Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
23498/2025
Подписан
21.07.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 14572 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110123498 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Е.Ф.К.Б.“ ЕООД, искова молба против М. И. К., с която са предявени искове претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 19.86 лв. – неизплатени телекомуникационни услуги за период 15.12.2021г. – 14.01.2022г., за която сума е издадена фактура № **********/15.12.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 6.89 лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2022г. – 15.11.2024г., 14.39 лв. – неизплатени телекомуникационни услуги за периода 15.01.2022г. – 14.02.2022г., за която сума е издадена фактура № **********/15.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 4.88 лв. – мораторна лихва за периода 02.02.2022г. – 15.11.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 76392/2024г., по описа на СРС.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 03.02.2021г. между „Б.“ ЕАД и ответника М. К. е сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен № ************, с абонамент план Smart XL, в който са включени мобилни и интернет услуги, включително мобилен пакет за телевизия. Сочи се, че договорът е сключен за срок от 24 месеца. Твърди се, че от страна на ответника не са заплатени индивидуализираните вземания, представляващи суми за доставени телекомуникационни услуги за процесните периоди, за които са издадени фактура № **********/15.12.2021г. и фактура № **********/15.01.2022г. Сочи се, че с оглед забава в изплащане на дължимите се суми ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва върху всяко отделно задължение. Навеждат се доводи, че на 31.01.2021г. „Б.“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания е прехвърлил процесните такива на „И.Ф.“ ООД, ЕИК **********. На следващо място се сочи, че на 03.08.2023г. от своя страна „И.Ф.“ ООД, с договор за цесия, е прехвърлил процесните вземания на ищеца. По изложените съображения се навеждат доводи, че ищцовото дружество притежава активна материалноправана легитимация, поради което е формулирано искане 1 претенциите да бъда уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, в каквато насока са изложени подробни съображения. Оспорва се прехвърлянето на вземанията в поредността, посочени в исковата молба, като се сочи, че ответникът не е уведомен за прехвърляне на тези вземания. Оспорва се, че са прехвърлени именно тези вземания. Формулирано е възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. В заключение е формулирано искане претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационни отношения между „Б.“ ЕАД и ответника, възникнало на основание посочения в исковата молба договор за електронни съобщителни услуги от 03.02.2021г., както и че за процесните периоди от 15.12.2021 г. до 14.02.2022 г., е доставяло мобилни услуги на ответника, за които се дължи посочената в исковата молба сума, както и прехвърляне на процесния вземания на „И.Ф.“ ООД с договор за цесия от 31.05.2021 г., което дружество на свой ред ги прехвърля на „Е.Ф.К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 03.08.2023 г.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

От приложеното на л. 6 по делото копие на допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги № 16175973030220219*********, се установява, че между „Б.“ ЕООД и ответника е възникнала облигационна връзка с посоченото от ищеца съдържание във връзка с ползването на мобилен № ************.

Ищцовото дружество се легитимира като носител на вземанията, произтичащи от процесното споразумение, предмет на настоящото производство, като излага съображения, че същите са прехвърлени с два договора за цесия, а именно: договор за цесия, сключен на 31.05.2021г. между „Б.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД и договор за цесия, сключен на 03.08.2023г. между „И.Ф.“ ООД и ищцовото дружество.

На л. 13 по делото е приложено копие на договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2021г., сключен между „Б.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД.

Видно от чл. 2 от Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК **********, в качеството на цедент, прехвърля в полза на „И.Ф.“ ООД, ЕИК **********, в качеството на цесионер, вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към този договор, както и вземанията, които цедентът периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24 месечен срок след сключване на Договора по реда, предвиден в т. 1.1.2. Съгласно чл. 2.2. от договора цедентът се задължава да предостави на цесионера съответното Приложение № 1 в срок до три месеца от двустранното подписване на настоящия Договор, респективно едновременно с изпращане на уведомлението за периодично прехвърляните вземания по т. 1.1.2. В случай, че Приложение № 1 не бъде предоставено на цесионера в 2 определения срок по предходното изречение, настоящият договор се счита за прекратен. Изрично е договорено в чл. 6 от договора, че вземанията предмет на цесията, ведно с привилегиите и обезпеченията и другите принадлежности, ако има такива, преминават в патримониума на цесионера към датата на предоставяне на съответното Приложение № 1.

