Определение № 1350 от 29.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1350 гр. Плевен, 29.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500946 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №3613/20.08.2026г., постановено по гр.д.№ 4228/2025 г. на PC - гр. Плевен, е оставил без уважение искането на „Кредидирект“ ЕООД ЕИК**** за изменение на Решение №506/10.04.2026г. по гр. дело №4228/2025г. на ПлРС в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от „Кредидирект“ ЕООД ЕИК****, чрез адв.Х. М. от САК. В нея се твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ. Заявява, че в представеното пълномощно не е конкретизиран номера на делото и не става ясно, че е точно по това производство. Сочи, че в договора за правна помощ е записано, че безплатната помощ се предоставя по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, но лицето не е от кръга посочен в този текст. Заявява, че същото не е доказало, че са налице предпоставките за предоставяне на базплатна правна помощ, за което носи доказателствената тежест. Заявява, че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на дружеството, като са подадени осем искови молби от същия ищец, въпреки, че ищецът е имал възможност да получи защита в рамките на едно производство.

Твърди, че целта на тези многобройни молби е да се претендират разноски по всяко от делата, които са в прекомерен размер. Сочи, че в част от съдебната 1 практика се приема, че въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж. Цитират се конкретни актове в тази насока.

Заявява, че ищецът няма качеството на потребител, доколкото е завел множество дела за получени кредити, включително и от други финансови институции и това се осъществява, не с потребителска, а с бизнес цел.

Навежда доводи, че размера на присъденото възнаграждение не е съобразен с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, изключващи приложението на Наредба №1/2004г. Заявява, че в случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните следва да се съобразят и подробно посочени други фактори, като съвкупната им преценка сочи на извода, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да е по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004г.

В заключение моли да се постанови определение, с което да се отмени атакуваното определение на Плевенски районен съд и да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски или евентуално да се намали размера значително.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, чрез процесуалния й представител – адв.М. М.. В него се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че е налице оказана правна помощ, както и че върху възнаграждението следва да се начислява ДДС, като цитира множество съдебна практика в тази насока. Сочи, че многобройните дела са следствие на поведението на жалбоподателя при сключване на множество договори с незаконосъобразни клаузи, които именно са причина за искането за обявявяна на недействителността им. Моли да се остави без уважение депозираната жалба.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав нееднократно в своите актове е застъпвал еднозначно конкретна позиция по поставените с въззивната жалба въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.38. ал.1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, т.е. възможността за осъществяване на безплатна правна помощ се отнася само до конкретно посочените хипотезите. Посочените три групи лица обхващат случаи на предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие единствено на физически лица.

В своята трайна практика ВКС е приел, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1 - т.3 на чл.38 ал.1 от ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ /Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023 г., III г. о., ГК и Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК/. В случая, по делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което ищеца в първоинстанционното производство е упълномощил М. М. да го представлява, в който е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Както бе посочено по-горе не е необходимо съдът да изследва наличието или не на качеството на лицето и дали същото отговаря на конкретно посочената точка, за да се присъди възнаграждение за безплатно представителство. Към настоящия момент няма постановено различно тълкуване със задължителен за съдилищата характер от ВКС на РБ и Плевенски окръжен съд споделя изцяло това становище.

Ето защо съдът счита, че независимо, че в последствие се установява, че лицето е реализирало доходи от нетрудови правоотношения, присъждането на възнаграждение не е обусловено от установяване на това качество.В представения договор за правна помощ пределно ясна е волята на страните по договора за правна помощ, че се касае за „процесуално представителство по 3 договор за потребителски кредит №1222102/06.01.2025г., сключен със „Кредидирект“ ЕООД. Дори и да не е посочен конкретен номер на дело, който не е известен към момента на упълномощаване и подаване на ИМ, това е достатъчно да очертае ясно кръга от действия, за които е упълномощен адвоката. Именно този договор е обявен за недействителен с първоинстанционното решение.

