763 лева. При тази безспорна хипотеза разликата в начисленото и дължимото БТВ е в размер на 1 578,30 лева за процесния период, но и тя не й 3 е изплатена. Съгласно чл.245, ап.2 от КТ „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изппаиfа допълнително заедно със законната лихва". Работните заплати пpu работодателя ми се изплащат до края на месеца за който се отнасят. Като имала предвид, че основанието за изплащането им възниква през месец август 2023 година, това й дава основание да претендирам лихва в размер на 340,35 лв. за периода от 01.09.2023 година до момента на завеждане на исковата претенция. Счита, че имам правен интерес да потьрси зящита, затова моли съда да постанови решение, с което: 1. ОСЪДИ ответяика да й заплати сума в размер 1618,02 лв., представляваща дължими и неизплатени части от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 07.07.2023г. вкл, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. ОСЪДИ ответника да й заплати сума в размер 340,35 лв.

/триста и четиридесет лева и 35 стотинки/, представляваща лихва по чл.245, ап.2 от г КТ. както и направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Следвало да се обърне внимание , че по съществото си същата е представена без доверителят му да е станал повод за образуване на настоящото производство и по съществото си сьщата е неправилна доколкото ищецът сам е създап пречки за изчистване на отношенията между страните , като в този случай следва да се приложи и принципа , че никой не може да извлича ползи от собственото си противоправно поведение. От описанието на фактическата обстановка ставало ясно и същото било подкрепено и с доказателства и не се спори, е налице подписан анекс към КТД за систeмата на на предучилищно и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022г. , а именно Анекс № Д01192 от 10.08.2023г. с който анеск се определя минимална работна заплата на „Старши учител „ в размер на 1763 , считано от 01.01.2023. Т.е.предадено е обратно действие по отношение на това увеличение в КДТ . Безспорно било, че трудовото правоотношекие на ищцата е прекратено със Заповед считано от 10.07.2023г. Доколкото членските правоотношекия М. Ц. К. , като член на орrанизация страна по КТД са прекратени към датата 01.07.2023г. Наличната съдебна практика е, че липсвало действие на този КТД по отношение на ищцата , доколкото към датата на подписване на Анекса 10.08.2023г. тя нито е упражнявала трудови правоотиошения с Училището , нито е член на СБУ към 4

КНСБ . Като в този смисъл липсвало катеторично основание на база анекса да и бъде представено увеличение със задна датата през времето в което тя е полагала труд до пенсионирането и. От друга страна доколкото от предадената задна датата на действие на анекса , а именно от 01.01.2023г. до датата на освобождаване на ищцата поради пенсия следвало да се приеме , че така повишената минимална работна загшата по КТД следва да се прензчисли , но това можело да стане само и единствено с представяне на писмена молба от страна на ищцата до ОУ „ Васил Левски „ с. Ябълково . Такава молба никога н е била представена в училището . В този смисъл следва ло да се обърне внимание , че директора на училището г-жа. Джангозова е провела разговор с ищцата и надлежно и обяснила , че за да се претендира настьпилите положителни за нея предпоставки от Анекса към КТД сключен на 10.08.2023т. следвало да представи писмена молба или заявление пред нея за да бъде разгледан и придвижен въпросът и сьответно изчислено допълнителното плащане . М о л и д а с е прекрати настоящото производство , поради преждевременно представяве на искова молба пред съда без спазване на адмивистративната процедура пред доверителят му , чрез представяне на молба или заивлевие за изилащане на дължими суми по чл. 128 КТ вр. чл. 59 от КТ Предввд изложеното и доколкото липсвала молба или заявление за претендиране по административен ред на дължими суми по чл. 128 вр. чл. 59 от КТ , следвало да се прекрати и производството в част та на иска за законна лихва съобразно чл. 245 ал.2 от КТ , доколкото дор и в към днешна дата довервтелят му не бил изпадал в забава , поради липса на валид но изразена претенция по административен ред . При уславвата на евентуал ност, ако съдът намери, че делото не следва да бъде прекратеео , а следва да се реши по същество, на основаине чл. 78 ал.3 от ГПК да възлож и сторените от доверителя му разноски в тежест на ищеца дори и при условие, че претенцията бъде уважена, доколкото доверителат му не е станал повод за образуваве на настоащото дело.

В хода на производството беше разпитан свидетел Т.а, от показанията на която се установи, че същата познава М. К., били колежки около 11 год. И работили заедно до 10.07.2023 г. Освободени били на една и съща дата.

Водели делото поради причина заработени месеци от януари до 10-ти юли, неизплатени по решение за увеличение на учителските заплати от 01-ви януари с анекса. Първоначално когото стартирали нещата в България 5 изчаквали, защото смятали, че официално на държавно ниво ще се реши този въпрос с огромния брой учители като тях и затова не завеждали дело. Ходили в училище, за да разговарят с директора на 28.02.2025 г. и носели заявление, с което изисквали това което заработили в тези месеци. Искали само заработените от тях месеци с увеличението. Искали да решат спора преди да завеждат дела. Носели заявление, но директора казала, не няма да го взема, първо ще говори с инспектората в Х.. След такъв разговор тя се обади ла и им казала, че трябва да водят дело.