Присъда № 70 от 21.03.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5448/2023
- Вид
- Присъда № 70
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 4 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 14, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.339, ал.1, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 70, постановена на 21.03.2024г. по н.о.х.д. № 5448 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.:
Варненската районна прокуратура е повдигнала първоначално обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 497 по описа за 2023г. на 02 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на Д. М. Д. за това, че през месец януари 2023г. в гр. Варна държал един брой оръжие - фабрично произведен пистолет, подражание на системата „Браунинг“, марка „МС 6К", със сериен номер „35444", калибър 6,35мм и според чл. 4 на ЗОБВВПИ притежаващо характеристиките на огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, когато такова се изисква по закон, а именно съгласно — съгласно чл. 50, ал. 1-3 и чл.56, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. Д. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебната фаза на производството доказателства. Намира, че обясненията на подсъдимия се явяват изолирани от останалите налични по делото доказателства, като от тях ставало ясно, че той е закупил процесното оръжие, като нелогично било да купи оръжие и осланяйки се единствено на собствената си преценка да преценяваш дали то е огнестрелно и/или антикварно и сам да прецениш, че придобиването и притежаването му не подлежат на специален режим, какъвто в случая е следвало да бъде приложен. Поради изложените съображения намира, че съдът следва да наложи наказание „лишаване от свобода“ под минималния предвиден в закона размер и при преценка с приложение на разпоредбата на чл.66 НК, като вещественото доказателство следва да бъде отнето в полза на държавата, а подсъдимият да бъде осъден и да заплати сторените по делото разноски.
Защитникът на подс. Д. адв. К. изразява становище за неоснователност на повдигнатото обвинение, като посочва, че заключението на съдебно-балистичната експертиза не сочи, че външните характеристики на процесното оръжие могат да бъдат еднозначно възприети като такива на огнестрелно оръжие. От фактическа страна подзащитният му го е закупил, като част от упражняваната от него търговска дейност, като е съставил договор, упоменал е имената на продавача, както и неговото ЕГН, сумата за която е закупил процесната вещ, като е придобил вещта на законно правно основание, държал я е близо два месеца в антикварния си магазин, на общодостъпно място, като у него нито за момент не е имало умисъл и знание, че тази вещ е огнестрелно оръжие, като в противен случай или нямаше да я придобие или щеше да се разпореди с нея. На следващо място, отбелязва, че в случая продавача на вещта – св. Т.К. А. се е сдобил със същата, както и с патрони, поради което той е имал пълното съзнание, че се касае за огнестрелно оръжие и би следвало на него да е било повдигнато обвинение за друга форма на изпълнително деяние, а именно „предаване на другиму“. Поради изложеното, пледира за оправдателна присъда, поради отсъствие на съзнание за съставомерни факти у подсъдимия.
Подс. Д. М. Д., редовно призован, явява се лично и посочва, че няма какво да добави.
В предоставеното му право на последна дума посочва, че моли да бъде оправдан, защото нищо умишлено не е направил. Счита, че е направил всичко по реда си, направил е договор, какъвто бил редът за всеки предмет, който придобива и впоследствие предлага.
Съжалява, че се е стигнало до тук.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
1
Подсъдимият Д. М. Д. е роден на 22.09.1965 г. в с.Мировци, общ. Нови Пазар, живущ в гр. Варна, ул. „Димитър Станчев“ № 2, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
В района го познават като учтив и неконфликтен. Същият няма криминалистични регистрации, няма данни да е извършвал правонарушения, които да се санкционират по ЗЗДН или други закони, като същият няма регистрирано на негово име огнестрелно оръжие.
Към м. януари 2023г. Д. Д. бил управител на ЕТ „Д. Д.-Махайра“ – гр. Варна, като упражнявал търговска дейност в антикварен магазин, намиращ се на ул. „Димитър Станчев" №2 в гр. Варна.
На неустановена дата в началото на 2023г. (вероятно на 18 или близка до нея дата) св. Т.К. А., по прякор „Топсито“ заедно с И.К. влязъл в мазе, намиращо се в блок между Окръжна болница и кметство Приморски, като там намерил дървена кутия, в която имало поставен малък пистолет, който бил много стар и малко патрони. След като взел пистолета св. А. се опитал да го продаде в заложна къща, където обаче отказали да го вземат, поради което двамата отишли в къщата на св. Й. А., където употребили наркотични вещества. В момент когато И.К. бил отишъл в друга стая, св. А. взел пистолета и излязъл навън.
На 18.01.2023г. около 18.50ч. подс. Д. бил в търговското помещение, когато в него влязло непознато за него момче (св. А.) което му предложило да му продаде старинен пистолет за сумата от 100 лева, за който посочил, че бил намерил в дървена кутийка на боклука в близост до Окръжна болница.
Подс. Д. преценил, че има интерес към вещта, предложил да я закупи за сумата от 70 лева и след като А. се съгласил, съставил „Договор за покупка на антикварни предмети от физическо лице“ от свид. Т. А. с прякор "Топси" за сумата от 70 лв.- /л.7/.
Д. не притежавал разрешително или друг надлежен документ за купуване, продаване или друг вид отчуждение на огнестрелни оръжия по ЗОБВВПИ.
