Решение № 162 от 20.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. П. 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500640 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №592 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.

№20215220100914/2021г. по описа на РС- П. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата С.Н. К.Ч., ЕГН ********** от гр.П. ул.“К.“ №7, ет.3, със Заповед №18/26.02.2021г. на Изпълнителния директор на дружеството ответник- „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. ЕИК 130072241.

Възстановена е С.Н. К.Ч. на длъжност „Председател ТЕЛКК“ в звено ТЕЛК- 2 състав, в „МБАЛ- П.“ АД- гр.П..

Осъдена е “МБАЛ- П. АД- гр.П. да заплати на С.Н. К.Ч. обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението за период от един месец /01.03.2021г.- 31.03.2021г./ в размер на 2080лв., като е отхвърлен иска за разликата над 2080лв. до 2200лв.

Определена е държавна такса в размер по 50лв. за всеки един от двата неоценяеми иска, като е осъден „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. да заплати по сметката 1 на РС- П. сумата 183,20лв., представляваща държавна такса.

Осъден е „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. да заплати на С.Н. К.Ч., сумата от 682,13лв, представляващи разноски по делото.

Осъдена е С.Н. К.Ч., да заплати на „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. сумата 17,87лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.С.В. от АК- П. в качеството му на процесуален представител на „МБАЛ- П.“ АД- гр.П. представлявано от Изпълнителния директор д-р К.М.Т..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В тази връзка се визира, че в конкретния казус, материалноправния въпрос е за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства.

Твърди се, че в случая, прекратяването на трудовия договор на посоченото в заповедта основание е обективно и безвиновно, което предпоставя необходимост работодателя да докаже единствено, че работникът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовото правоотношение.

Приема се, че това е доказано по един категоричен и безспорен начин от писмените доказателства приложени по делото.

Сочи се, че самата ищца твърди, че е придобила правото си на пенсия, като моли да бъде назначена отново на работа и новия й трудов договор е сключен след като същата е придобила право на пенсия.

Счита се, че съдът е следвало да стигне до други правни изводи, а именно, че издадената заповед от Изпълнителния директор на „МБАЛ- П.“ АД е правилна и законосъобразна.

Относно претенцията за изплащане на обезщетение се приема, че с оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, същата е неоснователна.

2

Визира се, че в мотивите си съдът си противоречи, като един път твърди, че ищцата следва да докаже това свое твърдение, следователно приема, че то не е доказано по категоричен и безспорен начин, а после твърди, че най- вероятно същата е останала без работа за съответния период от време.

Сочи се, че претенцията в размер на 2200лв. е посочена с допълнение към исковата молба и в нея е посочено правното основание чл.222, ал.1 от КТ, като при тази хипотеза се дължи обезщетение на работника или служителя, когато същия е уволнен на основания точно посочени в цитирания член от КТ, а в конкретния казус уволнението на ищцата е на друго правно основание, което няма нищо общо с хипотезата на чл.222, ал.1 от КТ.

Предвид на това се приема, че съдът е следвало да отхвърли изцяло претендираното обезщетение.

Твърди се, че съдът е следвало да постанови неприсъствено решение, на основание хипотезата на чл.238, ал.2 от ГПК.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго с което се отхвърлят предявените искове.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С.Н. К.Ч., чрез пълномощника й адв.Д.М..

В същият се твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като подадената въззивна жалба е неоснователна.

Сочи се, че процедурата по издаване на заповедта е незаконосъобразна, поради това, че не е сформирана ТЕЛК К.исия да определяне на заболяването.

Липсва разрешение на Инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл.333, ал.1 от КТ, както и липсва мнение на ТЕЛК, в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба №5, което води до нарушаване на предварителната закрила по чл.344, ал.1 от КТ и съгласно чл.344, ал.3 от КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.

Твърди се, че в хипотезата на чл.333, ал.1 от КТ бездействието на уволненото лице при издаване на заповедта за уволнение е ирелевантно 3 спрямо разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Работодателят е този, които следва да извърши проверка и да събере данни и доказателства за това дали работникът или служителя, когото желае да уволни се ползва с някоя от изчерпателно изброените от закона закрили.

