Решение № 4196 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4196 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20211100107799 по описа за 2021 година

Предявeн е от П. Т. К. против ”З.А.Д. „Б.В. И.Г.” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът твърди, че е пострадал на 30.09.2020 г., около 16:00 ч., в гр. София, при пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Шкода Фабия“ с рег. № ******* – Й. Г. Б.. Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди:мозъчно сътресение, контузия на главата челно, травма на нервни коренчета в шиен отдел, травма на гръден кош, от които претърпял неимуществени вреди. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 26 000 лв., представляващи част от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение; оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент е предизвикало настъпването на катастрофата; оспорва ищецът да е претърпял вреди; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва размера на претендираното обезщетение; оспорва претенцията за законна лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

1

За да бъде уважен искът ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/ за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;

2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимото обезщетение.

Видно от представена справка от Гаранционен фонд за лек автомобил с рег. № ******* е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на катастрофата – 30.09.2020 г., което се потвърдажава и от извършена служебна проверка от съда на публичния сайт на Гаранционния фонд.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, както и от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 30.09.2020 г., се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 30.09.2020 г., около 16:00 ч., в гр. София, лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ******* се е движел по ул.

„Здраве“ в посока кръстовището с бул. „Пенчо Славейков“. В даден момент лек автомобил „Опел Мерива“ е преустановил движението си преди да навлезе в кръстовището и да продължи по булеварда. В същото време лек автомобил „Шкода Фабия “ с рег. № ******* се е движел по ул.

„Здраве“ в същата посока. Водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ не е възприел своевременно спрелия пред него лек автомобил „Опел Мерива“. Настъпил е удар между предната част на автомобил „Шкода Фабия“ в областта на предна броня, десен калник, десен фар и декоративна решетка и задната част автомобил „Опел Мерива“ в областта на задна броня и вратата на багажника. Според вещото лице, от техническа гледна точка, причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, който не се е съобразил с местоположението на намиращия се пред него лек автомобил „Опел Мерива“ и е допуснал удар между предната му дясна част и задната част на л.а „Опел Мерива“.

От заключението на комплексната медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, и от медицинските документи по делото, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил съчетана черепно-мозъчна, шийна и гръдна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение; контузия на главата челно; навяхване на врата; травма на нервни коренчета в шиен отдел; травма на гръден кош. При постъпване в УМБАЛ “Света Анна“ пациентът е бил контактен, сравнително адекватен, леко брадипсихичен, с оценка по Глазгоу кома скала/ГКС/ - 14 точки. Проведено е било 3-дневно болнично медикаментозно и инфузионно лечение, при постелен режим и активно наблюдение в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по неврохирургия, през периода 30.09.2020 г. - 02.10.2020 г. Ищецът е бил изписан в ясно съзнание, с оценка по ГКС - 15 точки /в норма/, без възбудна или отпадна неврологична симптоматика. Дадени са били указания за спазване на лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици и диетичен режим. Предписани са били медикаменти – аналгин и парацетамол при нужда. Предписано е било да носи шийна яка за период от два месеца. Лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия. Проведени са били множество прегледи от невролог, неврохирург, физиотерапевт.

Пациентът се е оплаквал от главоболие, обострящо се при напрежение, болки и схващане във врата, с изтръпване на ръцете, епизоди на виене на свят. Обективно е било установено наличие на изразен вертебрален синдром за шиен отдел с коренчева симптоматика по дерматом С 4, С5, С 6 двустранно. Извършени са били допълнителни образни изследвания – рентгенографии и КТ на шийни прешлени. Препоръчано е било провеждане на МРТ на шиен отдел на гръбначния стълб, но такова изследване не е било извършено. Поради продължаване на оплакванията от болки в шийната област, схващане, главоболие и коренчево дразнене на нива С4-С5, С5-С6, е било проведено 2 физиотерапевтично и рехабилитационно лечение през м.02.2021г. Според експертите, обичайният оздравителен период за черепно-мозъчната травма/мозъчното сътресение/ е 20 до 30 дни, при липсата на усложнения; за гръдната травма е в рамките на 7-10 дни; за гръбначната травма е в рамките на 30 - 45 дни. При ищеца възстановителният период на травмата на шийния отдел на гръбначния стълб е протекъл на фона на изразени за възрастта дегенеративни остеохондрозни и спондилоартрозни промени, предимно на дисковете С4-С5, С5-С6 и начални на ниво С6-С7, особено изразени в сегмента С4-С6, където ръбовите остеофити (шипове) са с тенденция за образуване на костен мост между съседните прешленови тела. Вещите лица разясняват, че тези обстоятелства значително са утежнили оздравителния процес и възстановяването на навяхването на врата и увреждането на нервните коренчета в шийния отдел, като възстановителният период е продължил по-дълго от обичайното време. Според експертите, пълно анатомично и функционално възстановяване няма да настъпи, тъй като описаните дегенеративни промени имат траен характер и хронично-прогресиращо развитие. Възстановителният период при ищеца на гръдната травма е протекъл в рамките на 7-10 дни, а на черепно-мозъчната травма/мозъчно сътресение/ 20 до 30 дни, при липса на усложнения, за каквито в случая няма представени медицински документи и изследвания. Ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни болки до 60 дни и умерени в последващия период. Продължава да търпи умерени болки и към момента на изготвяне на заключението. Прогнозата за вбъдеще зависи от развитието на дегенеративните заболявания на гръбначния стълб. Експертите завявяват, че няма трайни последици за здравословното състояние на ищеца, които да са в причинно следствена връзка с катастрофата. Към момента на настъпване на произшествието ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан. Всички увреждания е било възможно да настъпят и при поставен обезопасителен колан. Травматичните увреждания на шийния гръбнак са получени по механизма на т.нар „камшичен удар“, което представлява „хиперекстензионна – хиперфлексионна травма“ и настъпва най-често при пътни инциденти с удар на автомобила отзад, при което се причиняват увреждания на меките тъкани, укрепващи шийните прешлени, сухожилията, ставните капсули и мускули.

