Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 11.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1838/2024
Вид
Решение № 177
Подписан
11.03.2025
В сила
14.10.2026
Състав
Веселка Георгиева Узунова, Кирил Градев Стоянов, МИЛА ГОЧЕВА ДИМОВА-СПАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.203 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

К. Гр. Стоянов

Мила Г. Димова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от К. Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242100501838 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от Б. Б. и В. Б. – ответници по гр.д.№1246/19 г. за делба на недвижим имот против решение №260001 от 12.07.2024 г. на РС – Несебър , постановено по гр.д.№1246. Районният съд е постановил решение , с което е извършил разпределение на дяловете - чрез поставяне в дял по чл.353 от ГПК вместо да се прпистъпи към теглене на жребий , тъй като тегленето на жребий в случая би се оказало твърде неудобно. В случая становището на съда е обусловено от инвестиционен проект , изготвен от архитект , който не е бил назначен за вещо лице по делото. Страната сочи , че по този начин прибързано е стигнал до извода за наличието на пречка за теглене на жребий. Необосновано и неаргументирано е прието за доказано твърдението на ищцовата страна , че съставянето на дялове и тегленето на жребий се явява невъзможно или много неудобно. Според въпросния инвестиционен проект е удачно деленето на нови самостоятелни обекти в сутерена да запази собствеността на помещенията , в които се намират съответните водомери. По този начин мнението на архитект нает от една от страните се възприема от съда като изначално достоверно и доказано , а не да бъде съобразено с всички данни по делото. В случая под неудобство за теглене на жребий законът е имал предвид други хипотези, касаещи съставянето на дялове, в каквато насока се цитира и становище на ВКС. В случая разположението на водомерите предопределя разпределението на новообразуваните имоти.

Съдът е посочил , че противен случай ще се наложи изготвянето от съсобствениците на нови проекти по част В и К , които да предвидят нов водопровод по техните жилищни части. Според страната се игнорира съобразяването на всички релевантни обстоятелства при 1 определяне способа за извършване на делбата пред проявения тенденциозен подход съобразен единствено със становището на архитект, избран от една от страните. РС – Несебър се е позовал на обстоятелството , че единия от имотите , образуван в сутерена на сградата , където се намира водомерът на друг от съсобствениците като това щяло да доведе до значително неудобство, изразяващо се в необходимостта за всеки от собствениците – да се осигурява достъп до водомера за отчитане на потребеното количество вода в собствения му жилищен обект. Това се изтъква от съда като неудобство – в евентуално отредените с жребий имоти да се намира водомера на другия съсобственик.

Страната излага становището си , че според нея този аргумент на съда се явява несъстоятелен и недостатъчен и вместо тегленето на жребий , който е максимално безпристрастен да се прибягва до съмнителни разпределения , които да са повод за упреци в пристрастност. Според страната съдът е приключил съдебното дирене в нарушение на задължението си да й осигури възможността да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна и да изложи становището си по тях. В последното по делото заседание на 25.06.2024 г. е трябвало да бъдат представени доказателства от трето лице – СГКК. Те обаче са били представени от другата страна и на практика са лишили жалбоподателите от възможността да се запознаят с тези доказателства. На ищцовата страна неколкократно е било позволявано по делото да нарушава реда за представяне на доказателства. В резултат на това не само страната е била лишена от възможността да се запознае с представените доказателства , но и да направи доказателствено искане. Възразява се по присъждането на разноските за разработване на инвестиционен проект, тъй като тези разходи не са типични разноски по делото. Според страната незаконосъобразно е осъждането на ответниците да заплатят тези разходи на ищците. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество. Прави се искане да се допусне назначаването на СТЕ , която да установи приблизителните разходи, необходими за предвиждането и изграждането на нов водопровод посредством премахване на части от съществуващи стени и изграждане на нови преградни стени в сутеренния етаж на сградата, като в тези разходи бъдат включени и разходите за изготвянето на технически проект по В и К част.Въззивната жалба се поддържа пред съда от упълномощения процесуален представител – адвокат.