Визира се, че след като не е представено доказателства по делото за датата на пенсиониране от работодателя в първа инстанция се счита, че дори и да бъде представено такова пред въззивния съд, то не следва да бъде ценено с оглед разпоредбите на ГПК, тъй като въззивната инстанция не събира доказателства.

Счита се, че това е също процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Искането е да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание, жалбоподателят „МБАЛ- П.“ АД гр.П. редовно призовани, законен представител не се явява. Явява се процесуалния му представител адв. В.. От страна на същия се поддържа подадената въззивна жалба, като се счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли се същото да бъде отменено.

Подробни съображения в тази връзка се излагат в представени в срок писмени бележки. Искането е обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по жалбата- С.Н. К.Ч., редовно призована не се явява. От страна на нейния пълномощник- адв.М. е постъпило писмено становище, в което се моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на 4

Глава 25 от ГПК, по повод на постъпила искова молба от С.Н. К.Ч. с която същата е предявила иск срещу „МБАЛ- П.“ АД. В нея е направено искане за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед от 26.02.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ- когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия, да се възстанови на длъжността, която е заемала и да се осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа, като не е посочен размерът на претендираното обезщетение. Допълнително е уточнено, че обезщетението се претендира само за един месец, в размер 2200лв., с неточно посочено правно основание чл.220, ал.1 от КТ.

Твърди се в исковата молба, че преди да й бъде отпусната пенсия, което е станало на 27.11.2015г., ищцата е била освободена от работа, но веднага след това е била назначена отново.

Визира се, че упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с момента, от който за дадено лице е признато съществуването на правото на пенсия с разпореждане на осигурителния орган; релевантният момент е дали трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е придобило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст- ако тази дата предхожда датата на сключване на трудовия договор, той може да бъде прекратен на посоченото основание, но ако датата на отпускане на пенсията е по- късна, не е налице фактическият състав на т.10б. Сочи също, че се ползва от закрилата по чл.333, ал.1 от КТ, тъй като страда от захарен диабет.

В срок е постъпил отговор от страна на ответника- „МБАЛ- П.“ АД, в който се визира, че предходният трудов договор на ищцата е бил прекратен на 23.11.2015г. поради придобиване на право на пенсия, като е било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. На същата дата е бил сключен нов трудов договор. Към сключването му ищцата вече е била придобила право на пенсия.

Сочи се, че „самото придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяване на трудовото правоотношение“ и че основанието е обективно и безвиновно, както и че защита по чл.333, ал. 1 от КТ не се предвижда, когато трудовото правоотношение се прекратява на посоченото в заповедта 5 основание.

Приема се, че исковата молба е неоснователна.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, че страните са били в трудово правоотношение преди издаването на Заповед на Изпълнителния директор от 26.06.2021г.

Видно от последната се установява, че ищцата е уволнена, на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ, считано от 01.03.2021 г. Визирано е в същата, че на ищцата се дължат обезщетения за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни, както и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода 01- 30 март 2021г., без да са посочени размери в левове на което и да е от двете обезщетения.

Видно от Фиш за заплата и обезщетения се установява, че към месец ноември 2015г.- месеца на прекратяването на предходното трудово правоотношение между ищцата и болницата- тя е получавала брутно трудово възнаграждение от 2080лв. месечно. Към този момент- края на месец ноември- тя е имала стаж от 36 години, 10 месеца и 11 дни. Във фиша е отбелязано, че й се изплащат 6 брутни заплати поради пенсиониране.

От този документ не се установява, от коя дата е било прекратено предходното й трудово правоотношение. Действително сочат се отработени 21 дни, колкото работни дни има целият месец ноември 2015г., но е известна практика, че се издава фиш за целия месец няколко дни предварително и извършване на корекция впоследствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. По съществото си, същата е частично основателна.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а подадената 6 въззивна жалба е частично основателна.

По същество, обжалваното решение е правилно в частта му с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, и т.2 от КТ и съответно неправилно в частта по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК.