Решение № 31 от 08.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000503183 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 99703 / 17.09.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца Р. А. П. чрез пълномощника – адвокат А. С. от САС и въззивна жалба с вх.№ 91144/20.08.2024 г. на ответника – Прокуратурата на Република срещу неизгодните за тях части от постановеното от СГС решение № 4469 от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 12 620/2023 г. по спор по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ .

В жалбата на ищеца П. има оплаквания за несъобразяване от първоинстанционния съд на заключението по съдебнопсихологическата експертиза, в т.ч. относно неговото актуално психично и емоционално състояние; периода, в който са се проявявали последиците от обвинението и интезитета на вредите.

В жалбата на Прокуратурата на Република България има оплаквания, за постановяване на обжалваната част от решението при допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД, необоснованост (във връзка с прилагане на критериите за прекомерно продължило наказателно преследване, фактическа и правна 1 сложност, поведението на страните и процесуалните им представители ) и процесуално нарушение – необсъждане на възражението ( в действителния му смисъл ) за понесен от ищеца преди обвинението побой и отказ да се уважи своевременно направеното от ответника доказателствено искане за прилагане на материалите по н.о.х.д. № 22181/ 2014 г. по описа на СРС .

Нито една от страните не е подала срока по 263,ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба , но в откритото съдебно заседание я оспорва чрез процесуалния си представител като неоснователна .

По делото се разглежда частна жалба с вх.№ 109601/11.10.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на Прокуратурата на Република България срещу определение по член 248,ал.3 от ГПК № 15141 от 1.10.2024 г., с което е отказано по нейна молба изменение на решението относно разноските чрез намаляване на присъденото на пълномощника – адвокат С. адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в размер от 915 лева.

Обжалваното решение е постановено по искова молба с вх.№ 103632/ 9.11.2023 г. на Р. А. П., с която предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание член 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата в размер на 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство № ЗМ 1266/2014 г. по описа на 4 РУ на СДВР в извършване на престъпление по член 325,ал.2 във връзка с ал.1 от НК, по което ищецът е задържан за 24 часа и оправдан с влязла в сила на 29.06.2023 г. след потвърждаването й от СГС в производството по в.н.о.х.д.№ 1721/2023 г. оправдателна присъда от 12.09.2022 г. по н.о.х.д. № 22 181/2014 г. по описа на СРС. Основание на иска са твърдените факти за : преживяване на тежко разочарование от действията на прокуратурата и страх от осъждане на лишаване от свобода; страдание от безсъние при необходимост от явяване в откритите съдебни заседания; изпитване на срам и неудобство от узнаване от околните на обвинението и притеснения за загуба на работата като таксиметров шофьор; неблагоприятно отражение на продължилото почти десет години наказателно дело върху здравословното и психичното състояние на ищеца и отношенията в семейството – възникнало неразбирателство и дъщерята Р. изпитала угризения, тъй като с нея е свързан мотивът на ищеца да предприеме действията, послужили като основание за повдигане на обвинението. Ищецът претендира законна лихва от датата на депозиране на 2 исковата молба .

Ответникът – Прокуратурата на Република България оспорил иска с възражения,че обвинението не се е отразило негативно върху психиката и живота на ищеца, репресията е приложена в съответствие със закона , задържането му е за срок от 24 часа и спрямо него не са взети други мерки за процесуална принуда; ответникът не отговаря за негативните преживявания на третите лица и на ищеца по време на съдебната фаза на наказателното производство, което освен друго не е продължило прекомерно дълго с оглед неговата фактическа и правна сложност и обезщетението не може включва вредите от неразумен срок на производството при липса на подадено заявление по глава 3а от ЗОДОВ.

За да уважи иска частично до размера от 9 000 лева, СГС е приел, че е осъществен фактическият състав по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и ищецът е претърпял типичните за случая негативни емоционални изживявания: стрес, страх от осъждане и накърняване на достойнството. Предходното осъждане, за което е реабилитиран по право, не е преценено като факт , сочещ на по – нисък интензитет на вредите, но е отчетено, че продължителността на наказателното преследване от 9 години и 25 дни е прекомерна,тъй като престъплението, в което е обвинен ищецът, хулиганство по квалифициран състав, наказуемо с лишаване от свобода до 5 години , не е тежко, обвиняемите лица са две, делото не се отличава с фактическа и правна сложност и ищецът и процесуалният му представител не са препятствали извършването на процесуално – следствени действия . С оглед разясненията в т.1 от ТР №1/2022 г. на ОСГК съдът е определил глобално обезщетение от 9 000 лева, част от което в размер от 6 000 лева се дължи за забавеното разглеждане на делото .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите и изразените от страните в откритото съдебно заседание доводи и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .

Според трайната и последователна практика на ВКС конкретното обезщетение на неимуществените вреди при деликт по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя от съда по справедливост съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти – колко и 3 какви процесуални действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, постановените неблагоприятни за ищеца съдебни актове . При определяне на дължимото обезщетение са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и авторитета му в обществото, както и обществено – икономическите условия в страната.

Правилно СГС е приел, че е осъществен фактическият състав на член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, от който е породено вземането на ищеца П. за обезщетение за неимуществени вреди от повдигано срещу него обвинение в престъпление по член 325,ал.2 във връзка с ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила на 29.06.2023 г. присъда на първоинстанционния СРС.

