Решение № 12927 от 16.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12927 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110130070 по описа за 2022 година

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем от 20.02.2021 г. поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 6, ал. 1 от договора, предвиждаща договорна неустойка поради накърняване на добрите нрави.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. А. А. срещу „Нт“ ООД.

Ищцата И. А. А. твърди, че на 20.02.2021 г. сключила с ответното дружество „Неткредит“ ООД договор за паричен заем. По силата на договора й била предоставена сумата от 500,00 лева при годишен лихвен процент от 38,75 %, и годишен процент на разходите от равняващ се на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39,96 %, с годишен процент на разходите – 46,42 % и срок на погасяване 6 месеца. Заемателят следвало да осигури до края на следващия ден обезпечение под формата на гаранция от небанкова финансова институция или банкова гаранция, а при неизпълнение било предвидено заплащането на неустойка в размер на 420 лв., разсрочено като част от погасителните вноски.

Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК. Не била предвидена ясно разписана методика на формиране на ГПР. Излага съображения, че в процесния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Алтернативно, счита че нищожна поради накърняване на добрите нрави е разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в 1 размер на 420 лв. при непредставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя.

Счита, че с разпоредбата се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да бъде прогласена нищожността на договора за заем поради противоречието му със закона, евентуално – на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор, но счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на исковете, тъй като ответникът не претендира дължимостта на предвидената в договора неустойка. Сочи, че ищцата е получила паричните средства по договора, но не е погасила нито една вноска по него. Спрямо нея обаче не били начислявани за заплащане суми, представляващи неустойка. Намира, че не е налице и нарушение на добрите нрави. Включването на клауза за неустойка в договора при непредставяне на обезпечение било във връзка с по-големия риск за кредитора при предоставянето на малки потребителски кредити.

Счита освен това, че договорът не противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че в определяне размера на ГПР не следва да се включва предвидената в договора неустойка, доколкото представлява сума, чиято изискуемост може да не възникне, ако кредитополучателят е изпълнил задължението си за представяне на обезпечение. Излага съображения, че ищцата не е упражнила и предвиденото й право по чл. 29 ЗПК и в чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок, без да дава обяснения на кредитора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че ищцата и ответникът са страни по процесния договор за потребителски кредит от 20.02.2021 г., както и че кредиторът е изпълнил задължението си по него за предоставяне на уговорената сума от 500 лева. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 27.10.2022 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетия по делото договор за потребителски кредит №г. с общи условия към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 21.08.2021 г. съгласно погасителен план по чл. 11, ал. 2 от договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 6 погасителни вноски, всяка от които в размер на 93 лева, включваща гглавница и лихва. Уговореният ГПР бил в размер на 46,42 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 38,75.

Видно от чл. 1, ал. 1 от договора, сумата от 500 лева била предоставена на кредитополучателя в деня на подписване на договора, като същото представлява безспорен факт между страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

2

По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем в неговата цялост:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 20.02.2021 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от 20.02.2021 г. е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Неоснователни са изложените от ищеца твърдения за липса на ясно разписана методика за формиране на ГПР. За да изпълни задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума - сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя ( § 1, т.2 от ДР на ЗПК ), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора, и възможността да извърши преценка на цената. В чл. 11 от процесния договор са посочени изискуемите от закона параметри на отпуснатия заем, като уговореният ГПР в размер на 46,42 %, е съответен на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 93 лв. с посочени падежни дати на отделните вноски. По този начин за длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти.

На следващо място, договорът за потребителски кредит отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно който погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо. С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.

3

Съдът намира за неоснователни и релевираните от ищеца аргументи за нищожност на договора в неговата цялост поради надвишаване на годишния процент на разходите по кредита, поради следните съображения: На първо място, съгласно чл.

19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния императивен размер на годишния процент на разходите /ГПР/ не води до нищожност на целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и разходи по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, клаузата за неустойка е относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и без съответната клауза договорът би имал правно действие – задължението за неустойка за непредоставяне на обезпечение е самостоятелно, изрично определено по размер и основание и разграничено от останалите задължения по договора. Заедно с това, клаузата за неустойка е част от несъщественото съдържание на договора, т.е. и без наличието на тази клаузи договорът може да съществува. Поради това начисляването на прекомерно висока неустойка по договора за кредит не следва да води до нищожност на договора в цялост, а единствено до частична недействителност на съответната неравноправна клауза на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, чл.

146, ал. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Уговорената между страните в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора възнаградителна лихва не е нищожна на посочените от ищцата основания. Съгласно посочената клауза от договора размерът на договорната лихва е фиксиран процент – 3,23 % на месечна база, или – 38,75 % на годишна база и ГПР – 46,42 %. Уговорения размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции – а именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване финансов ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на договора.

Поради горепосоченото съдът намира, че предявения като главен иск за нищожност на договора за потребителски кредит в неговата цялост е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Поради отхвърляне на главния иск се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка поради непредоставяне на обезпечение като неравноправна.