Що се касае до становището, че в част от съдебната практика се приема, че въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а по останалите да се оставя без уважение, следва да се посочи, че на първо място е налице пряко противоречие с чл.81 от ГПК, императивно предвиждащ, че „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски“. Т.е. законодателят задължава всяко инстанция по едно и също дело да се произнася по разноските, като с аргумент на по-силното основание, произнасянето по разноски за всяко дело е абсолютно задължително.

На второ място, спрямо твърдяната злоупотреба с право на иск и възможността за подаване на отделни искови претенции следва да се посочи, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и предявяването на иск поначало е правомерно. Предявяването на иск е неправомерно, само ако е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право. То е недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреди или други неблагоприятни последици на насрещната страна или когато се осъществява с цел да се извлече някаква облага от това.

/Решение № 260514/21.01.2021 г., постановено по в.гр.д. № 6572/2019 г. по описа на СГС/. В настоящия случай, предявеният от ищеца иск за обявяване за нищожност на целия процесен Договор за потребителски кредит, е уважен от съда, т.е. налице е нарушено право и в този смисъл, поведението на ищеца не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с право. Страната, за която нищожната клауза създава задължения, може да реализира правата си само по съдебен ред, след като между страните не е постигнато съгласие за нейната отмяна. Воденето на множество дела между същите страни, търсейки реализиране на права, произтичащи от различни правоотношения, е допустимо, независимо от наличието на сходност на подлежащите на 4 изследване релевантни факти. Поради това и Плевенски районен съд не е приел искането за съединяване на производствата и по други дела, с това по настоящето. В случая се твърди, че са заведени множество дела от същия ищец, но по делото няма представени писмени доказателства. Направеното с частната жалба доказателствено искане е процесуално недопустимо, при ограничението на чл.266 ал.1 от ГПК, както и предвид характера на производството по чл.248 от ГПК, което касае произнасяне на изменение или допълване на разноски по вече представени доказателства по делото и влязло в сила основно решение. Ето защо настоящият въззивен състав счита, че цитираната практика е неотносима към случая /освен, че не е задължителна/.

По отношение размера на определеното възнаграждение въззивният състав отчита настъпилите изменения в законодателството и съдебната практика относно задължителността на минималните размери визирани в Наредба №1 за ВАР.

Към момента на постановяване на определението е действала нормата на чл.78 ал.5 о ГПК в редакцията на чл.78 ал.5 от ГПК ДВ бр.17/2026г. в сила от 16.02.2026г. , която гласи „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.“

Единственото въведено изискване от законодателя е, да е направено искане, респ. възражение за намаляване на разноските от насрещната страна по делото. Законодателят не е посочил срок, но тъй като въпросът с разноските се решава с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция /чл.80 и чл.81 ГПК/ следва да се направи до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция с аргумент от чл.235 от ГПК и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.А. и А.Б.. Казано накратко, ако страна по делото счита, че разноските на другата са прекомерни следва да направи изрично писмено заявено искане /възражение/ за тяхното намаляване до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция.

Макар и да не се съдържа изрично позоваване на тази норма в отговора и в молба от 08.05.2026г. по делото, с оглед развитите в тях подробни доводи за 5 несъответствие на адвокатското възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа, същите следва да се квалифицират именно, като искане за намаляване на разноските. По отношение на разноските и българския законодател и европейското право, приложимо с приоритет - Директива 2004/48 по силата на ч.5 ал.4 от Конституцията на РБ, дава защита, както на лицето, инициирало процеса в защита на своите права, така и на ответната страна, като обезпечава възстановяването сама на разумни и необходими разноски. Тези разпоредби са предвидени, за да не се злоупотребява с размера на разноските, в частност на адвокатското възнаграждение, тъй като само то се договаря свободно. Затова и при очевидна прекомерност на адвокатското възнаграждение е предвидена възможността за тази законова редукция.

Тъй като процесуалните норми действат за напред, въззивният съд е длъжен да съобрази настъпилото изменение.

В чл.36 ал.3 от ЗА се предвижда, „когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии: 1. фактическата и правна сложност на случая;