Акт от 28.02.2018, Районен съд - Белоградчик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 28.02.2018 г. гр.Белоградчик

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Белоградчишкият районен съд втори състав

На двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година В публичното заседание в следния състав:

Районен съдия :

Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова, като разгледа докладваното от съдия Антов гр.дело № 768 по описа за 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал.1 ГПК : за установяване на вземането на заявител в р-р на 624.39 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и мораторна лихва – 51.83лв. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба, предявена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД се излага : между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № CASH-10704421/24.04.2014 г. в общ размер на 2 952.00лв. Сумата от 1200.00лв./чист размер на кредита/ е предадена на ответника Кредита е следвало да бъде издължен на 18 месечни вноски, ответника е платил част от кредита в общ размер 2 470.00лв. Крайния срок за погасяване на кредита е изтекъл на 15.11.2015г. и не е обявяван за предсрочно изискуем

Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради което дължи мораторна лихва.

С договор за цесия от

13.01.2015г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило вземанията си с/у ответника на “Микро Кредит” АД, което с Анекс № 2/08.04.2016г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015г. е прехвърлило вземанията си с/у ответника на ищеца/ с предишно наименование “Агенция за събиране на вземания” АД/ Проведено е производство по чл.

410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за изпълнение /

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на 624.39 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и мораторна лихва – 51.83лв. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 477/2017г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК.Редовно призован не се явява в с.з. при разглеждане на делото.

Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в с.з. на 21.02.2018г., съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238, ал. 1 ГПК.

Съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.1, т.1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в с.з. /с връчването на разпореждането на съда, съобщението и призовката за насроченото с.з./

Съдът, приема, че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба доказателства установяват вероятната основателност на предявените искове.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода на спора ответницка следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д. № 477/2017г. разноски в размер на 25.00лв. – държавна такса и 200.00 – адвокатско възнаграждение и разноските по настоящото дело в размер на 75.00лв.

– държавна такса и 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш

И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че С.З.А. с ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

“…”, офис сграда ..., ет…, офис .., сумите : 624.39 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и 51.83лв. - мораторна лихва за периода 28.09.2016г.

– 03.08.2017г. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410

ГПК №

437/07.08.2017г. по ч.гр.д. № 477/2017г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА С.З.А. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 477/2017г. разноски в размер на 225.00лв. и разноските по настоящото дело разноски в размер на 75.00лв.

- държавна такса и 300.00лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Районен съдия: