Определение № 231 от 17.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Благоевград, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200600306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. Б., ЕГН **********, в качеството му на подсъдим, подадена срещу Определение № 171 от 24.10.2024 г. по н.о.х.д. № 202/2024 г. на РС Гоце Делчев, с което на основание чл. 73 от НПК е допуснато обезпечаване на бъдещ граждански иск от Ф. Ф. А., ЕГН **********, срещу подсъдимия с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв., представляваща част от общо претендирано вземане в размер на 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди и в размер на 4164,04 лв. за претърпените имуществени вреди. С определението е допуснато налагането на обезпечителни мерки – запор на вземания до размер на 100 000 лв. върху банковите сметки на подсъдимия в 21 банки, посочени в определението, както и възбрана върху 10 недвижими имоти, посочени в определението. С обжалвания съдебен акт е оставено без уважение искането на молителя за налагане на запор върху трудови и други възнаграждения като обезпечителна мярка.

С частната жалба определението се обжалва в частта, с която е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти на жалбоподателя. В жалбата се изразява становище, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата по чл. 73 НПК.

Жалбоподателят счита, че с молбата не са представени убедителни писмени доказателства. Навежда, че такива не са представени относно претърпените неимуществени вреди. Намира, че поради липсата на убедителни писмени доказателства районният съд е следвало да изиска от молителя да представи гаранция. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, понеже не е определил срок по чл. 390, ал. 3 ГПК за предявяването на иска.

Поддържа, че възбранените имоти са били придобити от него в режим на СИО, поради което счита, че незаконосъобразно те са били възбранени в 1 цялост. Намира определението за необосновано. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК на ВКС, като намира същото за относимо и спрямо обезпечаването на гражданския иск.

Счита, че липсват доказателства за размера на сумите по банковите сметки, поради което поддържа, че съдът не е можел да прецени дали е допустимо налагането на обезпечение върху тях. Сочи, че липсват и доказателства за пазарната стойност на възбранените имоти. Поддържа, че съдът не може да прецени дали е надхвърлен несеквестируемия минимум, нито дали няма да се допусне свръхобезпечение. Намира определението за неправилно, понеже е постановено при липсата на доказателства относно имущественото положение на подсъдимия. Моли да се отмени обжалваното определение и вместо него да отхвърли искането за допускане на обезпечение като неоснователно. В условията на евентуалност моли да се допусне обезпечение при внасянето на гаранция. Ако съдът приеме, че е налице основание за допускане на обезпечение, моли да се определи друга обезпечителна мярка, която да е подходяща и съответна на материалното право, което цели да обезпечи.

Насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Окръжен съд Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и с доводите в жалбата, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 73 НПК, вр. чл. 396 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу С. С. Б. е внесен обвинителен акт и образувано пред РС Гоце Делчев н.о.х.д. № 202/2024 г. за извършено престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, предл. 2 от НК с пострадал от деянието Ф. Ф. А.. Към настоящия момент пострадалият все още не е предявил граждански иск. Той е подал молба за обезпечение на бъдещи искове: частичен осъдителен иск срещу подсъдимия за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане; осъдителен иск срещу подсъдимия за сумата от 4164,04 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение и съпътстващите ги разходи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане. Молителят е поискал налагането на следните обезпечителни мерки: запор върху банкови сметки на подсъдимия, притежавани от него в 21 банки в страната, изрично посочени в молбата; запор на трудово и други възнаграждения при работодател; възбрани върху 10 имота, притежавани от подсъдимия, изрично посочени в молбата.

За да постанови атакуваното определението първостепенният съд е приел, че молбата отговаря на изискванията на чл. 395, ал. 1 ГПК. Посочил е, че срещу подсъдимият е внесен обвинителен акт по обвинение за причиняването на тежка телесна повреда, изразила се в причиняването на трайна слепота на дясното око на молителя. Констатирал е, че молителят е пострадал от инкриминираното престъпление, поради което той има правото да бъде конституиран като граждански ищец в съдебното производство.

Затова съдът е приел, че молителят има правен интерес от предявяването на 2 граждански иск, които е допустим и е вероятно основателен. Счел е, че писмените доказателства кореспондират с твърденията на молителя за причинените вреди, които са основанието на претендираното парично вземане. Районният съд е приел, че е налице и обезпечителен интерес.

Посочил е, че обезпечителна нужда е налице, когато без обезпечението него осъществяването на правата по бъдещото решение за ищеца ще бъде невъзможно или ще бъде сериозно затруднено. Посочил е и че, когато се касае за парично вземане, при липса на обстоятелства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не е необходимо молителя изрично да я установява. Районният съд е приел, че в случая няма данни, които да оборват обезпечителната нужда, както и че тя се презюмира и от самата цена на бъдещия иск. Съдът е намерил за основателни и адекватни две от поисканите обезпечителни мерки – възбрана върху недвижими имоти и запор на вземания по банкови сметки на ответника. Посочил е, че мерките няма да ограничат съществено правната сфера на ответника, понеже той само ще се лиши от възможността да се разпорежда с имотите. Според първоинстанционният съдебен състав в случая се прилага т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС. Посочил е, че запорът на банковите сметки се налага до размера на претендираната сума и че се явява мярка, която е адекватна и оправдана. Съдът е намерил, че за момента допускането на трета обезпечителна мярка би ограничило прекомерно правната сфера на подсъдимия.

Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението (Постановление № 9 от 25.12.1961 г., Пленум на ВС, изм. с ППВС № 7 от 1987 г.). Молбата за обезпечение е редовна, понеже посочва това деяние, като основание на бъдещия граждански иск.

За да се допусне исканото обезпечение, следва да е налице привличане на обвиняемо лице за извършено престъпление, което предвижда допускане на граждански иск и достатъчно доказателствена основа за деликтна отговорност на обвиненото лице, както и данни че имуществото - предмет на обезпечение е собственост на обвиняемия, респ. подсъдимия (виж определение № 123 от 16.10.2019 г. по ч. н. д. № 953/2019 г., Н. К., І н. о. на ВКС, определение № 201 от 28.05.2015 г. по н. д. № 401/2015 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). Предпоставките за допускане на обезпечението са и предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда (Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, определение № 201 от 28.05.2015 г. по н. д. № 401/2015 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). Същевременно исканата обезпечителна мярка трябва да е адекватна (определение № 91 от 09.02.2009 г. по ч. т. д. № 79/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).

Подсъдимият е привлечен за престъпление по чл. 128 НК, за което е допустимо предявяването на граждански иск.

Молителят притежава активна процесуална легитимация, тъй като има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК. Към настоящият момент все още не е било проведено разпоредително заседание. Ход на делото не бил даван и съдебното заседание е било отлагано. Молителят в обезпечителното производство все още не е предявил своя граждански иск и не е поискал да бъде конституиран като граждански ищец. Но доколкото не е 3 бил даван ход на разпоредителното заседание, за него все още не е настъпила преклузия за подаването на граждански иск в наказателното производство (чл.

85, ал. 3 НПК). Затова искът му е допустим.

Подсъдимият може да бъде оправдан, но да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност (чл. 307 НПК), понеже деянието може да не е престъпление, но да е деликт. Затова в случая преценката при обезпечаването на иска по чл. 73 НПК касае вероятната основателност на иска по чл. 45 ЗЗД, а не наличието на обосновано предположение за извършване на престъпление.

В процеса на доказване на основанието и размера на иска, гражданският ищец чрез предвидените в НПК доказателствени способи и средства установява очертаните в рамките на обвинителния акт фактически обстоятелства, правнозначими за търсената деликтна отговорност (Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС). Въз основа на събрания по реда на НПК доказателствен материал към настоящия момент може да се направи извод, е налице достатъчна доказателствена основа за деликтната отговорност на обвиненото лице. Затова искът по чл. 45 ЗЗД за присъждането на обезщетените за неимуществени вреди е вероятно основателен, доколкото доказателствата подкрепят обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Същевременно към молбата за обезпечение на бъдещ иск са представени писмени доказателства относно размера на имуществените вреди, което прави вероятно основателен и иска за тяхното обезщетяване.

Според Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК на ВКС недопустимо е механичното прилагане в наказателния процес на норми от гражданското съдопроизводство без отчитане на специфичните особености на двата процеса и различните цели, които се преследват. Съгласно тълкувателното решение от прокурора не може да се изисква представяне на доказателства в обема, посочен в чл. 391 от ГПК.

Буквалното препращане към чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК и поставянето на изискване за представяне от прокурора на убедителни писмени доказателства като предпоставка за основателност на искането, без отчитане особеностите на наказателния процес, е неприемливо.

Затова е неоснователен довода на жалбоподателя, че за неимуществените вреди не са налице писмени доказателства. Протоколите за действията по разследване, за съдебните следствени действия и други документи са писмени доказателствени средства (чл. 127, ал. 1 НПК). При телесните повреди не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание, като е достатъчно извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива последици при нормални условия (виж Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г., Пленум на ВС). Същевременно при подаването на частна жалба на осн. чл.

278, ал. 2 ГПК въззивният съд действа при условия на пълен въззив, а възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното въззивно обжалване (виж Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС).

Правилно районният съд е посочил, че при претендирането на парични 4 вземания обезпечителната нужда се предполага, освен ако не се опровергава от доказателствата по делото (виж определение № 273 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 295/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 346 от 24.06.2009 г. по ч. гр. д. № 292/2009 г., Г. К, ІV г. о. на ВКС, определение № 243 от 02.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г., ГК, І с-в на Апелативен съд – София, определение № 2875 от 23.08.2019 г. по ч. гр. д. № 4084/2019 г. на Апелативен съд – София, като в този смисъл са и определение № 933 от 19.10.2012 г. по ч. т. д. № 778/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 1132 от 18.12.2012 г. по ч. т. д. № 926/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 477 от 14.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5506/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 567 от 08.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5220/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и др.). В случая не се установяват обстоятелства, които да я опровергават.