Решение № 797 от 18.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110148901 по описа за 2021 година

Делото е по предявен от „Р...” ЕАД, ЕИК .. , понастоящем „К...“ ЕАД, представлявана от А.В.А. със седалище в гр.София чрез юрисконсулт И.. спрямо Д. Г. П., ЕГН:********** , с адрес в С... чрез назначен по делото особен представител адв. А..

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № .../ 15.05.2019 г., по който банката е предоставила в заем на ответната страна сума в размер на 16 360.00 лв., която е усвоена изцяло на 16.05.2019г. Сочи се, че на основание чл.1 от Договора кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 15.05.2024 г. По силата на чл.4 от Договора между страните е налична и уговорка за възнаградителна лихва, а на основание чл.4.1 са постигнали договорка и за редовна лихва, която за първите 12 месеца е във фиксиран размер на 5,5%, след изтичане на горепосочения срок е в променлив референтен лихвен процент + 5.370 пункта надбавка и се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Отделно от това помежду им е налична и договорка за обезщетение за забава като наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта на основание чл. 4.5 от договора. Твърди се, че съгласно чл. 5.2 кредитът следва да бъде погасен на 60 равни анюитетни месечни погасителни вноски до 15-то число от 1 съответния месец, платими от 15.06.2019г. до 15,05.2024г. При твърдения за предаване на заетата сума и настъпване на обстоятелства за изискуемост на вземанията ищецът твърди, че кредитополучателят е изпаднал в забава като не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 15.02.2020; 15.03.2020; 15.04.2020; 15.05.2020; 15.06.2020; 15.07.2020;

15.08.2020; 15.09.2020г. С писмо до ответника с изх. № ИЗХ[1]001 -46496, непотърсено от Д. се сочи, че е била уведомена за настъпилото просрочие, поради което и се излага, че на 28.09.2020г. кредитът е осчетоводен с предсрочна изискуемост.

За тези суми се сочи, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е била издадена такава по ч. гр. д. №12005/ 2021 г., с която Д. е осъдена да заплати на „Р... (Б..)" ЕАД изискуема главница в размер на 14,337.81 лева; изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 453.65 лева за периода от 15.02.2020г. до 27.09.2020г. вкл., обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 15.02.2020г. до 15.09.2020г. в размер на 208.66 лева за периода от 15.02.2020 г. до 27.09.2020 г. вкл., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 521.18 лева за периода от 28.09.2020г. до 25.02.2021г. вкл. и законна лихва за забава за периода от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането. Сочи се, че с оглед дадените от съда указания за предявяване на иска съдът е сезиран с такъв за установяване на вземанията си по заповедта. Отделно от това се претендира в условията на евентуалност в случай, че съдът установи, че не е налице настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по заповедта се претендира осъдително решение за исковите суми. Като се ангажират доказателства се желае решение за установяване на вземания за главница в размер на 14,337.81 лева, от които редовно падежирала в размер на 1 912.29 лева и предсрочно изискуема в размер на 12 425.52 лева, изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 453.65 лева за периода от 15.02.2020г. до 27.09.2020 г. вкл., обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 15.02.2020 г. до 15.09.2020г. в размер на 208.66 лева, начислена за периода от15.02.2020 г. до 27.09.2020 г. вкл., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 521.18 лева за периода от 28.09.2020 г. до 25.02.2021 г. вкл. и законна лихва за 2 забава за периода от датата на сезиране на съда

26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. И в условията на евентуалност при отхвърляне на установителният се претендира решение за осъждане на ответника за исковите суми. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв от назначения по делото особен представител, с който искът се оспорва като неоснователен – главния се сочи, че е недоказан при липсата на изискуемост на вземанията, а евентуалният се оспорва като се навежда, че връчване на исковата молба на особен представител не води до връчването й на ответника. Оспорва се претенцията за обезщетение за забава, оспорва се усвояване на сумата по кредита, навеждат се и неравноправни клаузи – тази по чл.4.1 за едностранна промяна в лихвения процент – противоречие с чл.143 от ЗЗП, тази по чл.4,.2 от договора в противоречие на чл.143, т.10 и т.12 от договора. Навежда се и недействителност на договора за кредит при неспазване разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК – не е описана ясно методиката за изчисляване на реферетния лихвен процент, както и на чл.10, ал.1 от ЗПК – договорът не е написан по ясен и разбираем начин, както и на чл.12, ал.1, т.9 от ЗПК – годишния лихвен процент на разходите по кредита и общата сума не са описани по изискуемия начин. Оспорват се исковете и по размер, както и доказателствените искания на ищеца. Не се ангажират доказателства с оглед процесуалното положение на ответника.

Искът е с правно основание по чл.422 от ГПК във вр.с чл. 240 от ЗЗД – главния такъв и евентулания по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и на база на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

От приложеното ч.гр.дело № 12005/ 2021г. по описа на СРС се установява, че спрямо ответника Д. е била издадена заповед по чл.410 от ГПК за сумите – 1912,29 лв., представляваща редовно падежирала главница по договор за потребителски кредит № ... от 15,05,2019 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 453,65 лв. за периода от 15.2.2020 г. до 27.9.2020 г., обезщетение в размер на 208,66 лв.

3 за периода от 15.2.2020 г. до 15.9.2020 г., обезщетение в размер на 521,18 лв. за периода от 28.9.2020 г. до 25.2.2021 г., сумата от 12425,52 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ... от 15,05,2019г. ведно със законна лихва от 26.2.2021г. до изплащане на вземането, както и за разноските по делото.

Установя се от договор за потребителски кредит от 15.05.2019г., носещ подпис на упълномощени от Изпълнителния директор на банката към онзи момент

А.В.А. виж справка от

ТР https://public.brra.bg/Checkups/Verifications/HistoryView.ra?guid=6c6b36c9da48-420b-906f-db9821ab514a&ident=001000&subDeed=45284 - лица, че банка Р... ЕАД като банка, факт който е ноторен, е предоставила на ответницата Д.

Г. П. като кредитополучател кредит в размер на 16 360 лева за потребителски нужди. Договорът е със срок от датата на подписването му – 15.05.2019г. до 15.05.2024г. Уговорено е, че кредитът се усвоява еднократно след представяне на всички искани от банката документи по посочена в договора – чл.3 – банкова сметка. Уговорени са и клаузи за рефинансиране на заема, както и клаузи за лихви и комисионни – чл.4 от договора.

Страните са постигнали съгласие и за разкриване на разплащателна сметка при ищеца с титуляр ответника, както и размерът на вноските по него.

Към договора е приложен и погасителен план, подписан от страните, съгласно който първата вноска се дължи на 15.06.2019г., а последната на 15.05.2024г. Уговорена е падежна дата на 15 то число на всеки месец и равни погасителни вноски от по312.50 лева, в които влиза главница и лихвата по чл.

4, 1 и чл.4, 2 от договора.

От изслушаното и прието заключение на вещото лице по Съдебноикономическата експертиза, което е работило по събраните по делото доказателства, извлечения от движение по сметката на Димитрина за периода от датата на подписване на договора за кредит до 25.02.2021г. и справка за изпълнение потребителски кредит, се установява следното: - сумата от 16 360 лева е била преведена по посочената в договора от 15.05.2019г. сметка на кредитополучателя – IBAN BG96 BG96RZBB91551010419505, която сметка е заверена с тази сума и която сума е усвоена на 16.05.2019г. От заключението на вещото лице се установява още, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2021г. е имало просрочени 4 задължения за периода от 15.02.2020г. до 15.09.2020г . вкл., по отделни компоненти, както следва: усвоена и непогасена главница - 14 337.81 лева; начислена редовна (възнаградителна) лихва - 453.65 лева; начислена наказателна лихва (за забава) - 729.84 лева; начислена законна лихва - 1668.67 лев и съдебни разноски - 2118.51 лева. На задачата относно частта от вземанията, които са с редовно настъпил падеж, преди обявяване на предсрочната изискуемост, вещото лице сочи, че редовно падежирали главници за периода от 15.02.2020г. до 15.09.2020г. вкл. е в размер на 1912.29 лева. Предсрочно изискуема главница в размер на 12 425.52 лева с дата на настъпване 28.09.2020г. Просрочени редовни лихви за периода от 15.02.2020г. до 15.09.2020г. включително в размер на 429.29 лева. Начислена редовна лихва в размер на 24.36 лева върху усвоена и непогасена главница към 28.09.2020г. за периода от 15.09.2020г. до 27.09.2020г. вкл. Начислено обезщетение за забава в размер на 208.66 лева върху редовно падежирали главници за периода от 15.02.2020г. до 27.09.2020г. вкл. Начислено обезщетение за забава в размер на законна лихва за 521.18 лева върху усвоена и непогасена главница за периода от 28.09.2020г. до 25.02.2021г. вкл.