Постъпил е писмен отговор от страна на ищците по делото – К. К. и Ц. К.. Оспорват се възраженията на ответниците против изводите на районния съд , че тегленето на жребий ще е неудобно и невъзможно и поради това е извършил делбата по реда на чл.353 от ГПК.Изложени са подробни съображения в подкрепа на обжалваното съдебно решение.Искането за експертиза се явява и преклудирано и поради това се моли да не бъде допускано.Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като се потвърди решението на НРС. Претендират се разноските по делото. Становището си страната поддържа пред съда чрез надлежно упълномощение процесуален представител – адвокат.

Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира , че въззивната жалба на Б. Б. и В. Б. против решение №260001 от 12.07.2024 г. постановено по гр.д.№1246 по описа на НРС за 2019 г е редовна , подадена е 2 от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Делото е за делба на недвижим имот и се намира във фазата по извършването й. Допуснат е до делба недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес – гр. ** ул. *** № * ет.* по КККР с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене с площ от 242.77 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма , над обекта – няма , под обекта – няма заедно с принадлежащия към обекта подземен етаж при квоти между съделителите – ½ / една втора/ идеална част за К. К. и Ц. К. и ½ / ЕДНА ВТОРА/ ИДЕАЛНА ЧАСТ ЗА Б. Б. и В. Б. , и четиримата с адрес – гр. *** ул.*** № *. По делото е било изготвено експертно заключение относно поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и изготвяне на варианти и дялове за разпределение според квотите в съсобствеността. С експертното си заключение вещото лице е изготвило четири варианта на делбата. Общинският експертен съвет при община Несебър е съставил протокол от 07.06.2023 г. , в който е изразено становище , че и четирите варианта съответстват на ЗУТ.

Дадени са били указания на страните за изготвяне на инвестиционен проект съобразно вариант четвърти от заключението. Изготвено е и допълнително заключение за стойността на дяловете , по което е предвидена най-малката сума за заплащане между съделителите за уравнение на дяловете. Дял първи – склад в сутерена на жилищна сграда , подземен склад е посочен с площ от 97.44 кв.м като стойността в;му възлиза на 35 272 лв. Дял втори – склад в сутерена на жилищна сграда и полуподземен склад е посочен с площ от 84.78 кв.м като според заключението му стойността му възлиза на 33 201.80 лв. За уравнение на дяловете следва да се изплати сумата от 1 035 лв. След внасяне на инвестиционния проект за одобрението му от Гл. архитект на общината е разгледан и приет технически проект за делба на обект – заведение за обществено хранене – ресторант и смяна на предназначението му в складове за битови нужди като на последващо заседание с решение ОбЕСУТ Несебър е направил заключение , че проекта се приема и на база на положителна оценка следва да бъде одобрен. В обяснителната записка е отразено , че е удачно делбата на нови самостоятелни обекти на сутерена да запази собствеността на помещенията , в които се намират съответните водомери , така че собствениците на първия етаж / Б. Б. и В. Б./ да получат дял втори , а собствениците на втория жилищен етаж / К. К. и Ц. К./ да получат Дял първи , тъй като в обратния случай ще се наложи изработването на нови проекти на част В и К които да предвидят нови водопроводи до собствените им жилищни части.

Основната част от дял първи е достъпна от самостоятелен вход от улицата , а достъпът до помещенията на дял втори се извършва изцяло от споделения вход и общата част – вестибюл. Двата нови обекта имат собствени електромери и собствени водомери.Санитарните възли , които са ползвани за функцията на ресторанта се запазват на своите места като по този начин всеки има отделен санитарен възел. За обособяване на 3 самостоятелните обекти се предвижда премахване на части от съществуващи стени и изграждане на нови преградни стени. В проекта не се предвижда промяна на конструкцията на сградата и изменение външно образа на сградата. Всички намеси се предвиждат в интериора , което функционално решава деленето на две собствености. В СГКК – Бургас са изготвени схеми – проектипо които новообразуваните дялове получават идентификационни номера на самостоятелни обекти в сграда , както следва: Дял първи самостоятелен обект в сграда с номер *** – с предназначение за склад с площ от 97.16 кв.м, а дял втори – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – с предназначение – за склад с площ от 82.07 кв.м.