През месец март 2023 г. по повод на разследвани кражби от избени помещения, находящи се на територията на 02 РУП бил установен св. Т.К. А., който обяснил какво е намерил и на кого го е предал, което дало повод на полицейските служители да извършат проверка в търговското помещение на подс. Д., който потвърдил придобиването на пистолета и го предоставил на полицейските служители с протокол за доброволно предаване от 13.03.2023г., заедно с един брой договор за покупка на антикварни продукти от физически лица, сключен с лицето Т. А..
От заключението на изготвената съдебно-балистическа експертиза се установява, че представеният за изследване пистолет е фабрично произведен пистолет подражание на система „Браунинг“, марка „МС 6К", калибър 6,3 5мм, предназначен за стрелба с патрони калибър 6,35 мм. Според ЗОБВВПИ, представлява огнестрелно оръжие. Пистолетът е годен да произвежда изстрели с патрони калибър 6,35мм.
Изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, а именно: от обясненията на подсъдимото лице, от показанията на св. И.Сл. К., на св.Т.К. А., на св. Й.Р.А., както и от протокол за доброволно предаване от 13.03.2023г., договор за покупка на антикварни предмети от физически лица от 18.01.2023г., докладна записка рег. № 365р-17696/20.03.2023г. относно обстоятелствата при които са установени и разпитани свидетелите К., А. и А., справка за съдимост и характеристични данни за подс. Д. М. Д., заключенията по назначената съдебно- балистична експертиза, както и приобщените по делото веществени доказателства.
Въпреки специфичният процесуален ред по който протече производството по делото, а именно този по реда на глава 27 в хипотезата на чл. 371, т.1 НПК, за съдът не възникнаха основания да не даде вяра на всички разпитани на досъдебното производство свидетели, които по единен и безпротиворечив начин установиха описаната по-горе 2 фактическа обстановка.
Особено внимание според настоящия състав заслужават показанията на св. Т. А., който е „придобил“ огнестрелното оръжие, заедно с патрони за същото, които обаче е оставил в дома на св. А., след като е взел самостоятелното решение да се разпореди на възмездно основание с процесната вещ.
На следващо място, показанията на свидетелите не противоречат по никакъв начин на дадените от подс. Д. обяснения, като доколкото същите са последователни, логични и добросъвестно изложени в хода на проведеното съдебно следствие, настоящият състав не намери основания да не им даде вяра. В тях, същият не само, че не отрече придобиването на вещта, за притежаването на която впоследствие се установило, че не притежава и никога не е притежавал разрешение, а дори напротив сам е показал на полицейските служители същата, като я предоставил доброволно, заедно с договора, от който се установява лицето, от което вещта е била закупена.
Доколкото изготвеното и приобщено по делото заключение на изготвената експертиза е пълно, конкретно и компетентно изготвено съдът не намери основания да не даде вяра на същото, още повече, че то се основава на анализ и експериментална експлоатация на наличното по делото веществено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че от анализа на събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние.
На първо място, основателни са възраженията на защитата, че в случая е налице хипотезата на чл. 14, ал.1 НК доколкото по делото е несъмнено установено, че подс. Д. не е имал съзнанието, че купува огнестрелно оръжие, а предмет или вещ с антикварна стойност, която е имала характеристиките на оръжие, но не е била придружена с боеприпаси, а и от вида, в който му е била представена (и преди той да я почисти без да го разкомплектова) не е можело да се възприеме еднозначно, че се касае именно за оръжие, годно да възпроизведе изстрел.
Доколкото в действащото законодателство не е предвиден нарочен ред по който една вещ да бъде определена като такава с антикварна стойност, то очевидно преценката за това е оставена на лицата, които по занятие извършват сделки с такива предмети, каквото лице в случая се явява подсъдимият.
В обясненията си същият подробно посочи, че се занимава с антикварна дейност над 20 години, като по принцип няма забрана за лицата, упражняващи такава дейност да придобиват вещи с характеристиките на оръжия.
Съгласно §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност „антикварни предмети“ са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години, като обаче не е предвиден нарочен ред или лице, което да определя това, а преценката е оставена на индивидуалния опит на всеки търговец, изкупуващ такива предмети.
В случая от всички фактически данни по делото се установява, че предметът предложен за продажба е бил такъв със старинен вид, без боеприпаси и без каквито и да е обективни данни, които могат да насочат лице, което не притежава специални знания да заключи, че се касае за огнестрелно оръжие и то такова годно да произведе изстрел.
Нещо повече, за да се убеди в съществуването на такава реална възможност вещото лице изготвило експертизата е следвало да си послужи със способ за проверка – провеждане на експериментална стрелба със съответния калибър и едва след това да даде категорично заключение, че се касае именно за огнестрелно оръжие.
Такава възможност подсъдимият не само, че не е имал, но и не е имал и намерение да се възползва или дори само съмнение, че такава съществува.
3
Потвърждение на това обстоятелство съдът открива на първо място в добросъвестното му поведение при полицейската проверка, по време на която същият лично предоставя оръжието и документите с които същото е придобито и дори ги предава за да бъдат извършени последвалите процесуално-следствени действия.
На второ място, по делото няма данни същият да разполага със специални знания или изобщо някога да е имал интерес към придобиване, държане и/или експлоатация на огнестрелно оръжие (независимо дали с лична или с търговска цел).
На трето място, предвид външните характеристики на вещта, мястото на което същата е била представена като намерена (а именно в дървена кутийка в кофа за боклук), обстоятелството, че същата е била продадена без боеприпаси, както и антикварните познания на подсъдимия са били достатъчни същият да заключи, че се касае за антикварна вещ, а не за годно да произведе изстрел огнестрелно оръжие.