Решение № 11390 от 06.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11390

Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ канд № 20267180701974 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Е. А. Б., [ЕГН], чрез адв. А.С.-пълномощник, против Решение № 607/14.05.2026 г. на Пловдивския районен съд, XVI-и наказателен състав, постановено по АНД № 6470/2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0333-001302 от 15.10.2025 г., издадено от Началник група в РУ С. при ОДМВР Пловдив, с което на Е. А. Б., на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, /с еврова равностойност 1022,58 евро/ и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 20 контролни точки.

От съдържанието на жалбата може да се изведе извод, че се опира на хипотезата на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК- допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Подробно с жалбата се формулира съдът да отправи искане с правно основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р.България за установяване на несъответствие на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП с чл. 4, ал. 2 от Конституцията. Съдържа се и искане обжалваното решение да бъде отменено и като незаконосъобразно да се отмени и спорното наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба- Началник група в РУ С. при ОДМВР Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че касаторът на 15.09.2025 г. около 21:11 часа управлявал лек автомобил „Опел Антара“, с рег. № [рег. номер], негова собственост, по път отворен за обществено ползване в [населено място] на [улица]срещу № 22 и при проверка за употреба на алкохол, с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, фабричен № ARВА-0060, техническото средство отчело 0,99 промила алкохол в издишания въздух. На Б. бил издаден талон за медицинско изследване с бланков № 306777, в който му бил даден срок до 120 минути от връчването му да се яви в УМБАЛ „Св. Г.“ - [населено място], за да даде кръвна проба за изследване. От извършената Химическа експертиза № 2521/16.09.2025 г. се доказало наличието на 0,66 промила алкохол в кръвта на водача.

Горните констатации били приети като нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП и бил съставен и предявен АУАН № GA 4123970/15.09.2025 г., въз основа на който било издадено и спорното НП. Извършеното нарушение било прието, че е в хипотезата на повторност, понеже било в двугодишен срок от влизане в сила на НП № 24-0333- 000434/29.04.2024 г. влязло в сила на 28.05.2024 г. за същото нарушение на чл. 5 , ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Районният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин и наложените наказания съответстват на вината на дееца и обществената опасност на деянието.

Решението е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд е приел за установени фактите на нарушението, предмет на обжалваното НП, и отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите изводи на РС-Пловдив са основани на доказателствата по делото, събрани и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

От показанията на разпитания по делото свидетел и съдържанието на АУАН, НП и Протокол от Химическа експертиза № 2521/16.09.2025 г. е видно, че отговорността на водача е ангажирана за управляване на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в хипотеза на повторност. Контролните органи са изпълнили задължението си по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство, да издадат талон за медицинско изследване и насочат лицето към това изследване. Издаденият талон е приложен към административнонаказателната преписка и същият притежава необходимото съдържание по чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата, като видно от отразеното в същия Е. Б. се е явил в указаното време и час в УМБАЛ „Св.Г.“-Пловдив за даване на кръвна проба. В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл. 174, ал.2, вр. чл. 174, ал.1 от ЗДвП като управляване на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в хипотеза на повторност. Безспорно по делото, от приетите доказателства, се установява, че с НП № 24-0333-000434/29.04.2024 г. на РУ-Стамболийски, ОДМВР-Пловдив, на Е. Б. е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП и правоохранителният акт е влязъл в сила на 28.05.2024 г. При тези факти, настоящата инстанция намира за обосновани изводите на въззивния съд, че в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление има ясно изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно признака повторност. Ето защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че именно водачът Е.Б. е извършил от обективна и субективна страна нарушението, описано в НП, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление основание.

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършването на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо описание на нарушенията, правилната им правна квалификация и безспорното им извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита.

По делото не са ангажирани доказателства, годни да опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложеното административно наказание.

Преценена е степента на обществена опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното наказание се постига целта на административното наказание, а именно да въздейства възпиращо върху дееца и обществото.

В жалбата на касатора е направено искане за сезиране на Конституционния съд. В действителност, измененията в чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, дават възможност на всеки един съдия да сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на определени разпоредби, по искане на страна по делото, или по своя инициатива. С Определение № 2 от 13.03.2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на Конституционния съд са дадени разяснения, че за да е допустимо искане на съда по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, то следва поставеният въпрос да е от значение за решаване на конкретното дело и да определи приложимото право, да има за предмет установяване на противоконституционност на действаща законова уредба, приложима по делото. За настоящия съдебен спор не са налице изброените предпоставки, според практиката на Конституционния съд.

Съгласно чл. 189, ал. 14 от ЗДвП обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В чл. 59 от ЗАНН е уредено, че наказателните постановления се обжалват пред съответния районен съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд, в 14-дневен срок от връчването им. По силата на чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. По нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Или в правомощията на настоящата инстанция е да провери законосъобразността на обжалваното решение, с оглед направените възражения в жалбата за незаконосъобразност на издаденото НП.

При тези данни настоящият състав намира това искане за неоснователно, както е посочено и в определение № 2/2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на КС, с искане, направено на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, сезиращият съд не може да очаква от Конституционния съд да се произнесе по въпроси от компетентността на самия сезиращ орган.

С оглед изложеното и като взе предвид разясненията, дадени в мотивите на определения № 2 от 13.03.2024 г. на КС по к. д. № 8/2024 г., № 3 от 2.04.2024 г. на КС по к. д. № 6/2024 г. и Решение № 5/05.04.2012 г. по к. д. № 13/2011 г. на Конституционния съд на РБ, съдът приема, че не са налице предпоставки за отправяне на искане по чл. 150, ал. 2 от КРБ и същото, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХIV касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 607/14.05.2026 г. на Пловдивския районен съд, АНД № 6470/2025 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