Отделно от това вещото лице сочи, че заявената в исковата молба наказателна лихва е определена върху главници, периоди на начисляване с лихвен процент в размер 15,5%, а броят на дните просрочие към съответните дати:

26.02.2021г. т.е датата на сезиране на съда е 375 дни, а към датата на подаване на исковата молба - 24.08.2021г. са 554 дни. В периода от датата на сезиране на заповедния съд и до датата на получаване на информацията на вещото лице за заключението не е имало постъпления на парични средства. Вещото лице е дало заключение и за размера на вземанията при настъпване на предсрочна изискуемост с подаване на исковата молба с оглед заявения в условията на евентуалност осъдителен иск.

При тези факти и по сторените от страна на ответника възражения съдът намира следното:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем по смисъла на чл.9 от ЗПК като оплакванията на ответната страна, че договорът не е възникнал при липсата на доказателства за получена сума са неоснователни. Договорът е изпълнен на ясен и разбираем език и съдържа информацията, изискуема по чл.11 от ЗПК и тъй като съгласно 5 общите разпоредби на чл.240 и следващите от ЗЗД заемът е реален договор счита се сключен, когато въз основа на съгласието между страните парите бъдат предадени на заемателя, съдът приема, че предаването на заемната сума о т 16 360 лева се доказва с получаването й по сметка на Димитрина – заверена сметка, така както се установи от заключението на вещото лице по СИЕ. Задълженията по вноски са определени с падеж, размер, брой и начален и краен срок по погасителен план и по чл.5 от договора, по конкретно по чл.

5.2, а именно погасяване на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15то число на съответния месец с период от 15.06.2019г. до 15.05.2022г., с годишна лихва от 5.50 % за първата година, и от 5.370 % за следващия период. Възражението на ответната страна, че договорът е недействителен като такъв, в който не се съдържа ясно описана методика за изчисляване на реферетния лихвен процент съдът също намира за неоснователно. В представения препис от договора за кредит, се съдържат всички съществени условия – сума на кредитирането – по чл. 1, срок, посочен в чл.1, дължима договорна лихва по чл.4 и дължима наказателна лихва при просрочие по 10.1 от Договора, условия за обявяване на предсрочната изискуемост – по чл.9, 2 от Договора, ГПР и крайната дължима сума /възможното оскъпяване на кредита/. Наличен е и подписан от страните погасителен план, който изрично посочва падежните дати и дължимите анюитетни вноски. На основание чл.9.2 от Договора страните са се съгласили за възможността на банката едностранно, с писмено уведомление до заемополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва и евентуална наказателна надбавка, както и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми. За тази предсрочна изискуемост поради неплащане на вноските по кредита банката е спазила изискването си да уведоми длъжника, което се установява от писмо с обратна разписка. Това уведомяване съдът намира за надлежно дори и при стореното отбелязване върху обратната разписка от 28.09.2020г., че писмото не е потърсено от адресата тъй като съдът прилага последиците на чл.6, 2 от Договора за кредит, а именно, че кредитополучателят по договора е задължен в едноседмичен срок от настъпване в промяна на някое от посочените в договорката обстоятелства вкл. и адрес да уведоми банката за това, като при неспазване на това задължение се счита, че изпратените от банката уведомления до адреса по договора са редовно извършени ерго съдът намира, че ищецът преди 6 образуване на делото, е обявил на длъжника, че е в забава и че към 03.09.2020г. за дължими вноски за главница и лихва, както и че е с обявена предсрочна изискуемост от банката на всички суми по кредита – 14 774.31 лева, от които 14 337.81 лева за главници и 436.50 лева за лихви. Договорът не е обслужван и след обявеното просрочие, поради което на основание чл.9,1 от него е начислено обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница и върху обявената за предсрочно изискуема останала главница.