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателствени средства. В своите показания св. Б. /водач на л.а „Шкода Фабия“ с рег. № *******/ заявява, че точно на кръстовището, „при излизане на „Майчин дом“, се е разсеял с телефона си и се е ударил в автомобила пред него.

При така събраните доказателства, с оглед на автотехническата експертиза и показнията на св.Б., съдът приема за установено по делото, че поведението на водача на л.а „Шкода Фабия“ с рег. № ******* е било противоправно и виновно и е причинило настъпването на пътнотранспортното произшествие. От заключението на медицинската експертиза се установи, че получените от ищеца телесни повреди са в причинно-следствена връзка с катастрофата, т.е доказани са всички юридически факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Така например, в решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд, е прието, че за да реализира 3 справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки е индивидуално.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие/48г./; вида и характера на претърпените телесни повреди – леки телесни повреди, изразили се в мозъчно сътресение; контузия на главата челно; навяхване на врата; травма на нервни коренчета в шиен отдел; травма на гръден кош. Съдът съобрази вида на проведеното лечение – 3-дневно болнично медикаментозно и инфузионно лечение, при постелен режим и активно наблюдение. След това лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия. Ищецът е трябвало да спазва лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици и диетичен режим. Предписани са били медикаменти – аналгин и парацетамол, при нужда. Предписано е било да носи шийна яка за период от два месеца.

Пострадалият е провел и физиотерапия. Обичайният възстановителен период за черепномозъчната травма е 20-30 дни, за шийната травма – 30- 45 дни и за гръдна травма – 7-10 дни или общият възстановителен период за травмите, получени от ищеца, е 30-45 дни, ако лечението протича без усложнения и без съпътстващи заболявания, които да влияят на оздравителния процес.

Ищецът се е възстановил от черепно-мозъчната травма и гръдната травма в рамките на обичайния възстановителен период. Възстановяването от шийната травма обаче е протекло на фона на изразени за възрастта на пострадалия дегенеративни остеохондрозни и спондилоартрозни промени, предимно на дисковете С4-С5, С5-С6 и начални на ниво С6-С7, особено изразени в сегмента С4-С6, където ръбовите остеофити (шипове) са били с тенденция за образуване на костен мост между съседните прешленови тела. Съпътстващите дегенеративни проблеми значително са утежнили лечението и възстановяването на ищеца от навяхването на врата и увреждането на нервните коренчета в шийния отдел, като възстановителният период е продължил по-дълго от обичайното време. По делото се установи, че единствената причина, за да не се възстанови ищецът напълно от шийната травма, са съпътстващите дегенеративни промени, които имат траен характер и хроничнопрогресиращо развитие. Според експертите, няма трайни последици за здравословното състояние на ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата. Ищецът е търпял интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до 60 дни и умерени в последващ период. При отчитане на болките и страданията следва да се съобрази обстоятелството, че възстановителният период е 45 дни и изпитваните от ищеца последващи болки и страдания се дължат на неговите дегенеративни заболявания. Съдът съобрази трудностите, които пострадалият е изпитвал в хигиенно-битовото си обслужване през общия възстановителен период от 45 дни, през който е носил шийна яка. По делото се установи, че ищецът е носил шийна яка през по-дълъг период от време, първоначално за два месеца, а впоследствие срокът е продължен до общо пет месеца/епикриза от 02.10.2020 г. на УМБАЛ “Света Анна“ АД, лист за преглед на пациент № 000036/26.11.2020г., лист за преглед на пациет № 000017/19.05.2021 г./, но, както вече бе посочено, продължителният възстановителен период на шийната травма се дължи на съпътстващото заболяване на ищеца. Съдът отчете силния стрес, който е изпитал П. К. по време на катастрофата и типичните за възстановителния период негативни емоционални преживявания. От друга страна, според експертите, при такъв вид травми няма трайни последици за здравето на пострадалия.