В процесния договор за прехвърляне на вземания изрично е посочено, че неразделна част от същия е Приложение № 1 – списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по т. 1.1.1 или т. 1.1.2.

Съгласно клаузите от договора и формулираните дефиниции „Приложение № 1“ означават заедно и поотделно, в зависимост от случая, Приложения № 1 по т. 1.1.1 и/или т. 1.1.2, съдържащи списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника (ако и какъвто е наличен), с които разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора.

В случая ищецът не е представил Приложения № 1 по т. 1.1.1 и/или т. 1.1.2, съдържащи списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, към Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., а единствено документ с рег № 9521- 31/02.04.20225г., /л. 18/ озаглавен „Извлечение от Приложение № 1, в което са посочени лични данни на ответника М. К., както и че същата следва да заплати сумата от 971.15 лв., представляваща неизплатена главница по процесното допълнително споразумение, сключено с „Б.“ ЕАД, въз основа на което са издадени индивидуализираните три броя фактури - фактура № **********/15.12.2021г., фактура № **********/15.01.2022г и фактура № **********/15.02.2022г.

Видно от датите на издадените фактури – 15.12.2021г., 15.01.2022г. и 15.02.2022г., вземанията по които фактури, се твърди да са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., същите не следва да са били включени в съответното Приложение № 1 по т. 1.1.2, доколкото към датата на сключване на договора за цесия – 31.05.2021 г., същите не са били възникнали. Не може да се приеме, че представеното от ищеца „Извлечение от Приложение № 1“ с рег № 9521-31/02.04.20225г., представлява извлечение от Приложение № 1 по т. 1.1.2, неразделна част от Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., доколкото същото не отговаря на дефиницията, дадена в договора за цесия, а именно „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията“. На следващо място, видно от поставената дата на извлечението – 02.04.2025г., същото е изготвено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на дата 18.11.2024г. Дори да се приеме, че представеното по делото „Извлечение от Приложение № 1“ в действителност представлява извлечение от съответното Приложение № 1 по т. 1.1.2 от договора за цесия, то посоченото извлечение по същността си съставлява частен свидетелстващ документ, изходящ от трети за спора лица, поради което не разполага с материална доказателствена сила относно установените с него изгодни за ищеца факти. Доколкото ищецът не е представил съответното Приложение № 1 по т. 1.1.2 от договора за цесия, което и съобразно договора следва да съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, представляващо неразделна част от договора, нито на електронен носител, нито като електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, то не може да се приеме, че процесните вземания са били прехвърлени от „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК **********, в качеството на цедент, в полза на „И.Ф.“ ООД, ЕИК **********, в качеството на цесионер, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2021 г., респективно от страна на ищцовото дружество не се установи по делото, че същото е носител на процесните вземания.

3

На следващо място, за пълнота следва да се посочи, че в извлечението, приложено на л. 18 по делото са индивидуализирани вземания в размер на 971.15 лв., сума, съществено различаваща се от тази, предмет на настоящото исково производство, още едно обстоятелство, което обуславя извода, че ищецът не доказа по делото, че притежава активна материалноправна легитимация като носител на индивидуализираните вземания.

На следващо място дори да се приеме, че първоначалният кредитор „Б.Т.К.“ ЕАД надлежно е прехвърлил вземането на ищеца въз основа на извършени последователно цесии от първоначалния кредитор „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на „И.Ф.“ ООД, съответно от „И.Ф.“ ООД в полза на ищеца – „Е.Ф.К.Б.“ ЕООД, то въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест за ищеца във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК и по чл. 146, ал. 2 ГПК, същият не е ангажирал доказателства относно факта, че първоначалният кредитор „Б.Т.К.“ ЕАД действително е предоставил на ответника твърдените услуги и/или достъп до тях и тяхната цена, въпреки оспорването в тази насока от ответната страна. Единственото представените в тази насока доказателства – процесните фактури, едностранно съставени от доставчика на далекосъобщителни услуги, е негодно да установи, както престирането на услугите, така и получаването и ползването на същите от ответника и то в твърдения от ищеца вид, обем и цена. В този смисъл е и практиката на СГС, обективирана в Решение № 6758 от 31.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 339/2018 г., Решение № 1532 от 12.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11687/2017 г., Решение № 7649 от 12.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15303/2018 г., Решение № 3028 от 24.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 4346/2018 г., Решение № 1070 от 14.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 10508/2018 г., Решение № 3782 от 27.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 14112/2018 г.