Ответникът не е въвел с отговора на исковата молба възражение , основано на факта за предходно осъждане на ищеца за престъпление от общ характер, поради което съдът не може да го вземе предвид.

Действително досъдебното производство е завършило в кратък срок от около 6 месеца. Забавянето на разглеждането на делото е допуснато в съдебната му фаза пред първоинстанционния съд –СРС, продължила от 8.12.2014 г. до 12.09.2022 г. и е по причина на необходимост от повтаряне на действията, извършени в над 10 съдебни заседания, от определения въз основа на случаен избор на 4.07.2019 г. нов съдебен състав. Но Прокуратурата отговаря за всички вреди, които в пряка и непосредствена последица от обвинението ищецът е претърпял в двете фази на наказателното производство, тъй като тя е поддържала обвинението и е протестирала оправдателната присъда на СРС. Наказателното производство е проведено спрямо две обвиняеми лица и е с близка до средната фактическа и правна сложност, разпитани са над 10 свидетели и са изслушани две експертизи. От прегледа на наказателното дело, изискано и приобщено към доказателствата от въззивната инстанция, се установява, че след 4.07.2019 г. на делото не е даден ход в две заседания – разпоредителното заседание от 18.11.2019 г. и откритото заседание от 15.12.2020 г. по уважителни причини – пречка за явяване на всеки един от защитниците на подсъдимите. Във въззивното производство - 4 в.н.о.х.д. № 1721/2023 г. по описа на СГС - ход на делото не е даден в едно открито съдебно заседание от 3.05.2023 г. отново поради извинима пречка за явяване на защитника на другия подсъдим. Удължаването на двете инстанционни производства поради посоченото поведение на защитниците е пренебрежимо кратко. Според разясненията на т.1 от ТР № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, от които стриктно се е ръководил първоинстанционният съд, при позоваване на продължило над разумния срок наказателно производство и претендиране на вреди по член 2б от ЗОДОВ, както в конкретния случай, съдът определя глобално обезщетение, като в мотивите обсъжда критериите за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и посочва каква част от глобалното обезщетение се отнася до тях.

Както следва от заключението на съдебно - психологичната експертиза продължилото над 9 години наказателно преследване на ищеца, който при повдигане на обвинението бил на 54 години, е обусловило състояние на хроничен стрес и се е отразило негативно върху психоемоционалното му състояние - имал е депресивни, тревожни и песимистични изживявания; разстроени в началния период са адаптационните му ресурси ; повлияно е психосоматичното му състояние - повишили са се нивата на артериалната хипертония, съвпадащо по време с назначената му от личния лекар терапия и при липса на въздействие от друг фактор с по – висок стресогенен потенциал в минал период, съгласно отговорите на вещото лице в о.с.з. на 24.06.2024 г. и показанията на свидетелката Г. П. . И към извършеното от вещото лице в средата на 2024 г. освидетелстване у ищеца са налични патологични симптоми и преживявания – чувство на песимизъм и безнадеждност, очаквания някой да навреди на семейството . Това повлияване на психичното и емоционалното състояние на ищеца П., останало недооценено от СГС, сочи, че търпените от него морални вреди са с по - голям интензитет от обичайните. Същевременно то не може логически да се свърже с понесения от него побой от неустановени лица в същия ден , в който според обвинението е извършил вменените му хулигански действия. Тогава получил телесни увреждания, заради които е имал физически болки, докато описаното от вещото лице засягане на психоемоционалното здраве е резултат от въздействие на стресогенен фактор, какъвто е наказателното преследване. От друга страна не е доказано със свидетелствата на Г. П. ( съпруга ) да се е стигнало до сериозно засягане на авторитета на ищеца в обществото. Той се затворил, но промяна в социалните 5 му контакти свидетелката не забелязала .

С оглед така установените обстоятелства и значението им за размера на дължимото обезщетение, предвид и социално – икономическите условия в страната към влизане в сила на оправдателната присъда 29.06.2023 г. настоящият състав на съда намира, че справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение, което би могло да репарира претърпените от ищеца от незаконното обвинение неимуществени вреди, се равнява на 15 000 лева, повече от определеното от първоинстанционния съд в размер на 9 000 лева, като САС се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че сума от 6 000 лева е достатъчна да обезщети вредите от надхвърления разумен срок на разглеждане на наказателното дело. При частична основателност на жалбата на ищеца и неоснователност на жалбата на ответника въззивният съд отменя частично решението относно отхвърлянето на иска за горницата над 9 000 лева до 15 000 лева , уважава иска в тази част и потвърждава решението в останалата обжалвана част .

По частната жалба на Прокуратурата срещу отказа на СГС да измени решението в частта относно присъденото на пълномощника адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА : първоинстанционният съд е приел, че базата за определянето му е адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно минималния размер по член 7,ал.2, т.4 от НМРАВ ( в последна редакция ), сега с изменено заглавие – НВАР, в размер от 3 050 лева , то е съответно на извършената работа ,не подлежи на намаляване по молбата по член 248,ал.1 от ГПК на ответника , заявил неоснователно възражение по член 78,ал.5 от ГПК и от него се дължи част по съразмерност от 915 лева.