Определение № 260708 от 13.10.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….10.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 13.10.2020 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 744 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК.

Постъпила е искова молба от подадена от името на М.М.П., Д.П.Д. и М.П.Д., с която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т. 3 ГПК) по частични искове за присъждане на изискуеми вземания, породени от уреждане на имуществени последици от прекратено членство на наследодател на ищците в търговско дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх. № 14723/10.06.2020г. е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени факти, на които ищците са основали частични претенциите и са направени доказателствени искания. С допълнителната искова молба вх.№ 265068/01.09.20г, новоназначен пълномощник на ищците е потвърдил по-рано заявено с вх.№ 264621/25.08.2020г искане за увеличаване на размерите на частичните претенции до по 233 333.33лв и е оспорил възраженията на ответника.

В срок ответникът „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, чрез пълномощник е депозирал отговор вх. № 263737/10.08.2020г, като е възразил за липса на интерес и недобросъвестност на ищците, признал е първоначалния частичен размер и е направил възражения по дължимост на остатък, над предложено доброволно плащане.

В допълнителен отговор вх.№ 266816/28.09.2020 е предложено споразумение за цялостно уреждане на задължението, евентуално са оспорени увеличените размери и редовността на претенция за добавени лихви, като е заявено и евентуално възражение за съдебно прихващане на насрещни вземания на дружеството.

По допустимостта на претенцията:

Страните са правоспособни и дееспособни лица. Пълномощниците се легитимират надлежно с права за всички инстанции, като адвокатът на тримата ищци е овластен след оттегляне на правата от предходен представител (л. 72 и л. 32). Ответникът, представляван от вписан управител е надлежно регистриран търговец.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на неудовлетворено вземане на всеки от ищците като наследник по закон на починал съдружник, породено от прекратено неоспорено членствено правоотношение на общия им наследодател в ответното дружество. Предявените частични осъдителни искове са адекватна защита на твърдяно притезание. Възражението за отпадане на интереса на правоприемниците поради неоснователно отказано предложено изпълнение не е основателно. Обстоятелствата по учредяване на сметка в полза на кредитора съответстват на твърдения за освобождаване на длъжника от задължение, съответно могат да се отнесат към възраженията за погасяване на материалното право, а не на правото на иск, което определя процесуалната легитимация на кредиторите, претендиращи осъждане на ответника.

Предявените първоначално, а в последствие и увеличени размери на всяка от съединените претенции обуславят родова компетентност на окръжния съд.

Възражение за местна неподсъдност не е предявено.

По предварителните въпроси:

Авансово дължимата държавна такса за увеличените размери е внесена в държавен бюджет.

Въз основа на твърденията, съответни на предявеното искане за защита на наследени права на участник в дружество, съдът квалифицира спора, като приема да го разглежда като търговски на осн. чл. 365 т. 3 от ГПК. Възражение по характера на спора не е заявено от страните.

Изменението на размерите на исковете е предприето в хода на размяна на книжата, преди изтичане на преклузивен срок по чл.

372 ал. 2 ГПК. Наред с увеличението на размера на частта от дължимо вземане на всеки от наследниците обаче, ищците са поискали допълнително и присъждане на законна лихва от дата на възникване на задължението 31.07.2019г до окончателното удовлетворяване. Това искане не може да се възприеме като акцесорно, тъй като не се основава само на правоувеличаващ ефект на сезирането на съда, а на твърдения за вече натрупана преди това забава. В тази част молбата за изменение е недопустима, тъй като представлява добавяне на нов иск, който се различава от първоначалната им претенция както по основание(понесени вреди поради забава в плащането), така и по размер, съответен на обезщетение, начислено до предявяване на иска. Липсата на изрично изявление за предявяване на такъв осъдителен иск изключва и възможността то да бъде отделено и разгледано в самостоятелно производство. Изменението на иска може да бъде допуснато само за новите размери на частите от претендирани главници и акцесорно вземане за законна лихва след

10.06.2020г, когато е постъпила исковата молба за частичния иск на тримата ищци.

При предявяване на осъдителните си искове ищците не са посочили начин за изплащане на търсените суми. С оглед възражението за недобросъвестно упражняване на процесуални права, съдът намира, че в случая следва да изиска от ищците да допълнят липсващото факултативно съдържание на искова молба по чл. 127 ал. 4