Решение № 2808 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2808 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110208543 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от И. М. А., с ЕГН ********** чрез адв. В. срещу наказателно постановление №26-4332-002670/26.03.2026 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 255.65 евро /500,01 лв./, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

В жалбата подадена чрез адв. В. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като като жалбоподателят не е е уведомен надлежно, че МПС-во е с прекратена регистрация, дори и при изменението начл. 143 ал. 10 ЗДвП. Предлага на съда да отмени НП, претендира адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват в с.з.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В становище от юрисконсулт МИХАЙЛОВА се прави искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави въражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната 1 съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 14.01.2026 г. около 09:20 часа, в гр. София по бул. Черни връх с посока на движение от бул. Никола Вапцаров към ул. Сребърна, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил *** с peг.

№**********. Същият бил спрян за проверка от контролните органи на въззиваемата страна пред №86, като при справка в ОДЧ било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 ЗДвП от 02.09.2025 г.

Свидетелят С. П. Б. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОППСДВР съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН

№GA4787320/14.01.2026 г.

Материалите били изпратени в Софийска районна прокуратура и била образувана пр. пр. №9488/2026 г.

Проверката приключила и било издадено Постановление на СРП от дата 05.02.2026 г. на прокурор при СРП - Б. А. за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. №3651/2026 г., като материалите по преписката били изпратени на ОПП–СДВР „за предприемане на мерки по финализиране на административнонаказателната процедура”.

Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР издал атакуваното НП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на СРП, справка картон на водача, заповеди за компетентност, данни за служебно прекратена регистрация.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, 2 приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е издадено в хипотезата на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 05.02.2026 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство.

Т а з и разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая е приложена втората хипотеза на чл. 36 ал. 2 ЗАНН.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че същият е управлявал лек автомобил, който не е бил регистриран по предвидения ред. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Според посочената разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В разпоредбата на чл. 143 ал. 10 ЗДвП /изм. бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, действаща редакция към датата на нарушението е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка ’’Гражданска отговорност’’ на автомобилистите.

С изменението на чл. 143 ал. 10 ЗДвП е отпаднало задължението на контролния орган да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията му. Това задължение продължава да съществува в чл. 186 ал. 2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за 3 регистрираните пътни превозни средства.

ЗДвП е нормативен акт от по-висока степен от Наредбата, като следва да се приеме, че задължението на контролните органи за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила му, е отпаднало.

Независимо от това, в мотивите на Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. по описа на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, е прието, че незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност /в случая незнанието на чл. 143 ал. 10 ЗДвП/, но при този вид нарушения се касае до незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 пр.1 ЗДвП. Посочено е още, че не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Регистърът по чл. 4 ал. 1 т. 12 и ал. 2 от Наредба №54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.

С оглед тези постановки следва да се приеме, че макар задължението по чл. 143 ал. 10 ЗДвП да е отпаднало, то следва да са налице данни за уведомяване на собственика, които да предполагат, че той разумно би могъл да предположи за прекратяването (включително предстоящото такова - при негово бездействие) на регистрацията. Такова задължение за уведомяване все още съществува в законодателството, като според чл. 574 ал. 10 от Кодекса на застраховането информационният център, който се изгражда и поддържа от Гаранционния фонд /арг. чл. 571 ал. 1 КЗ/, уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

При получено уведомление в този смисъл, то незнанието на последиците от бездействието му, не би могло да оневини собственика на автомобила и той би следвало да предположи /да формира знание/, че в предвидените срокове ще бъде подадено уведомление от Гаранционния фонд към масивите на МВР и регистрацията му ще бъде прекратена служебно.

В настоящия случай не се установява дали собственикът и настоящ жалбоподател е бил уведомен от Информационния център, че за собствения му л.а. *** с peг. №**********, няма сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и дали му е бил предоставен 14-дневен срок да представи доказателства за сключване на застрахователен договор.

4

В преписката не е налично уведомление по чл. 574 ал. 10 КЗ за И. М. А., което да му е връчено, т.е., не се доказва по безспорен начин, че той е бил уведомен за липсата на задължителна за автомобила й застраховка "ГО", както и дали е бездействал в предвидения в чл. 574 ал. 10 КЗ - 14 -дневен срок.

При така установените по делото обстоятелства независимо, че с изменението на чл. 143 ал. 10 ЗДвП в сила от 07.09.2025 г. е отпаднало задължението на контролния орган за уведомяване на собствениците за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, по отношение на процесното нарушение, за да се изведе наличие на субективната страна на нарушението е необходимо да се докаже уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574 ал. 10 КЗ, тъй като само в този случай може да се направи извод, че същият е бил наясно и е съзнавал последиците на чл. 143 ал.10, а именно служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Не се установи по делото, че жалбоподателят в качеството си на собственик да е получил уведомление по чл. 574 ал. 10 КЗ от Информационния център към Гаранционния фонд, поради което липсва изпълнена субективната страна на нарушението, което налага и цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно.

По делото не е направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-4332-002670/26.03.2026 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП на И. М. А., с ЕГН **********, са наложени: глоба в размер на 255.65 евро /500,01 лв./, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5