В с.з. ищците чрез своя процесуален представител са предявели предпочитания за извършване на делбата по вариант четвърти , предвиждащ най-малка сума за изплащане за уравнение на дяловете , а и двата дяла ще иматчаст от лицето на сградата. Поради и това са дадени указания за изготвяне на инвестиционен проект именно съобразно този вариант.

Ответниците чрез процесуалния си представител не са изразили предпочитания към никой от предложените варианти , считат , че имота следва да бъде продаден По повод възраженията за извършени процесуални нарушения съдът в решението си е посочил , че ответниците сами са се поставили в невъзможност да вземат своевременно отношение по доказателствата , считайки определено обстоятелство за процесуална пречка за даване ход на съдебното заседание , каквато пречка не е съществувала. Взема се становище и по същество като се изразява становищеточе приключване на делбата чрез теглене на жребий не се явява невъзможно или пък значително неудобно. Твърди се , че като не е пристъпено към теглене на жребий процесуалните права на ответниците били накърнени , а от страна на съда бил нарушен принципа на равенство.

По – нататък съдът е направил анализ на начините , по които би могла да се извърши делбата – начиная с възлагането по чл.349 от ГПК , тегленето на жребий по реда на чл.352 от ГПК като се състави разделителен протокол, когато съставянето на дялове е невъзможно или тегленето на жребий е много неудобно – по реда на чл.353 от ГПК и когато е невъзможно извършването на делбата чрез един от тези способи - изнасяне на публична продан. Като е обсъдил обстоятелствата в процесния случай – поделяемостта на имота , както и наличната възможност да се образуват два самостоятелни имота – обекти с отделни иднетификационни номера съдът е стигнал до обоснован извод , че делбата следва да се извърши чрез разпределение на дяловете съобразно нормата на чл.353 от ГПК – тъй като всеки съделител може да получи реален дял – броя на съделителите в случая съвпада с броя на новообразуваните имоти , а от друга страна извършването на делбата чрез жребии се явява неудобно , което неудобство съдът е изложил , че произтича от възможността при този начин на делбата съделителите да получат този новообразуван имот в сутеренния етаж , в който се намира водомера на другия съсобственик. За отстраняване на това неудобство , изразяващо се в необходимостта да се осигурява достъп до съответната апаратура на всеки от съсобствениците за отчитане на потребеното количество вода биха били необходими значителни преустройства – извършване на строително – ремонтни дейности като 4 преустройствата биха засегнали голяма част от сградата. Съдебният състав е възприел това удобство за разпределение на имотите по чл.353 от ГПК наред с тяхната стойност , квотите и съсобствеността , предназначението като е възприел вариант четвърти предложен от вещото лице и за който е изготвен е одобрен инвестиционен проект и издадени въз основа на него проекто номера на двата новообразувани имота. По реда на чл.353 от ГПК съдът е разпределил имотите както следва: в дял на ищците К. К. и Ц. К. е поставил в дял новообразувания имот с идентификатор *** на стойност 35 272 лв., който те ще притежават в режим на съпружеска имуществена общност , а ответниците - *** – Б. Б. и В. Б. получават в дял новообразувания обект с идентификатор *** на стойност 33 201.80 лв., който също ще притежават в режим на СИО. Поради съществуващата разлика в цената съделителите К.и са осъдени да заплатят на Б.и сумата от 1 035 лв. за уравнение на дяловете. Съдът е присъдил разноски и държавни такси като освен това съделителите Б.и са осъдени да заплатят съответстващата сума от стойността на проектите – за изработка на инвестиционния проект и за проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри , наред с възнаграждението за вещо лице по делото – общо 2 920.20 лв. лв.